Решение № 45 от 19.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20251100603726 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 20.03.25г. по НЧХД № 7504/2021г. по описа на СРС, НО, 19ти състав, е признал подс.П. Г. З. за невиновен, в това, че в гр.София кв.Ф.ци, ул.******** в периода от около 18:00ч. на 21.04.21г. до след 00:00 часа на 22.04.21г. при условията на продължавано престъпление, е отправил обидни думи и жестове на публично място - на улицата към частната тъжителка Р. В.

Г., а именно: на 21.04.21г. около 18:00ч. отправил обидни думи на публично място - на улицата на посочения адрес към ЧТ Р. В. Г. като я наричал „грозна курва", крещял й, че „ще я ебе в устата", ругаел я на майка, като и крещял „ще ти еба майката“, които са засегнали честта и достойнството на Г.; на 21.04.21г. срещу 22.04.21г. след 00:00часа на същия адрес отправил обидни жестове към ЧТ Р. В. Г. като й показвал среден пръст, след което го пъхал в устата си и го движел напред-назад, които са засегнали честта и достойнството на Г., поради което и на осн.чл.304 НПК е оправдал подсъдимия по вмененото му престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

Със същата присъда подс.З. е признат за невиновен и за това, че на 21.04.21г. около 18:05-18:07ч. в гр.София кв.Ф.ци, ул.******** нанесъл побой на ЧТ Р. В. Г., като я сграбчил за ръката, извил я много силно и започнал да я удря с юмруци в лицето и областта на носа и устата, дърпал я и я блъскал във 1 всички посоки, след което я бутнал силно на земята, вследствие на което и причинил подробно описани в проверяваната присъда наранявания, една част от които по своя медикобиологичен признак са й причинили болка и страдание, а друга част от описаните наранявания са й причинила временно разстройство на здравето, неопасно за живота; както и е удрял ЧТ Л. В. П. с юмруци в областта на ребрата и в областта на лявото подребрие, нанасял й е и юмручни удари в останалите части на тялото, вследствие на което й причинил наранявания реализиращи медикобиологичния признак болка и страдание като по този начин е причинил телесна повреда на повече от едно лице – на ЧТ Р. Г. и на ЧТ Л. П. поради което и на осн.чл.304 НПК е оправдал подсъдимия по вмененото му престъпление по чл.131 ал.1 т.4, пр.III вр. чл.130 ал.1 НК.

С присъдата подс.З. е признат за невиновен и за това, че на 21.04.21г. около 18:15ч. на описания по-горе адрес отправил обидни думи на публично място - на улицата към ЧТ Л. П., докато й нанасял побой, като 4-5 пъти я ругаел на майка, крещейки й „ще ти еба майката“, поради което и на осн. чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.148, ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 НК.

Подсъдимият П. З. също така е признат за невиновен и за това, че на посочения по-горе адрес в периода от около 18:00ч. на 21.04.21 г. до след 00:00 часа на 22.04.21г. при условията на продължавано престъпление е отправил закани с престъпление против личността на ЧТ Р. Г., че ще я пребие, както следва: на 21.04.2021 г. около 18:00ч. е отправил закани към Р. В. Г., че ще я пребие, крещейки й многократно „ще те пребия, слез долу и ще видиш какво ще ти се случи“ и на 21.04.21г. срещу 22.04.21г. след 00:00 часа е отправил закана срещу ЧТ Р. Г., като заканително размахвал пръст към нея и й отправил закана „ще ядеш още бой", които думи и действия са възбудили основателен страх у същата за осъществяването им, поради което и на осн. чл.304 НПК е оправдан за извършено престъпление по чл.144 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.

