Решение № 4266 от 03.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4266 гр. София, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100513021 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по 2 бр. въззивни жалби на страните.

С въззивната си жалба ищецът А. М. С., чрез адв. О., обжалва решение № 11578/24.10.2022г., постановено по гр.д. № 12167/2022г. по описа на СРС, 163-и състав, в частта, в която предявеният срещу ответника ЗАД „Армеец“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 235.71 лева до пълния предявен размер от 345.50 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, следствие на ПТП, настъпило на 27.04.2021г., в гр. София, по вина на В.Д.Б. - водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай плюс 2“, с рег. № *********, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху сумата 345.50 лева, считано от 19.08.2021г. до окончателното погасяване на вземането.

Във въззивната си жалба ищецът излага доводи за неправилност на постановеното съдебно решение в обжалваната отхвърлителна част поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. СРС не обсъдил всестранно, пълно и обективно доказателствата и достигнал до неправилен извод, че само сторените от ищеца разходи 1 за медикаменти, изписани му от лекар, в размер на сумата 235.71 лева, били в пряка причинна връзка с деликта. Установен бил фактическият състав на иска по чл. 432 КЗ и всички разходи, сторени от ищеца във връзка с лечението му, били в резултат на процесното ПТП. Позовава се на нормата на чл. 51 ЗЗД. Излага, че след инцидента състоянието на ищеца било тежко, а придвижването му затруднено. Същият не можел да посещава лекар, за да му бъдат предписвани медикаменти. Консултирал се с личния си лекар по телефона и закупувал посочените му лекарства, които се продавали свободно, без рецепта. При разпита си вещото лице посочило, че медикаментът калцикинон имал психологичен ефект, като слабителните също имали относимост към състоянието на ищеца поради залежаването. Всички вземани от ищеца лекарства имали връзка с възстановяването му от травматичните увреждания. Неправилни били и мотивите на СРС за отхвърляне на претенцията на ищеца за законна лихва – обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите бил идентичен с този на причинителя на вредата, а лихвата се дължала от уведомяването на застрахователя. Сочи съдебна практика, застъпена в Решение № 128/04.02.2020г. по т.д. № 2466/2018г. I т.о. на ВКС, Решение № 167/30.01.2020г. по т.д. № 2273/2018г. II т.о. на ВКС. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната отхвърлителна част, като на ищеца бъде присъден пълният претендиран размер на обезщетението от 345.50 лева, ведно със законната лихва от 19.08.2021г. до окончателното погасяване. Претендира разноски за двете инстанции. Адв. О. претендира възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА за осъществената безплатна защита на въззивника.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ АД депозира писмен отговор на въззивната жалба на ищеца, с който оспорва същата като неоснователна.

Съгласно изслушаното заключение на СМЕ не всички разходи за лечение били необходими. Твърденията в жалбата, че състоянието на ищеца било тежко и не можел да се придвижва, за да посети лекар, не кореспондирали с доказателствата по делото.

Досежно претенцията за законна лихва се позовава на чл. 380, ал. 3 КЗ и твърди, че като не предоставил банкова сметка, ищецът сам се поставил в забава на кредитора, предвид на което ответникът-застраховател не дължал лихва по чл. 409 КЗ. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част.

От своя страна ответникът ЗАД „Армеец“ АД обжалва решение № 11578/24.10.2022г., постановено по гр.д. № 12167/2022г. по описа на СРС, 163-и състав, в частта, в която искът на ищеца А. М. С. по чл. 432, ал. 1 КЗ за имуществени вреди е уважен за сумата 235.71 лева.

Във въззивната си жалба ответникът ЗАД „Армеец“ АД излага оплаквания за неправилност на решението в същата обжалвана част. Искът на ищеца останал недоказан по основание и размер. По делото останал неустановен механизмът на ПТП 2 и наличието на противоправно поведение на застрахования при ответното застрахователно дружество водач. Не се установило между управлявания от ищеца С. велосипед и лекия автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № ********* да настъпило съприкосновение. Евентуално твърди, че единствена причина за настъпването на ПТП било поведението на ищеца. Съобразно показанията на св. Б. същият спрял на знак „Стоп“, след което продължил движението си съвсем бавно в полагащата му се дясна лента, не сменял лентите, не е възприел велосипедиста, чул единствено метален звук от удар през отворения прозорец. След това видял велосипедиста да лежи на платното на около два метра зад автомобила си, обърнат надясно, с колелото между краката. В протокола за оглед не били описани спирачни следи, велосипедът бил изместен, по л.а. нямало следи от деформации. Заключението на САТЕ било оспорено – почивало на предположения – място на удара, скорост на движение, липса на данни за съприкосновение въобще между двете ППС, „очакванията“ на велосипедиста не били обект на изследване от експерта. Неправилно, предвид непроведеното пълно и главно доказване на механизма, първоинстанционният съд приел вина на водача на л.а.

