Решение № 2248 от 10.08.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2248

Русе, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IX състав, в съдебно заседание на четвърти август две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА административно дело № 20267200700350 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Ц. В. Ц. от гр. Русе против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-1882-000041 от 22.04.2026 г., издадена от началник група в Първо районно управление при Областна дирекция на МВР - Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и несъответствие с целта на закона.

Иска се от съда да отмени административния акт.

Не претендира разноски.

Ответникът - началник група в Първо районно управление при ОД на МВР - Русе, чрез процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на оспорването. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

По фактите

На 22.04.2026 г., около 00:15 часа, в гр. Русе, на [улица]пред дом № 47, жалбоподателят Ц. Ц. управлявал лек автомобил марка и модел „Мерцедес ЦЛС 320 ЦДИ“, peг. № [рег. номер], собственост на Т. Г. И..

Водачът бил спрян от контролните органи като Ц. отказал да му бъде извършена проверка на място с техническо средство „DRUGTEST 5000“ с фабричен № ARRA-0078 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 5090213 от 22.04.2026 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, а именно, че като водач на МПС отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. АУАН е връчен на нарушителя и е подписан от него без възражения. (л. 2 от преписката).

На Ц. бил издаден талон за медицинско изследване № 291685 (л. 5 от делото) и 7 броя стикери.

Талонът за изследване е издаден съгласно изискванията на чл. 3, чл. 3а, чл. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози и е по образец съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от наредбата.

В случаите когато при извършване на проверка на място от контролните органи за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, водачът откаже да му бъде извършена проверка с тест на място, в конкретния казус с техническо средство „DRUGTEST 5000“ с фабричен № ARRA-0078 се издава талон за изследване на водача, в който се вписват тези обстоятелства и на лицето се дава предписание за медицинско изследване.

По твърдения на самия жалбоподател, при проверката на място той е заявил, че не вярва на показанията на това техническо средство като веднъж вече при друга проверка такова техническо средство е отчело фалшив резултат и това било доказано с решение на ВКС, но не е отказвал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества или техни аналози като желае да даде кръвна проба за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

В талона за изследване именно е удостоверен този негов отказ да му бъде извършена проверка на място с тест, описано е и конкретното техническо средство, с което е следвало да бъде извършена проверката на място, посочен е избраният от него начин за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози – медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване на кръвна проба.

Талонът за изследване е връчен и подписан от жалбоподателя като с подписа си той е удостоверил, че екземпляр от талона му е връчен в 00:50 часа на 22.04.2026 г.

В талона изрично му е указано, че в срок от 45 минути от връчването му следва да се яви в УМБАЛ „Медика“, за да даде кръвна проба за изследване.

По-късно било установено, че водачът не се е явил да даде кръв и урина за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

При така установените факти и обстоятелства, началник група в Първо районно управление при ОД на МВР - Русе е издал ЗППАМ № 26-1882-000041 от 22.04.2026 г., с която на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на Ц. Ц. е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Заповедта е връчена лично на водача на 22.04.2026 г. (л. 1 от преписката) По делото е представена от ответника заповед рег. № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР - Русе за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Русе да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по ЗДвП като с т. 3 от нея е овластен и началника на група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Първо РУ при ОД на МВР - Русе, каквато длъжност заема издателят на процесната заповед, видно от представено по делото удостоверение, издадено от ВПД директор на ОД на МВР - Русе (л. 24 и л. 25 от делото).

По делото са събрани и гласни доказателства – показания на полицейските служители, извършили проверка на жалбоподателя на процесните дата и място, разпитани в качеството им свидетели по делото. От показанията на тези свидетели се установява защо водачът е бил спрян за проверка, как точно е протекла проверката, както и че водачът категорично е отказал да бъде тестван на място за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест. Показанията на тези свидетели са обективни, последователни и неопровергани от останалите събрани писмени доказателства. Свидетелските показания на полицейските служители кореспондират помежду си, още повече, че и двамата възпроизвеждат преките си и непосредствени впечатления от случилото се. Противно на доводите на жалбоподателя, съдът приема, че тези показания изхождат от лица, които не са заинтересовани от изхода на спора и по отношение на които липсват каквито и да било индикации, будещи съмнение в добросъвестността и достоверността на дадените от тях показания, още повече, че същите кореспондират и със приобщените по надлежния ред писмени доказателства. По делото липсват каквито и да било данни полицейските служители, спрели жалбоподателя за проверка, да са проявили каквато и да били пристрастност или субективизъм както по повод причината Ц. да бъде спрян за проверка, така и по повод извършените от тях в хода на самата проверка последващи действия.

