Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 10.01.2024, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 385/2023
Вид
Решение № 12
Подписан
10.01.2024
В сила
10.01.2024
Състав
Аделина Троева, Аделина Тушева, Александра Нанова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Монтана, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20231600500385 по описа за 2023 година

Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на В. и сие ООД гр. *, подадена чрез пълномощник адв. Б. Ц. против решението на РС Монтана № 390/18.08.2023г., постановено по гр. дело № 254/2023г. по описа му, с което е признато за установено съществуване на вземания на Р.П. от гр. *срещу жалбоподателя в размер на 6841.20 лева с основание договор за доставка на сурово краве мляко изх. № 19/21.04.2020 г. и фактура № 226/30.09.2022 неплатена цена за доставено сурово краве мляко за периода от 15.09.2022 г. до 30.09.2022 г. , в размер на 41.81 лв. мораторна лихва за периода 06.10.2022 г. до 27.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/27.10.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата, отхвърлени са като неоснователни възражения за прихващане и е осъден жалбоподателя да плати разноски.

Твърди се във въззивната жалба , че решението е неправилно. Поддържа недопустимост на исковете, поради липса на заповед за изпълнение предвид обезсилването на издадената такава. Твърди се, че в исковата молба липсва яснота за основанието на претендираните вземания, няма доказателства как е определена цената за литър мляко с оглед сключения между страните договор, прекратен с нотариална покана от Р. П., считано от 03.10.2022г. , като не е отправено дължимото по договора 30-дневно писмено предизвестие . Неспазване на това условие обуславя дължимост на договорената неустойка в размер на 12589.08 лева , за плащането на която е направено своевременно възражение за прихващане, неправилно отхвърлено от съда, като мотивите му са в разрез с т.3 от ТР № 1

1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС по тълк.дело № 1/2009г.. Твърди се, че по делото е установено също така, че Р. П. е неизправна страна по договора, тъй като не е доставил договореното количество мляко, за което дължи заплащане на обезщетение в размер на 12 500 лева, с която сума е заявено своевременно възражение . Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове , уважаване на възраженията за прихващане , ведно със законните последици.

Въззиваемата страна Р.П. с подаден в срок писмен отговор оспорва основателността на жалбата с подробно изложени съображения по твърдените пороци на решението.

Претендира разноски .

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните , въз основа на закона и съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното:

Установено е по делото, че на 27.10.2022г. е подадено заявление от Р.П. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. и с-ие ООД гр. *за сумата 6841.20 лева главница-неплатена цена за продажба на сурово мляко по фактура от 30.09.2022г. и за сумата 41.81 лева лихва за забава за периода от 06.10.2022г. -27.10.2022г. , ведно със законна лихва върху главницата от датата на заявлението с основание договор за доставка на сурово мляко от 21.04.2020г. , сключен между длъжника и заявителя. В образуваното по заявлението ч. гр. д. № 2463/ 2022 г. на РС Монтана е издадена на 28.10.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК , с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя / ищеца/ претендираните със заявлението суми , както и разноски от 137.82 лева платена държавна такса и 673 лева адвокатско възнаграждение. В срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение, връчено на 05.01.2023г. . Исковата молба е подадена на 03.02.2023г. , в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК , като за ищеца е налице правен интерес да установи по реда на чл. 422 от ГПК съществуването на вземанията си по издадената срещу ответника заповед за изпълнение, поради което и предявените искове са допустими за разглеждане.

Неоснователно се поддържа от жалбоподателя недопустимост на исковете. Видно от приложеното ч.гр.дело № 2463/2022г. на МРС определението , с което е обезсилена заповедта е отменено по реда на въззивния контрол с определение № 153/28.03.2023г. на Окръжен съд Монтана по в.ч.гр.дело № 68/2023г., съответно налице е издадена заповед за изпълнение, обуславяща допустимост на предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове.

С исковата молба ищецът е поискал от съда да установи съществуването на вземанията му към ответника за сумите , предмет на издадената заповед за изпълнение на 2 парично задължение по чл. 410 ГПК в размерите и основанията, заявени в заповедното производство.

С обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна наличие на сключен между страните на 21.04.2020г. безсрочен договор за доставка на сурово мляко, по силата на който ищецът като производител е доставил на ответника като изкупвач в периода 16.09.2022 г. до 30.09.2022г. сурово мляко в размер на 5 701 литра на стойност 6 841,20 лв. с ДДС, за което е издадена фактура, като плащане по фактурата не е извършено , съответно ответникът е неизправна страна по договора и дължи изпълнение на договорното си задължение за плащане цената на доставеното му мляко. Вземането е изискуемо, като крайният падеж е 05.10. 2022г., от която дата до подаване заявлението на 27.10.2022г. се дължи и обезщетение за забава по чл. 86,ал.1 ЗЗД , установено в размер на 41.81 лева.

Намерени са неоснователни възраженията за прихващане, заявени от ответника , поради което и установителни искове са уважени.

Така постановеното решение е валидно, както и допустимо в частта, с която съдът е признал за установени вземанията на ищеца, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В частта, с която съдът с диспозитива на решението е оставил без уважение възраженията за съдебно прихващане като неоснователни решението е недопустимо и следва да се обезсили.