„Нисан Кашкай“ за настъпването на ПТП – не бил спазил знаци Б2 и Г2. Напротив – установявало се, че този водач спрял на пътен знак Б2, а произшествието било реализирано на около 30 метра след него. в условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване на пострадалия велосипедист. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и пълно отхвърляне на предявения иск, респ. намаляване на размера на присъденото обезщетение, като бъде отчетено съпричиняване на ищеца. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. М. С., чрез адв. О., депозира писмен отговор на въззивната жалба на ответника ЗАД „Армеец“ АД, с който оспорва същата като неоснователна.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение правилността на обжалваното съдебно решение на въведените с въззивните жалби основания настоящият съдебен състав намира следното:

Предвид нормата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Предвид константната съдебна практика горното се отнася и до решението на наказателния съд, постановено по реда на чл.78А НК.

От влязлото в сила решение на СРС, 22-и състав, по АНД № 15041/2022г., 3 прието като писмено доказателство от въззивния съд, по делото, във връзка с чл. 300 ГПК, се установява противоправността на деянието на делинквента В.Д.Б., причинил въпросното ПТП, настъпило на 27.04.2021г. – навлизайки в съседна пътна лента не спрял на пътен знак Б2 и не пропуснал попътно движещият се в нея велосипедист А.

М. С., вината на Б., както и причинната връзка между неговото деяние и претърпените от ищеца А. М. С. телесни увреди – счупване на таза, на кръстцовата кост вдясно и на срамната кост вдясно, с медикобиологичен признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, счупване на напречните израстъци на четвърти и пети поясни прешлени, довели до трайно затруднение на движението на снагата, изкълчване на дясна раменна става със счупване на коракоидния израстък на лопатката с реализиран медикобиологичен признак трайно затруднение на движенията на десния горен крайник. Неоснователни, предвид нормата на чл. 300 ГПК, се явяват поддържаните от ответника доводи за изключване на вината на водача Б..

За проверка на доказателствата и с оглед предоставяне на възможност на ответника да проведе защита по оспорването на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд САТЕ, въззивният съд е допуснал повторно заключение, изготвено от вещото лице Й.. Заключението е изслушано в последното по делото о.с.з. пред въззивния съд и не е оспорено от страните. Съобразно заключението водачът на лек автомобил „Нисан Кашкай“ е имал техническата възможност да предотврати настъпването на удара, ако бе пропуснал движещия се по пътя с предимство велосипедист. Предвид липсата на достатъчно данни по делото експертът не може да отговори на задачата за определяне на скоростта на движение на велосипеда, респ. да даде отговор на въпроса имал ли е велосипедистът техническата възможност да предотврати произшествието. Разположението на превозните средства към момента на настъпването на произшествието вещото лице онагледило на стр. 7 от заключението.

От това изобразяване и писмените доказателства по делото се установява, че съприкосновението настъпило между предната лява джанта на автомобила и десния педал на велосипеда.

В доказателствена тежест на въвелия възражението за съпричиняване ответник, изрично указана му с доклада на делото, е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава възражението си за съпричиняване. От събраните по делото доказателства, в т.ч. неоспореното заключение на САТЕ, изслушано пред настоящата инстанция, възраженията на ответника не се установяват.

Страните не спорят - обстоятелство, отделено като безспорно по реда на чл. 153 ГПК с доклада на делото, че към дата на ПТП застраховател на гражданската отговорност за причинени при управлението на процесното МПС вреди е ответникът по делото ЗАД „Армеец“ АД.

Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите 4 застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Кашкай плюс 2“, с рег. № *********, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал.

3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.

Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ в приложимата към казуса редакция, застрахователната сума по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10 420 000 лева за всяко застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество – 2 100 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

Разпечатката съдържа 32 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4a2b776-8a70-4219-97ba-d12b17f34747