Свидетелите установяват, че повод за спирането на жалбоподателя е било неспирането му на знак „Стоп“ на кръстовище като при извършената му проверка в системата на МВР чрез служебен таблет се установило, че Ц. имал криминални прояви по линия „Наркотици“. Това породило съмнение у полицейските служители дали водачът не е употребил наркотични вещества, попитали го, той отрекъл, заявили му, че ще го тестват за употреба на такива, а той категорично отказал, тъй като не вярвал на показанията на техническите средства, използвани на място при проверката от контролните органи.

Полицейските служители сочат, че техническото средство, с което на място се тестват водачите за употреба на наркотични вещества или техни аналози, е един и се зачислява на смяната /екипите/, които са в наряд. На процесната дата били няколко екипа. Самото техническо средство се намирало в районното управление, предвид изискването да се съхранява на постоянна температура. Поясняват, че да се занесе уредът от друг екип представлявало стандартна процедура именно защото техническото средство било едно. Така било процедирано и в случая.

След като уредът бил донесен на място от друг екип, полицейските служители, извършващи проверката на водача отново го попитали дали ще направи на място тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози като водачът отново категорично отказал, бил запитан още веднъж като отново отказал. Уредът бил върнат на екипа, който го донесъл на място, а полицейските служители разяснили на водача, че при отказ следва да даде кръвна проба за изследване, издали му талон за изследване, който бил връчен на водача като му било обяснено къде и в какъв времеви период следва да се яви, за да предостави кръвна проба за изследване.

Полицейските служители не си спомнят да са давали указания на жалбоподателя да премести автомобила като същият бил спрян малко преди кръстовището на [улица]и [улица].

По твърдения на жалбоподателя, той бил спрял по подаден сигнал на полицейските служители точно на пешеходната пътека, непосредствено след „легнал полицай“, посока кръстовището на Пантеона, малко преди самото кръстовище.

Жалбоподателят не отрича, че е отказал при проверката на място да бъде тестван с техническо средство за употребата на наркотични вещества или техни аналози. Твърди обаче, че не е отказвал да даде кръвна проба, но е бил обективно възпрепятстван да изпълни предписанието за медицинско изследване, дадено му с талона за изследване, да се яви в рамките на 45 минути от връчването на талона в УМБАЛ „Медика“, предвид че първо е следвало да изпълни дадено му от полицейския служител указание да премести автомобила от мястото, на което е бил спрян и тъй като е нямал право той фактически да извърши преместването, е следвало да организира това, което му отнело време. Така, не е могъл да се яви в дадения му срок и да изпълни предписанието да даде кръв за изследване в лечебното заведение.

Правни изводи

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, с интерес и право на оспорване, в предвидения по чл. 149, ал. 1 от АПК срок и отговаря на изискванията на чл. 150 от АПК за форма и реквизити и на чл. 151 от АПК за необходимите приложения, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № 26-1882-000041/22.04.2026 г., издадена от началник група в Първо районно управление при ОД на МВР - Русе, с която на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на оспорващия Ц. Ц. е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Относно компетентността на органа-издател на оспорената ЗППАМ:

Съгласно чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП - ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед № 336з-5066 от 22.12.2023 г. на директора на ОД на МВР - Русе са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, между които е и издателят на процесната по т. 3 - началник на група в Първо РУ при ОД на МВР - Русе.

Съдът приема, че оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална и материална компетентност, в условията на делегация.

Относно изискването за форма на акта :

Спазено е изискването за форма на административния акт - обжалваната заповед съдържа всички реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, същата е мотивирана от фактическа стана с конкретни обстоятелства и е посочена приложимата към тях законова разпоредба на ЗДвП. Освен това в заповедта като доказателства се сочат съставения АУАН, издадения талон за медицинско изследване № 291685 и 7 броя стикери, които допълват изложените фактически основания съгласно приетото в мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС.