Решение № 3493 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3493 гр. София, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100510837 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК .

С решение № 7222 от 27.06.2022 г., постановено по гр.д. № 67569/2021 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав е уважен предявеният иск с правно основание чл.

439 ГПК за признаване за установено, че Ц. Г. Н., ЕГН ********** не дължи чрез принудително изпълнение на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 16914,15 лева и 50 лева – дължими по извлечение от сметка, заедно с лихва от 7361,81 лева за период 18.05.2010 до 8.12.2011 г., както и сумата от 486,52 лева разноски по изпълнителен лист, издаден на 20.12.2011 г. по заповедно производство по чл. 417 ГПК ч.гр.д. № 55311/2011 г. на СРС, 78 състав в полза на „Банка ДСК“ ЕАД. Със същото решение „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* е осъдено да заплати в полза на Ц. Г. Н., ЕГН **********, общата сума от 4637,56 лева събрана принудително от него, от които чрез наложен и изпълнен запор на трудово възнаграждение при работодателя „К.“ АД по изпълнително дело № 20198610401549, за период от м.11.2020 г. до м. 09.2021 г. сума на стойност 2785,20 лева, както и събрана принудителна сума чрез наложен запор по банкова сметка с титуляр ищецът при „У.Б.“ АД за период от м.02.2021 г. до 10.2021 г. в общ размер 1852,36 лева, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяване на 1 иска – 29.11.2021 г. до плащането, както и сторените разноски в общ размер 2834,50 лева.

Срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от ответника „ОТП Ф.Б.“ ЕАД. В жалбата въззивното дружество твърди, че обжалваното решение е неправилно. Излага доводи, че предявеният иск е недопустим, тъй като недължимостта на вземането следвало да се релевира в едномесечния преклузивен срок по чл. 414 ГПК за подаване на възражение срещу издадената заповед по чл. 417 ГПК. Поддържа, че с влизане в сила на заповедта са преклудирани всички възражения на лицето, срещу което е издадена. Излага аргументи в подкрепа на тезата, че във връзка с колизията между ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че до приемането на цитираното тълкувателно решение, давността по отношение на процесното вземане е била спряна на основание ППВС № 3/18.11.1980 г. Твърди, че поради настъпила перемпция, на 09.09.2019 г. е образувано ново изпълнително производство, по което регулярно постъпвали парични суми в резултат на ефективно приложени изпълнителни способи.

Поддържа, че следва да се вземе предвид и обстоятелството, че за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да давност не тече на основание ЗМДВИП. Сочи, че считано от 29.11.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, давност по отношение на процесното вземане не тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната от въззиваемата страна – Ц. Г. Н., с който я оспорва. Поддържа, че първоинстанционното решение е законосъобразно, правилно и обосновано.

Твърди, че последното предприето изпълнително действие за събиране на вземанията на въззивника е извършено на 25.08.2014 г. Излага аргументи, че ППВС № 3/18.11.1980 г. е изгубило сила с приемането на Конституцията на Република България от 1991 г., поради противоречие с основание закон и в този смисъл е неприложимо. Позовава се на практика на ВКС, като поддържа, че давността върху вземания, предмет на изпълнително производство, образувано преди 26.06.2015 г. тече от момента на последното валидно изпълнително действие и давност в изпълнителния процес тече и преди тази дата, доколкото се изоставя разбирането на ППВС № 3/18.11.1980 г. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателства по 2 делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, а и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че след депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е образувано по гр.д. № 55311/2011 по описа на СРС, 78 състав, като в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е на 20.12.2011 г. издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист за сумата от 16 914,15 лева и 50 лева, дължими суми по извлечение от сметка, лихва в размер на 7361,81 лева за периода 18.05.2010 г. до 08.12.2011 г., законна лихва, считано от 09.12.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на 486,52 лева.

Не се спори, а и от приложеното по делото копие на изпълнително дело се установява, че след депозирана от „Банка ДСК“ ЕАД молба и въз основа на издадения по горепосоченото дело изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20128610402950 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, с район на действие – Софийски градски съд. С депозирането на молбата са възложено на ЧСИ извършването на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ.

В кориците на изпълнителното дело се съдържат доказателства, че на 18.10.2012 г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение до въззиваемия. Видно от разписката от 05.11.2012 г. същата не е връчена на адреса на лицето, като е направено отбелязване, че по данни на касиера, през последните четири години лицето не живее на адреса.

От представеното копие на изпълнително дело № 20128610402950 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, се установява, че съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до кредитните институции в страната. В отговор на тези съобщения, получен на 09.11.2012 г. от „Банка ДСК“ ЕАД и на 12.11.2012 г. от „Алфа Банк“ АД, посочват, че длъжникът по изпълнителното дело има разкрити сметки при тях. От двете банкови институции посочват, че запорът е наложен, като от страна на „Алфа Банк“ АД е уточнено, че по сметката има предходно наложен запор и превод на запорираната сума не може да бъде извършен поради недостатъчна наличност.

