Решение № 88 от 09.04.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Сливен, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна К. Димитрова при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно наказателно дело № 20252230201172 по описа за 2025 година Производството е образувано по повод жалба от Г. К. М. против НП № 25-0804-006555 от 20.08.2025 г. издадено от Началник група при ОД на МВР – Сливен, СПП, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 950,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и му са отнети общо 18 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. административно – наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :

Жалбоподателят изпълнявал от 2023 г. длъжността Управител на „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД гр.Котел. На 24.10.2024 г. жалбоподателят М. бил на работното си място. Преди обяд в лечебното заведение помощ потърсил възрастен човек, на който св. Ж. и колегите му оказали първа помощ, но състоянието му все още било критично 1 и следвало да бъде откаран до Спешният център в гр. Сливен. Служителите от „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД потърсили шофьора на болницата Димитър Димитров, но се установило, че същият е в отпуск поради временна неработоспособност от 16.10.2024 г. до 25.10.2024 г.

Потърсили помощ и от линейката в гр. Котел, но спешният автомобил бил на адрес и не можел до се отзове в този момент. Поради това управителят на специализираната болница М. решил своевременно да действа, като заедно със св. Ж. качили болният в личния автомобил на жалбоподателя „Субару Аутбек“ с рег. .... и същият потеглил към град Сливен.

Около 12:50 часа управлявайки автомобила си, жалбоподателят преминал по път Първи клас № I-6, в с. Т., обл. Сливен, където ограничението на скоростта била до 50 км./час за населено място, въведено с пътен знак Д-11.

В този участък, до бистро „Ж.“ се намирал мл.автоконтрольор В. В. от Сектор „Пътна полиция“ Сливен, който бил на смяна и изпълнявал служебните си задължения за контрол на скоростта в посочения участък. Св. В. бил позиционирал АТСС „Celeritas MVD 2020“ и същото отчело скорост на движение на автомобила управляван от жалбоподателя от 125 км/ч. след приспаднат толеранс от 3 %. Движението на управляваният от жалбоподателя автомобил било фиксирано в снимка № 004347 с точен час, дата и GPS координати, като било установено, че превишението на скоростта от жалбоподателя е с 75 км./час. След разпечатка на данните от техническото средство бил установен жалбоподателят. На 07.04.2025 г. на същия бил съставен от св. В. акт за констатирано нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в негово отсъствие, в присъствието на св. М. И. и св. Н. З..

Така съставеният АУАН № АД170144/07.04.2025 г. бил връчен на жалбоподателят, който отказал да го получи, а отказът бил удостоверен от подписа на свидетел Х. Х.

Въз основа на този акт е издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 950,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца и му са отнети общо 18 к.т. на осн. Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени доказателства. Въз основа на нея направи 2 следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

В хода на съдебното производство се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС със скорост над допустимата за населено място, а именно 125 км.ч., при разрешена скорост от 50 км.ч. за населено място, въведено с пътен знак Д-11. В същото време от събраните доказателства се установява, че нарушението е извършено при крайна необходимост. За да е налице такова деяние, следва да е насочено към отклоняване на възникнала непосредствена опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, като причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените.

В конкретния случай са налице доказателства, че е възникнала непосредствена опасност за живота и здравето на гражданина Д.М.Д., което е наложило същият да бъде закаран до ЦСМП-гр. Сливен, където да му бъде оказана адекватна спешна помощ и лечение. От показанията на св. Ж., който е бил пряк очевидец на състоянието на потърсилия първоначална лекарска помощ гражданин в гр. Котел, се установява, че лицето действително е било в животозастрашаващо състояние, при което за определен период от време същият е бил без жизнени показатели, както и това че всички други варианти за откарването му до спешния център са били невъзможни. Тези обстоятелства се потвърждават от приложените по делото копие на болничен лист № Е20241297072 /л.57 от делото/, както и копие от страниците на журнал на преминалите болни в МПСО /л.62-68 от делото/, от които се потвърждава, че назначеният на длъжност шофьор в „Специализирана болница за рехабилитация – Котел“ ЕООД действително не е бил на работа в посочения ден, както и че в посочения ден и час гражданина Д.М.Д. е бил прегледан в ЦСМП-гр.Сливен.

Изложеното дотук налага извода, че жалбоподателят макар и формално да е извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, същото не е общественоопасно, тъй като е извършено при крайна необходимост – за спасение от увреждане на личните блага – живота и здравето на Д.М.Д., като в 3 същото време е налице и втората предпоставка на закона – причинените от деянието вреди /в случая не са настъпили такива/ са по-малко значителни от предотвратените, т.е. налице са обстоятелства, които изключват отговорността на жалбоподателя.

Съдът счита наказателното постановление за незаконосъобразно и следва да го отмени.

Предвид изхода от спора и изрично направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът следва да осъди ОД МВР Сливен да заплати направените от Г. М. разноски за адвокатско възнаграждение. Във връзка с направено възражение от страна на административнонаказващия орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът счита, че следва да намали размера му от 500 лв. на 204,52 евро /400 лева/ на осн. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП 25-0804-006555 от 20.08.2025 г. издадено от Началник група при ОД на МВР – Сливен, СПП, с което на Г. К. М. ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, ул.“Петър Делян“ № 5 е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 485,73 евро /950,00 лв./ и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и му са отнети общо 18 к.т. на осн.

Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОД на МВР Сливен да заплати на Г. К. М. ЕГН ********** сумата от 204,52 евро /400 лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4