Според трайната съдебна практика , включително мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 2/2020 от 18.03.2022 г., постановено от ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 2/2020г. се приема, че възражението за прихващане има характеристиките на защитно средство срещу предявения иск, като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът се произнася по възражението за прихващане с диспозитива на решението само когато намери същото за основателно. Изложените в особеното мнение към същото решение доводи, че следва да има диспозитив и при неоснователност на възражението с оглед формираната съгласно чл. 298,ал.4 ГПК сила на присъдено нещо , нямат задължителен за съдилищата характер.

Относно правилността на обжалваното решение, предвид поддържаните във въззивната жалба доводи в тази насока и с оглед чл. 269 ГПК, въззивният съд приема следното:

От фактическа страна безспорно е установено по делото , че между страните е сключен на 21.04.2020 г. в гр.*безсрочен договор за доставка на краве мляко, по силата на който Р. П. като производител се е задължил да предава на В.и с-ие ООД в качеството му на ,,изкупвач‘‘ сурово краве мляко с обем 228 000 кг. при 3,6% масленост, съгласно нормативните актове на МЗХ и регламентите на ЕС, а изкупвачът е длъжен да приеме предложеното количество и качество мляко, осигури превоза съгласно уговорен график и заплати изкупеното мляко по цена не по-ниска от 0.50 лева за литър в срок от 1 до 15 число и от 15 до 31 число на месеца, но не по-късно от 5 дни след изтичане на 15 - дневния срок, като заплащането на суровото мляко се извършва по банков път. Не е спорно, че в периода 16-30.09.2022г. ищецът е предал на ответника 5701 литра сурово мляко , за плащането на което е издадена от ищеца фактура № 0000000226/30.09.2022 г. с цена на литър мляко 1 3 лева на обща стойност 6841.20 лева с включен ДДС. Безспорно е също така , че плащане на цената по фактурата не е извършено от ответното дружество. На 03.10.2022г. ищецът е уведомил писмено ответника, че поради неспазване на чл.3.3,раздел III –права и задължения на изкупвача , сключеният между тях договор ще се счита за прекратен от 03.10.2022г. , видно от приложеното по ч.гр.д. № 2463/2022г. уведомителното писмо. С нотариална покана от 24.10.2022г. ответникът е поканен от ищеца да се яви при посочения в поканата нотариус за уреждане отношенията им във връзка с плащане на сумата по фактурата, на която покана ответникът не е отговорил като не е изпратил представител на посочения в поканата ден .

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че процесната фактура е осчетоводена от ответника на 01.10.2022г. с операция № 29009 като са извършени съответните на доставката счетоводни записвания по дебит сметка 3029 сурово мляко, дебит сметка 4531 ДДС покупки и кредитна сметка доставчици партньор ЗП Р. П. , като партидата не е закрита поради липса на плащане на цената от 6841.20 лева . Ответникът не оспорва факта на предаване на посоченото във фактурата количество мляко и неплащане на цената по нея.

При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:

Искът за установяване вземане в размер на 6841.20 лева цена на предадено сурово мляко е с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 318 и сл. от Търговския закон /ТЗ/, предвид качеството на ответника на търговец по смисъла на чл. 1,ал.2 ТЗ и сключване на договора с предмет продажба на сурово мляко от производител– търговска сделка по смисъла на чл.1,ал.2 ТЗ. Съгласно чл. 286,ал.1 и ал. 2 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие, като търговски са и сделките по чл.1,ал.1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Безспорно е установено, че количеството мляко по издадената на 30.09.2022г. фактура е предадено от ищеца на ответника в периода 16-30.09.2022г. , в който период страните са били в облигационна връзка по търговска сделка за продажба съгласно сключен между тях договор за доставка на сурово мляко. Ищецът като производител е предал количеството мляко , а ответникът не е заплатил цената на същото, с което се явява неизправна страна по договора за изпълнение задължението си съгласно чл. 3.3 от договора да заплати изкупеното мляко в периода 15-то до 31 число на месеца, но не по-късно от 5 дни след изтичане на 15 –дневния срок, поради което и дължи на ищеца сумата 6841.20 лева. Неоснователно е възражението на ответника, че цената по фактурата от 1 лев за литър мляко е произволно определена. По делото е безспорно , че процесната фактура е приета от ответника и осчетоводена , включително е приел наличие на задължение за плащане към ищеца в посочения размер, поради което и се е съгласил, че дължимата цена за доставеното му мляко е 1 лев за литър мляко. В случая приложени намира разпоредбата на чл. 326,ал.2 ТЗ , според която ско цената не е определена и не е уговорено как ще бъде определена, се смята, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за 4 същия вид стока при подобни обстоятелства.

Предвид гореизложеното безспорно е установено съществуване на задължение на ответника в размер на сумата 6841.20 лева дължима цена за предадено му от ищеца 5701 литра сурово мляко по сключен между тях договор за търговска продажба.

Съгласно договора крайният срок за плащане на цената е 05.10.2022г., от която дата ответникът е в забава и дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 05.10.2022. до 27.10.2022г. съгласно чл. 309а,ал.1 ТЗ, установено в размер на 41.81 лева.