Решение № 218 от 05.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. С., 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500283 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №299/11.04.2024г. по гр.д.

№478/2023г. на С.ски районен съд, с което: 1. Отхвърлен е като неоснователен иска с правно основание чл.59, ал.9 от СК, предявен от Д. Т. Т. против Т. А. Д. за изменение на определения със съдебна спогодба по гр.д. №951/2022г. на СлРС режим на лични контакти на бащата с детето Д. Д.в Т.; 2. Отхвърлен е като неоснователен насрещния иск, с правно основание чл.132, ал.1, т.1, вр. с чл.131, ал.1 от СК, предявен от Т. А. Д. против Д. Т. Т. за лишаване на бащата от родителски права спрямо детето Д. Д.в Т.. На страните са присъдени разноски.

Въззивната жалба е подадена от ищеца по първоначалния иск в първоинстанционното производство Д. Д.в Т. и с нея се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск по чл.59, ал. 9 от СК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Т. А. Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

В жалбата си, въззивникът Д. Т. чрез пълномощника си адв. И. С. от АК - Я. твърди, че първоинстанционното решение в обжалваната част относно отхвърлената 1 претенция по чл.59, ал.9 от СК е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Посочва, че районният съд е допуснал грешки при формиране на своите правни и фактически изводи, като възприетата от съда фактическа обстановка не отговаряла на действителността. Съдът не изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, в т.ч. изготвената по делото съдебно-психологическа експертиза. СлРС не е обсъдил всяко едно от ангажираните пред него доказателства по отделно и в съвкупност, както и не е изложил подробни съображения дали и защо кредитира определени доказателства, защо не кредитира определени доказателства и защо изобщо не обсъжда други. Съдът не е взел предвид факта, че майката е родителят, който се опитва да ограничи или съвсем да лиши бащата от лични контакт с детето. Въззивникът посочва, че с обжалваното решение съставът н а P C С. е обсъдил единствено и само интереса на майката, игнорирал е изцяло доказателствата, ангажирани от страна на бащата и такива, които обективно показват състоянието и поведението, както и потребностите на детето. Не било взето предвид и становището на Районна Прокуратура С.. Посочва, че според ППВС №1 от 1974г. под във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето, при която преценка следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Счита, че безспорно е налице необхоД.ст от пререшаване на въпроса с режима на лични контакти на бащата и детето и тази необхоД.ст произтича както от обстоятелството, че тези отношения са били уредени съгласно спогодба по начин, който не е отговарял на моментното състояние на обстоятелствата, нито е гарантиран и добре защитен интереса на детето. Налице е и промяна в релевантните обстоятелства. Съгласно съдебната практика, във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките. При това следва да се зачита и съблюдава най-добрия интерес на детето съгласно даденото в пар.1, т.5 от ДР на ЗЗдет. Заявява, че той като баща притежава морални и възпитателски качества, както и родителски капацитет и възможност да предостави най-подходящи условия за отглеждане и възпитаване на детето. В противен случай - ако детето живее с майката при такъв ограничен режим на контакти с бащата, то неминуемо ще настъпи синдром на родителско отчуждение. Прави подробен анализ на свидетелските показания и на заключението на вещото лице.

Посочва, че в отредените часове за среща на бащата и детето майката /в случаите, когато му позволи изобщо контакт/ му налага ограничения - иска да е абсолютно сам , когато вижда детето си, дава му го за малко и той е принуден да виждам детето си буквално около блока, в който живеят - в една градинка, независимо, че навън са минусови температури. Посочва, че присъствието на майката по време на срещите на бащата с детето прави същите неосъществими на практика и не влияе добре на детето, тъй като детето не може да се отпусне пред бащата в присъствието на майката. Счита, че в интерес на детето е срещите да се осъществяват без майката да присъства на тях.

Счита, че майката по всякакъв начин се опитва да отчужди детето от бащата и това отчуждаване между детето и бащата може и трябва да се преодолее с разширяване на режима на лични отношения между бащата и детето и това ще подобри положението на детето, както и ще съдейства на настоящия етап за възстановяване па връзката с бащата. Интересите на детето налагат то да контактува разширено с бащата, като контактите са пълноценни и чести. Посочва, че присъствието на майката при тези контакти е фактора, пораждащ конфликти и скандали между страните и причина детето да се разкъсва между двамата си родители. Посочва, че следва да се вземе предвид и факта, че майката и детето живеят в гр. С., а той – в гр. Я. и е свързано с пътуване, което обуславя необхоД.стта от контакти с преспиване. С оглед изложеното, 2 въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с което да уважи иска му, като измени режима на лични отношения между него и детето по посочения в исковата молба и въззивната жалба начин.

Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – Т. А. Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемата Т. Д. чрез пълномощника адв. Р.

Ш. от АК - Бургас, оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно, надлежно обосновано и моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че установеното поведение на бащата, свързано с употреба на наркотици и шофиране докато му е отнето СУ на МПС, е безотговорно и дава лош пример на сина си. Неконтролируемото и незачитащо норми и правила поведение на бащата не са най-добрия интерес на детето. Счита, че с поведението си бащата създава риск за отглеждането и възпитанието на детето Д., представлява опасност за личността и здравето му. Не се установило по делото кое обстоятелство е изменено, за да иска бащата изменение на режима на лични отношения. Счита, че не е налице трайно, съществено изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК, за да се определят нови мерки. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

С въззивната жалба и с отговора не са направени искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

Въззивната инстанция изслуша дамата родители на основание чл.59, ал.6 от СК.

В с.з., въззивникът Д. Т. Т. , редовно призован, се явява лично и с представител по пълномощие адв. И. С. от АК - Я., която поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. намира решението на първата инстанция в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че се доказали обстоятелства, водещи до промяна на режима. Моли съда да измени режима на лични контакти на детето с бащата по начина, посочен в исковата молба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з., въззиваемата Т. А. Д., редовно призована, се явява лично и с представител по пълномощие адв. Р. Ш. от АК - Бургас, която оспорва въззивната жалба и поддържа съображенията, изложени в отговора й. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното такова в обжалваната част. Счита, че не е налице трайно съществено изменение на обстоятелствата, касаещи режима на лични контакти.

Бащата учи детето да мрази жените и да се държи с тях по начин „той е мъжът“, което било вредно за възпитанието на детето. Претендира присъждане на разноски.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на 3 изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната част, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че решението в обжалваната част е неправилно.

Въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, съдът установи следното от фактическа страна:

Страните в първоинстанционното производство Д. Т. и Т. Д. са съжителствали на съпружески начала и са родители на малолетното дете Д. Д.в Т., роден на *******.

Със съдебна спогодба по гр. дело №951/2022г. на РС-С. родителските права спрямо малолетното дете на страните са предоставени на неговата майка Т. Д., а бащата Д. Т. се задължил да заплаща издръжка за детето. Със същата спогодба, одобрена от съда на 23.06.2022г., на бащата Д. Т. е определен и режим на лични контакти с малолетния Д., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09,00 часа до 12,00 часа, като родителите се задължават в еднодневен срок преди контакта, ако има промяна, се уговарят за деня и часа на личния контакт, който предстои да се реализира. Освен това, два пъти седмично вторник и четвъртък, след 17,30 часа, но не по-късно от 20,00 часа бащата има право на контакт по телефон, вайбър или други приложения на мобилния телефон за 20 минути. За летния период бащата има право на лични контакти с детето една седмица по 6 часа дневно в присъствието на майката до навършване на 5 годишна възраст, като родителите, в зависимост от възможността да планират годишния си отпуск през лятото, ще се договарят коя да бъде седмицата за лични контакти. Коледните и Великденските празници по четири часа в един от Коледните и Великденски празници. След навършване на 5 годишна възраст на детето режима е следния: всяка първа и трета събота и неделя от месеца по 6 часа в присъствието на майката до навършване на 7 годишна възраст на детето. Запазва се режима на лични контакти по отношение на лятото, като се увеличава на 10 дни и Коледните и Великденски празници бъдат по 6 часа.

Страните не спорят, че до навършване на 5 годишна възраст на детето, режимът през първа и трета събота от месеца, в рамките на договорените 3 часа, се е осъществявал в присъствието на майката, въпреки, че не е отразено в одобрената съдебна спогодба.

С Решение №12 от 19.09.2022 г. по АНД №67/2022г. на Военен съд – С., Д. Т. е 4 признат за виновен, че без надлежно разрешително е държал високо рисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,421 грама и за извършеното престъпление по чл. 354а, ал.5, вр.ал.3, предл.2, т.1, предл.1 от НК е освободен на основание чл.78А от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.

Д. Т. Т. и Т. А. Д. са кадрови военнослужещи от въоръжените сили на Република България.

Ищецът в периода от 29.05.2022г. до 16.09.2023г. е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП, като му е отнемано и свидетелството за правоуправление, прекратявана е регистрация на ППС, като последното прекратяване на регистрация на ППС е от 16.09.2023г. за срок от 6 месеца.