От завереното копие на горепосоченото изпълнително дело се установява още, че след извършване на съответните справки в НОИ, на 18.01.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до работодателя на въззиваемия – „Вак - 02“ ООД. В отговор на същото дружеството-работодател е 3 посочило, че към датата на предоставяне на отговора, са наложени още три запора върху вземането за трудово възнаграждение на длъжника по изпълнителното дело, подробно описани в уведомителното писмо.

От приложените по същото изпълнително дело документи се установява още, че на 19.04.2013 г. съдебният изпълнител е изпратил на дружествотоработодател покана за доброволно изпълнение за връчване на длъжника на основание чл. 46 ГПК. Поканата е получена от работодателя на 26.04.2013 г. видно от известието за доставяне. Няма получено уведомление дали и кога поканата за доброволно изпълнение е била връчена на въззиваемия.

Видно от документите, съдържащи се в завереното копие на изпълнителното дело, на 18.11.2013 г. с постановление за налагане на възбрана на недвижим имот, вписано по надлежния ред, е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на въззиваемия, а именно: ½ идеална част от апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к. „Изток“, бул. „*******“ № 47.

На 25.08.2014 г. по изпълнително дело № 20128610402950 е депозирана молба от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД за конституиране в качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело на основание чл. 99 ЗЗД. Върху молбата е направено отбелязване от 25.08.2014 г., че лицето се конституира като взискател.

След депозирана от „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, на 02.08.2018 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Като последица наложените запори за вдигнати, а възбраната е заличена.

По делото е представено и прието и заверено копие на изпълнително дело № 202192404015046 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, с район на действие – Софийски градски съд. Същото е образувано на 09.09.2019 г. след депозирана от страна на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД молба срещу въззиваемия, като предметът отново са вземанията по процесния изпълнителен лист.

Видно от материалите по делото, на 07.10.2019 г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до работодателя на въззиваемия – „К.“ АД за налагане на запор върху вземанията за трудово възнаграждение на същия. На същата дата е изпратена за връчване чрез дружеството-работодател на основание чл. 46 ГПК и покана за доброволно изпълнение. На 04.11.2020 г. отново е изпратено съобщение за налагане на запор върху трудово възнаграждение на лицето до работодателя му, което е получено от последния на 20.11.2020 г., видно от обратната разписка. На 23.02.2021 г. отново е изпратена за връчване на основание чл. 46 ГПК покана за доброволно изпълнение от страна на работодателя – „К.“ АД, като съобщението е 4 получено на 18.03.2021 г. Постъпил е и отговор от работодателя, в който същият е потвърдил, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на въззиваемия срещу подпис на 18.03.2021 г.

На 15.02.2021 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху всички сметки, открити в „У.Б.“ АД, в отговор на което на 01.03.2021 г. е постъпило писмо, че посоченото дружество признава вземането, по запорираната сметка лицето получава трудово възнаграждение и дължимите суми по запора са преведени/обезпечени частично.

От приложените по завереното копие на изпълнително дело № 202192404015046 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861, преводни нареждания се установява още, че по изпълнителното дело от работодателя – „К.“ АД са постъпвали суми, както следва: 392,67 лв. на 10.12.2020 г.; 195,80 лв. на 11.01.2021 г.; 207,92 лв. на 10.02.2021 г.; 207,60 лв. на 24.02.2021 г., 201,05 лв. на 10.03.2021 г.; 398,05 лв. на 12.04.2021 г; 209,66 лв. на 10.06.2021 г.; 207,64 лв. на 10.08.2021 г.; 208,59 лв. на 09.07.2021 г., 361,82 лв. на 10.09.2021 г. ; 193,25 лв. на 08.10.2021 г. 207,85 лв. на 10.11.2021 г.

По изпълнителното дело са постъпвали и суми, както следва: на 04.06.2021 г. е постъпило плащане в размер на 614,65 лв., на 12.08.2021 г. – в размер на 716,34 лв., на 30.06.2021 г. – в размер на 313,77 лв. и на 21.10.2021 г. – в размер на 305,31 лв., на 28.06.2021 г. – в размер на 20,40 лв., видно от приложените към изпълнителното дело преводни нареждания и вносна бележка.

С постановление от 15.02.2022 г. на ЧСИ Г.К. /на когото служебният архив на Димитър Вълков е прехвърлен по съответния ред/, изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 вр. чл. 390, ал. 3 ГПК, тъй като на 01.02.2022 г. е издадена обезпечителна заповед № 69, с която на основание чл. 389 ГПК е допуснато обезпечение на предявения от Ц. Г. Н. иск чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнително дело 202192404015046 по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в КЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивният контрол е ограничен от рамките на посоченото в жалбата.

5

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, но същото неправилно, като съображенията за това са следните:

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който длъжникът по изпълнителното производство, срещу когото е издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и срещу когото е предприето принудително изпълнение, оспорва вземанията по издадения въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист.