Определение № 1935 от 08.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1935 гр. София, 26.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502023 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 274, ал.1,т.2 вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Велвест С.а.р.л /Velvest S.a.r.l/, учредено в Люксембург и представлявано от управителя В. Л. Ц., в качеството на правоприемник на „Франстил“ЕАД ЕИК 131200797 против определение от 13.02.2023г. по т.д. № 70/2022г на Монтански окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на дружеството жалбоподател за връщане на внесения депозит за особен представител. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и конкретно изводите на съда, че не са налице основания по чл.47 ал.6 ГПК за намаляване с ½ възнаграждението на особения представител, поради това че действията му не отговарят за присъждане на възнаграждение над законовия минимум. Твърди се, че сумата от 800лв, въпреки и минимум на адвокатското възнаграждение по по реда на НМРАВ, не представлява законен минимум на възнаграждение на особен представител. Посочва се, че съгласно чл.47 ал.6 изр.2 ГПК минималният размер на възнаграждението на особен представител е 400лв по арг. от цитираната разпоредба, и че също процесуалният представител не е извършил никакви действия, които да обосновават по-висок от посочения размер. Поради изложеното се иска отмяна на обжалваното определение и вместо това постановяване на друго по същество, с което се намали възнаграждението на особения представител до минималния размер от 400лв.

В срок е постъпил отговор от насрещната страна „Франстил и Ко“АД чрез особения представител адв.Д.С., с който се прави довод за недопустимост на жалбата поради просрочие и на следващо място се оспорват всички аргументи в подкрепа на оплакванията относно наличието на основание за намаляване на възнаграждението.

САС в настоящият състав констатира, че частната жалба е процесуално допустима, 1 като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Неоснователни са доводите в отговора за недопустимост, поради просрочие – съобщението е връчено на 26.06.2023г, а жалбата депозирана на 04.07.2023г при спазване на 1-седм. срок за обжалване.

Разгледана по същество- жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че че производството пред първата инстанция е било образувано по иск с пр. осн. чл.74 ТЗ, предявен от „Франстил“ЕАД против „Франстил и Ко“АД, като не е спорно, че правоприемник на дружеството ищец е „Велвест С.а.р.л /Velvest S.a.r.l/. Поради противоречие в интересите представител – представляван съдът на осн. чл. 29 ал.4 ГПК е назначил особен представител адв.С. и на осн. чл. 7, ал.1, т.10 от Наредба № 1/9.07.2004г. /изм. ДВ бр.68/31.07.2020г/ определил възнаграждение в размер на 800лв, което е внесено от ищеца. След прекратяване на делото, поради оттегляне на иска от ищеца производството на особения представител е изплатено определеното възнаграждение.

С обжалвания съдебен акт съдът е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК за изменение на съдебния акт чрез намаляване на възнаграждението в размер на ½ или на 400лв по съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд е обосновал отказа си с минималният размер на адв. хонорар съгласно чл. 7, ал.1, т.10 от Наредба № 1/9.07.2004г. /изм. ДВ бр.68/31.07.2020г/, както и с аргументите, че независимо от прекратяване на делото назначеният представител е изпълнил изискуемите процесуални действия с оглед защитата на ответника на етапа, до който процеса се е развил. Процесуалното представителство обичайно се предхожда от предварителна подготовка по проучване на казуса и организиране защитата на представлявания, която в случая не би могла да се определи като незначителна с оглед предмета на спора. Обосновано на следващо място първоинстанционният съд е посочил, че намаляването на адв. възнаграждение на осн. чл.47 ал.6 изр. 2 ГПК е долна граница, под която е недопустимо да се намали размера. Редуцирането на размера е само правна възможност по преценка на съда, която е правилна предвид предмета на делото, който изисква предварителна подготовка за изготвяне на отговор и реално извършените действия по правна защита на ответника с оглед на фазата, до която процеса се е развил.

С оглед на изложеното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.02.2023г. по т.д. № 70/2022г на Монтански окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на „Велвест С.а.р.л /Velvest S.a.r.l/, учредено в Люксембург и представлявано от управителя В. Л. Ц., в качеството на правоприемник на „Франстил“ЕАД ЕИК 131200797 за изменение на определение от 13.02.2023г по т.д. № 70/2022г в частта за разноските.

2

Определението, подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.

Председател:

Членове:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3