Решение № 1820 от 20.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1820 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАВЕЛ Г. ПАНОВ при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно наказателно дело № 20251110204656 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. К. К. срещу Наказателно постановление (НП) № 244332-030168/12.12.2024 г., издадено от началник група към Отдел "Пътна Полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР), с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на К. К. К. с ЕГН ********** са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца.

В жалбата се излагат доводи за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Жалбоподателят твърди, че се е движил в лява лента и не му е подаден сигнал за спиране, съответно не е видял такъв сигнал, както и че сигналът не бил подаден своевременно така, че да бъде възприет от жалбоподателя.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, а се представлява от адв. Г. А., който заявява, че поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна също е редовно призована, но не изпраща процесуален представител в съдебното заседание. По делото са постъпили писмени бележки от името на активно легитимиралата се с пълномощно юрисконсулт К., в които тя заявява становището си за законосъобразност и правилност на обжалваното НП. По същество моли същото да бъде потвърдено, претендира да бъде присъдено възнаграждение за оказаното от нея процесуално представителство и релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийски районен съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 24.11.2024 г., около 01:18 ч., жалбоподателят К. К. управлявал лек автомобил "АУДИ А6 АВАНТ", с рег. № СО****СР, собственост на К. К. К., като се движел по автомагистрала „Тракия“ в посока от гр. София към гр. Пловдив. В същото време на нулев километър на автомагистрала „Тракия“, след връзка с ул. „Околовръстен път“, в посоката на движение на жалбоподателя, бил разположен екип на СДВР - ОПП в състав от свидетелите Р. Б. и А.С., които изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазване на 1 правилата за движение по пътищата. Двамата били облечени в служебни униформи и светлоотразителни жилетки, снабдени били с фенери и стоп-палки по образец на МВР.

Свидетелят Р. Б. решил да спре за проверка превозното средство, управлявано от жалбоподателя, като за целта му подал сигнал за спиране със стоп-палка. Събитията се развивали в тъмната част на денонощието, поради което, макар и мястото да било добре осветено, свидетелят Б. осветявал използваната от него стоп-палка посредством употребата на фенер, с което осигурил по-голяма визуална възприемчивост на дадените указания за преустановяване на движението, като извършвал и кръгови движения с палката и фенера.

Свидетелят Р. Б. ползвал стоп-палка, която отразявала светлината от фенера, като водачът можел да я възприеме. В близост нямало други автомобили. В този момент К. К. осъзнал, че сигналът е насочен спрямо него, но не намалил скоростта си на движение и не спрял на указаното му място, а вместо това продължил движението си по автомагистрала „Тракия“ в посока към гр. Пловдив, без да се подчини на подадения му сигнал. Същият увеличил и скоростта си на движение. Свидетелите от службите за контрол на пътя решили да настигнат лекия автомобил, за да установят причините за неподчинението на водача му. След кратко преследване, жалбоподателят бил настигнат от патрулния автомобил и бил спрян за проверка.

По повод на тези обстоятелства, свидетелят Б. съставил на водача К. К. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3234278/24.11.2024 г. за извършеното от него административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП. АУАН бил предявен на жалбоподателя веднага след съставянето му, който го подписал, като му бил връчен и препис от акта.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление № 244332-030168/12.12.2024 г., на началник група към Отдел "Пътна Полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи, с което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 103 от ЗДвП, на К. К. К. с ЕГН ********** са наложени административни наказания "глоба" в размер на 100 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели Б. и С., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

В основата на своите фактически изводи съдът постави гласните доказателствени средства, съдържащи се в показанията на двамата полицейски служители, ангажирани с текущия контрол по спазване на правилата за движение в съответния пътен участък.

От първостепенно значение за изясняване на релевантните факти са разказите на свидетелите Б. (актосъставител) и С., които въпреки еднотипните си служебни задължения по повод предприеманите рутинни проверки на участниците в движението по пътищата, пред съда демонстрират задоволително ниво на съхраненост на непосредствените си възприятия от конкретната случка. По този начин сведенията на двамата полицейски служители способстваха за идентифицирането и потвърждаването на точната локация, на която е бил подаден сигналът за спиране, конкретните индикации за неговата насоченост, времевите и пространствени особености на фактическата обстановка. От разказа на двамата полицейски служители се установява, че те са били екипиране с присъщото им униформено облекло и светлоотразителни жилетки, че сигналът за спиране е бил подаден от свидетеля Б., чрез предявяване на стоп-палка и насочване към палката на светлинен лъч чрез осветително устройство – фенер (като свидетелят Б. уточнява, че стоп-палката е била светлоотразителна), което е било продиктувано от това, че събитията са се развили в тъмнината част от денонощието. В показанията им се съдържат достоверни данни, че мястото е било добре осветено и че управляваният от жалбоподателя лек автомобил е бил с включени фарове, които обстоятелства, наред с това, че полицейските служители са носили светлоотразителни жилетки и че свидетелят Б. е насочил светлината на фенера към стоппалката, чиято повърхност също е била светлоотразителна, дават основание на съда да приеме, че жалбоподателят е възприел подадения му знак за спиране, респективно за това не 2 е имало пречки от обективен или субективен характер. Гаранция за достоверното, обстоятелствено, добросъвестно и обективно излагане на спомените на свидетелите Б. и С. пред съда са съдържащите се в показанията им описателни подробности, касаещи например вида и марката на превозното средство, като свидетелят С. дори посочва цифрите от регистрационния му номер и че е бил с регистрация от Софийска област, а от своя страна свидетелят Б. заявява, че водачът е бил лице от мъжки пол, на млада възраст. Единствените спорни елементи в обсъжданите доказателствени източници касае обстоятелството дали след подадения сигнал за спиране водачът е ускорил скоростта си на движение, както твърди свидетелят С. или е продължил движението си с непроменена скорост съгласно съобщеното от свидетеля Б., както и дали в автомобила е имало и други лица. Тези обстоятелство обаче не са от съществено значение за настоящия казус. Съществен за съставомерността на деянието е обстоятелството, че след подадения му сигнал водачът не е спрял, а е продължил движението си, т.е. не се е подчинил на контролните органи, като в този смисъл показанията и на двамата свидетели са категорични и еднопосочни. Извън посоченото уточнение свидетелските показания са обективни, информативни и еднопосочни, взаимно се допълват и съответстват както едни на други, така и на писмените доказателства по делото, поради което съдът ги ползва при формирането на изводите си по фактите.

Съдът се довери още и на приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни и непротиворечиви. Цялостният преглед над събраната доказателствена съвкупност позволява да се установят несъмнено всички обективни и субективни обстоятелства, относими към извършването на нарушението, наред с които авторството му, датата, мястото и часа на проявяването му, субективното отношение на дееца спрямо противоправните му последици, усърдността в усилията на компетентните органи по посока насрещното усвояване на подадения сигнал, обективната възможност на лицето да го асимилира и положителния факт на неговото възприемане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

След извършена цялостна проверка на материалния и процесуалния закон, съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Настоящият съдебен състав намира, че са спазени изискванията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН относно необходимото съдържание на АУАН и НП. Всички елементи, обуславящи обективната съставомерност на административното нарушение, са били правилно посочени както в АУАН, така и в НП, в които по идентичен начин са изяснени характерните за процесното деяние признаци. Така даденото описание на нарушението позволява на санкционираното лице да разбере за кое свое поведение конкретно е ангажирана отговорността му. С индивидуализацията на необходимия обем от факти и констатации, както актосъставителят, така и наказващият орган, са гарантирали в пълна степен правото на защита на нарушителя.

Съгласно чл. 103 от ЗДвП: "При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания."

Неспазването на това императивно правило влече след себе си определени санкционни последици за виновните лица. Те са уредени в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, съгласно която: "Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни 3 нареждане на органите за контрол и регулиране на движението." Съдът намира, че с поведението си водачът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна, тъй като не се е подчинил на адресирания до него сигнал за спиране, чието подаване е било съобразено с обстоятелството, че случката е от тъмната част на денонощието. По делото беше събрана солидна съвкупност от обективни, непротиворечиви и убедителни доказателства в подкрепа на твърдението, че жалбоподателят е възприел даденото му от контролните органи нареждане да преустанови движението си, за да му бъде извършена проверка. За това говорят обстоятелствата, че полицейските служители са били облечени в служебни униформи със светлоотразителни жилетки, че мястото е било добре осветено, процесният лек автомобил е бил с включени фарове, а използваната за спиране стоп-палка също е била светлоотразителна, като свидетелят Б. е насочвал светлината на фенера си към стоп-палката.

Отново от гласните доказателствени средства съдът изведе непоколебимото си виждане за законосъобразното, точно и ясно отправяне на сигнала от страна на полицейските служители. Съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП: "При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. " Обективно установена е употребата на средство за сигнализиране от вида "стоп-палка", която съобразно чл. 66, т. 8 – С8 от Правилника за приложение на ЗДвП е с двустранно оцветена кръгла част, с червен фон, бял надпис и гранична бяла ивица. Наред с това свидетелят Б. е положил усилия, съответни на наложения от законодателя стандарт, като за да бъде забелязано даденото указание е използвал и осветително тяло, чиято светлина е насочил към стоппалката, която има светлоотразителна повърхност. Осигурени са всички условия за усвояване, осмисляне и подчиняване на дадения сигнал, като същият е даден с едновременна употреба на стоп-палка и фенер, от полицейски служител в униформено облекло и светлоотразителна жилетка. Следователно за К. не са съществували обективни пречки или ограничаващи видимостта му предпоставки, които да неутрализират възможността му да възприеме подадения му сигнал, поради което възраженията му, че такъв не е бил подаден, съответно, че не е бил възприет от него, са неоснователни. Не се установи наличието и на субективни фактори, които биха могли да обусловят нуждата от неизпълнение на отправеното му нареждане.