С атакувания съдебен акт и подс.С. Е. З. е призната за невиновна за това, че на 21.04.21г. около 18:05-18:07 часа в гр. София, кв.Ф.ци ул.******** е удряла, блъскала и скубала силно коса от главата на ЧТ Р. Г., като по този начин й нанесла наранявания осъществяващи медикобиологичен признак причинява болка, без разстройство на здравето, както и е хванала за врата ЧТ Л. В. П. и й надрала ръцете и скубала косата й, вследствие на което й причинила наранявания реализиращи медикобиологичния признак болка и страдание, без разстройство на здравето, като по този начин е причинила лека телесна повреда на повече от едно лице, поради което и на осн.чл.304 НК подсъдимата е оправдана по вмененото й престъпление по чл.131 ал.1 т.4 пр.1 вр. чл.130 ал.2 НК.

Подсъдимата С. З. е призната за невиновна и в това, че на 30.04.21г. след обяд на посочения по-горе адрес до оградната мрежа отправила закана с 2 престъпление против личността на ЧТ Л. П., като заканително си въртяла главата, гледала заплашително в очите ЧТ П. правейки страшни гримаси, които действия са възбудили основателен страх у същата за осъществяването им и на осн.чл.304 НПК е оправдана за извършено престъпление по чл.144 ал.

1 НК.

На основание чл.190 ал.1 НПК ЧТ Г. и П. са осъдени солидарно да заплатят по сметка на СРС сторени по делото разноски в размер на 5 050.49 (пет хиляди и петдесет лева и четиридесет и девет стотинки) лева, както и 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата е подадена въззивна жалба от частните тъжителки Г. и П., чрез техните повереници адв.К. и адв.Кр.Д. с отправено искане за нейната отмяна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимите лица да бъдат осъдени за извършване на процесните престъпления против личността.В депозираната въззивна жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на присъдата – основният защитен довод се изразява в неправилна оценка на инкорпорирания доказателствен материал, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон.В тази вр. се твърди, че в хода на първоинстанционното производство са събрани безспорни доказателства, изцяло подкрепящи частното обвинение.

Отправено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, по силата на която двамата подсъдими да бъдат признати за виновни в извършване на всички вменени им престъпления, като им се наложи наказание в максимален размер.С въззивната жалба е отправено и искане за уважение на предявените граждански искове, но в тази й част жалбата се явява процесуално недопустима, тъй като СРС не е приел същите за съвместно разглеждане в наказателното производство, респ. липсва акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол по реда на гл.21 НПК.

В ход по същество пред настоящия съдебен състав адв.Д., повереник на ЧТ П. и Г., поддържа представените жалба и допълнение към нея.Изложението му обаче изцяло е съсредоточено относно повдигнатото на подс.З. частно обвинение, а не и относно това, повдигнато на подс.Ст.З..Повереникът дава фактическо описание на реализираните събития, навежда в тази вр. конкретни доказателствени данни и в заключение счита, че всички вменени в отговорност на подс.З. престъпления са категорично и убедително доказани както от обективна, така и от субективна страна. В заключение моли СГС да уважи жалбата му и да отмени първоинстанционния съдебен акт, като признае подсъдимите за виновни и им наложи наказания над средния размер, изключая погасените по давност престъпления.

В хода на съдебните прения адв.К., също повереник на частните тъжителки, поддържа изложеното в депозираната жалба и в допълнителното към нея.Навежда доводи за неправилно установена от СРС фактическа обстановка, за неправилен анализ на приобщените доказателства и за наличие на множество противоречия в проверявания акт, поради което отправя искане 3 за неговата отмяна и постановяване на нова осъдителна присъда относно подсъдимите П.З. и Ст.З..

Самата ЧТ Р.Г. поддържа становището на горните двама повереници, като добавя, че много пъти е става жертва на физическа агресия, както тя,така и други членове на нейното семейство.

Защитникът на подс.З.и – адв. М. моли съдът да остави въззивната жалба и допълнение към нея без уважение, тъй като присъдата е правилна, а мотивите към нея са детайлни и обстойни.Касателно част от процесните престъпления (тези по чл.148 НК за подс.З. и по чл.131 ал.1 вр. чл.130 ал.2 НК за подс.З.), освен че приема за недоказано обвинението, счита също, че в тази насока е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване.В заключение отправя и претенция за сторени разноски пред настоящата съдебна инстанция.

Подсъдимите П.З. и Ст.З., в своя лична защита поотделно всеки един от тях се позовава на изтекла давност.Молят настоящият съдебен състав да остави без уважение жалбите на частните тъжители.

В правото си на последна дума молят да бъдат оправдани и да се прекрати наказателното производство.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ХII-ти въззивен състав, като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от процесните страни, като взе предвид законовите разпоредби и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:

Въззивната жалба в наказателната й част е процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна, в законоустановения преклузивен срок по чл.319 ал.1 НПК; спазени са изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК, а атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните доказателствени материали, обсъдени в пълнота в мотивите към присъдата.Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, изведени от събраните по делото доказателства.Въззивният съд, подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, като не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени различни изводи относно фактите по делото.

Предвид горното, СГС приема за установени факти, идентични с тези, отразени в мотивите към проверяваната присъда, поради което същите ще 4 бъдат пресъздадени лаконично в настоящото решение.

Подсъдимите П. З. и С. З. са със снета самоличност.Към инкриминирания период те били женени и живеели в къща близнак, находяща се в гр.София, кв.Ф.ци, ул.********.Съседната на този имот, също къща близнак се водела на същия административен адрес и от 2013г. в нея живеели тъжителките Л.П. и Р.Г., както и двете деца на Г..

През 2016г. междусъседските отношенията между семейство З.и и тъжителките се влошили и често възниквали конфликти от битов характер, преимуществено базирани на отчитаните сметки за ток.

На 21.04.21г., след 17:30ч. двете частни тъжителки и децата на Г. се намирали в своя дом.Към този момент св.Бенбасат, син на Г., бил ученик в 6ти клас в 18 СУ Уилям Гладстон и участвал в онлайн учебни часове.Към 17:30ч. токът в имота спрял, поради което ЧТ съобщили за повредата на ЧЕЗ и по този повод на място бил изпратен екип на аварийна служба-2, „ЕРМ-Запад“ АД, състоящ се от свидетелите Г.В. и И.Ф., които пристигнали около 18:00 часа. На адреса ги очаквала ЧТ П., в присъствието на която двамата свидетели направили проверка на електромерите на двете семейства, тъй като те се намирали в общо табло на улицата пред къщите.В този момент ЧТ Г. наблюдавала случващото от терасата а подс.З. се намирал на улицата, където ремонтирал повреда в автомобила си и изчаквал св. В., който трябвало да му помогне и който действително дошъл, след като проверката била започнала.Свидетелите В. и Ф. не установили повреда в електромерите и по повод отправена им от П. молба последният от тях влязъл в дома й, за да провери дали липсата на електрозахранване не се дължи на проблем вътре в къщата.При направените замервания св.Ф. установил, че повредата е вътрешна. След това той излязъл на улицата пред къщата, придружен от ЧТ П.. Свидетелите Ф. и В. заявили, че не могат да отстранят повредата, като в този момент подс.З. се намесил и изразил мнение, че повредата не е в електрическото табло. Тогава ЧТ Г. излязла от къщата обидила подс.З. и го наплюла, а той от своя страна отговорил по същия начин.Г. отправила обида и към подс.З., наричайки я „грозотия“, втори път наплюла подс.З. и след това го ритнала.Г. носела мобилния си телефон в една си ръка, като имала за цел да заснеме поведението на З., но последният не се съгласил, поради което и се опитал да й вземе телефона и при този физически контакт й причинил наранявания по лявата ръка, а Г. замахнала и с телефона го ударила по дясното око.В този момент ЧТ П. също се намесила и започнала да удря подсъдимия по гърба, тила и задната част на тялото му, а той опитвал да се предпази.При така разразилия се физическия конфликт между З. и двете частни тъжителки, всеки един от тях причинил различни наранявания на друго от участващите лица. Междувременно подс.З. също дошла на мястото и направила опити да отдалечи частните тъжителки от съпруга си, като при тези си опити оскубала ЧТ Г..Свидетелят В. също се намесил и успял да преустанови горното, след което тъжителките се прибрали в дома си, а подсъдимите и В. останали на улицата.