Решение № 131 от 09.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. София, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20241100514845 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № от 20.12.2024 год. на длъжника „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу разпореждане от 04.11.2024 г. по изпълнително дело № 20248380405270 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство № 20248380405270.

Жалбоподателят поддържа, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар бил в размер, надхвърлящ минимално установения такъв в Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендиранато от взискателя адвокатско възнаграждение било прекомерно, тъй като не съответствало на фактическата и правна сложност на делото. Извършените по делото процесуални действия не били необичайни – те се изразявали единствено в подаването на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на изпълнителен способ. В този смисъл нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата била неприложима и в разглеждания случай адвокатското възнаграждение трябвало да бъде намалено до сумата от 200 лв.

Постъпило е писмено становище от представителя на взискателя. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че определеното възнаграждение съответствало на предвидения минимум по Наредба № 1/2004 г. и не било прекомерно.

„В.Б.“ ЕАД първо платили всички суми по изпълнителното производство, вкл. и изцяло адвокатското възнаграждение и след това поискали намаляването. По този начин „В.Б.“ ЕАД бил признал задължението и в частта, касаеща размера на адвокатското възнаграждение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е 1 допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20248380405270 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, е било образувана по молба от 15.10.2024 г. на взискателя Етажните собственици в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр.

София, ж. к. *******, въз основа на изпълнителен лист от 30.08.2024 г., издаден срещу „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* по гр. д. № 26432/2019 г. на СРС. Поискано е с молбата налагането на запор върху банковите сметки, възбрана върху недвижимо имущество и запор върху дружествени дялове. Претендирано е адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., от които 200 лв. за образуване на изпълнителното производство и 800 лв. за представителство и защита, представен е договор за правна защита и съдействие, с който се удостоверява заплащането на сумата.

На 17.10.2024 г. на длъжника била надлежно връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на суми по изпълнителен лист от 30.08.2024 г., издаден по гр. д. № 26432/2019 г. на СРС, както и сума по ТТРЗЧСИ в размер на 108 лв., неолихвяема сума за адв. възнаграждение в размер на 1000 лв. и 1 442.45 лв. – такса по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ.

Своевременно в срока за доброволно изпълнение на 25.10.2024 г. длъжникът „В.Б.“ ЕАД е представил платежен документ за заплатена сума по изпълнителното делото в размер на 17 949.36 лв. С преводно нареждане от 01.11.2024 г. ЧСИ Б. е превел на Етажната собственост сумата от 16 504.79 лв., а с разпореждане от 01.11.2024 г. е приключил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 ГПК.

На 01.11.2024 г. „В.Б.“ ЕАД е подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал да бъде намален размерът на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение до 200 лв.

Искането е било оставено без уважение с обжалваното разпореждане от 04.11.2024 г., а частната жалба е подадена на 15.11.2024 г.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.

Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които /при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази 2 част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.

Представен е и договор за правна защита и съдействие - доказателства за реалното заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.

Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв., а съгласно чл. 10, т. 2 от Наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лв. е 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

Длъжникът е погасил всички дължими суми в срока за доброволно изпълнение.

Съгласно чл. 428, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

Отделно с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда.

Адвокатското възнаграждение в размер на 200 лв. отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, с която са поискани и изпълнителни способи /посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК/. Непоискването на изпълнителен способ в молбата за 3 образуване на изпълнителното дело представлява нередовност /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл.

129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК/.

Ето защо обжалваното разпореждане, с което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 200 лв. следва да бъде отменено.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* срещу разпореждане от 04.11.2024 г. по изпълнително дело № 20248380405270 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намалено адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство за разликата над 200 лв., като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА дължимото от „В.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* на Етажните собственици в жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, ж. к.

*******, адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20248380405270 по описа на частен съдебен изпълнител М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ от 1000 лв. на 200 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4