Решение № 39 от 06.02.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Смолян, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20265400500068 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Постъпила е жалба Вх. № 663/05.02.2026г /регистратура ОС – Смолян/ от К. Г. Г. ЕГН ********** гр. З., ул. С. С. № 20 – взискател по изп. д. № 358/2025г по описа на ЧСИ П. М., per. № 881, Район на действие ОС - Смолян , против постановление № 2076/29.10.2025 г, с което се прекратява изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановлението. Твърди се, че ЧСИ не се е съобразил с Решение № 229/19.09.2023 г. и Решение № 294/27.11.2023 г., постановени по ВГД № 382/2023 г. по описа на Окръжен съд — Смолян, с които са отменени актове на ДСИ И. К. към СИС при PC - З., а именно: Постановление № 522/20.07.2023 г., с което е прекратено производството по ИД № 29/2009 г. по описа на СИС при PC - З. и Разпореждане, инкорпорирано в Писмо с изх. № 521/20.07.2023 г., с което е отказано извършването на исканите изпълнителни действия в подадената от взискателя Молба с вх. № 201/07.07.2023 г. Търси се отмяна на постановлението и продължаване на изпълнителните действия.

Ответната страна по жалбата – М. А. Т., /длъжник в изпълнителното производство/, не изразява становище.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна.

Смолянски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирано лице /взискател в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /постановлението е връчено на 31.10.2025г, а жалбата е подадена на 11.11.2025г/, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ГПК /прекратяване на принудителното изпълнение/ и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалвания акт на ЧСИ изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, а именно в периода от 26.06.2020г, когато е подал молба с посочени изпълнителни способи, до 07.09.2022г, когато е наложен запор върху пенсията на длъжника.

От материалите по изпълнителното производство се установяват следните факти:

Първоначално производството по изпълнителното дело е образувано като пет отделни производства - по ИД № 131/2004 г., 59/2005 г., 29/2009 г. по описа на СИС при PC - З., както и ИД № 308/2005 г. и ИД № 309/2005 г. по описа на СИС при PC - Смолян, впоследствие обединени в едно общо производство по ИД № 29/2009 г. по описа на СИС при PC - З., което на основание чл. 427 от ГПК е предадено на ЧСИ Соня Димитрова, per. № 917 за продължаване на изпълнителните действия и е преобразувано като ИД № 370/2023 г., впоследствие предадено на ЧСИ П. М., за продължаване на изпълнителните действия, преобразувано под № 358/2025г.

Предмет на принудителното изпълнение са присъдени на взискателя адвокатски възнаграждения ведно с лихви и разноски.

Действително, по изпълнителното дело не се установява в периода от 26.06.2020г до 31.08.2022 г по делото да са искани и/или извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Така, с молба от 26.06.2020г на л. 113 от приложеното дело взискателят е поискал „отново, както е направил с предходни свои молби от съответно 13.07.2017г и 08.11.2018г“ извършването на посочени изпълнителни действия: изнасяне на явен търг на описани вече движими вещи; опис, възбрана и изнасяне на публична продан на недвижими имоти; опис и продажба на други движими вещи; запор върху банкови сметки, изискване на справки. След подаване на тази молба в кориците на делото има данни само за постъпили удостоверения за декларирани данни от 05.09.2022г /л. 115 – 117/; изискване на сведения от ОД на МВР за притежавани от длъжника ППС и от Община З. за притежавани движими и недвижими вещи от 07.09.2022г /л. 118 – л. 119/ и запорно съобщение за наложен запор върху пенсията на длъжника от 31.08.2022г на л. 121.

Следователно за времето от 26.06.2020г до 31.08.2022 г взискателят не е искал и по делото не са извършвани изпълнителни действия, като в жалбата не се и твърди друго.

Съобразно разясненията, дадени в ТР 2/2013г, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., 2 назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

С оглед на горните разяснения и категорично установеното по делото обстоятелство, че в продължение на две години /за времето от 26.06.2020г до 31.08.2022 г./ взискателят не е поискал от съдебния изпълнител извършването на други изпълнителни действия, нито такива са извършени, правилно ЧСИ е констатирал настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство с обжалваното постановление.

Единственият довод в жалбата е свързан с несъобразяване от страна на ЧСИ с Решение № 229/19.09.2023 г. и Решение № 294/27.11.2023 г., постановени по ВГД № 382/2023 г. по описа на Окръжен съд — Смолян. С първото решение е отменено Постановление № 522/20.07.2023 г. на ДСИ И. К. към СИС при PC - З., с което е прекратено производството по ИД № 29/2009 г. по описа на СИС при PC – Смолян, а с второто, е допълнен постановеният съдебен акт, като в резултат на отмяната на прекратителното постановление е отменено и Разпореждане, инкорпорирано в Писмо с изх. № 521/20.07.2023 г., с което е отказано извършването на исканите изпълнителни действия в подадената от взискателя Молба с вх. № 201/07.07.2023 г.

Съобразно разясненията, дадени в т. 3 от Тълкувателно решение 7/2014 от 31.07.2017 г., постановено по ТД № 7/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС, приетото от съда разрешение в производство по чл. 435 и сл. ГПК се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове - то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение от причинено процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът, сезиран с посочените искове, подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. Решението на окръжния съд не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същият процесуален въпрос.

3

В случая, отмененото прекратително постановление е за перемпция с последно извършено изпълнително действие от 21.07.2014 г., т.е. настъпила на 21.07.2016 г. В отменителното решение на съда е прието, като това се установява и от данните по делото, че след посочената от ДСИ дата 21.07.2014 г. по изпълнителното дело са извършвани валидни изпълнителни действия, чрез които е поддържана висящността на процеса.

Настоящият спор обаче е друг и касае преценка за евентуално настъпила перемпция за времето от 26.06.2020 г. до 31.08.2022 г , каквито са мотивите на обжалваното сега постановление и доколкото не се установява изпълнителни действия да са искани и извършвани в този период, след 26.06.2022 г., на която дата изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, всички следващи действия са невалидни като предприети в рамките на прекратено изпълнително производство. Тези действия не могат да бъдат санирани с предходното решение на съда по чл. 436 ГПК, тъй като, както вече бе споменато, то не формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос. Не води до друг извод и допълнителното решение на ОС – Смолян, което е законова последица от отмяната на прекратителното постановление, касаещо много по-ранен период на перемиране на правото от процесния. Така или иначе обаче, доколкото решението по чл. 436 ГПК не освобождава ЧСИ от дисциплинарна и/или деликтна отговорност от провеждането на незаконосъобразно принудително изпълнение, каквото би било и изпълнението по вече прекратеното по силата на закона на 26.06.2022 г производство, то правилно и законосъобразно ЧСИ е констатирал настъпилата перемпция с обжалваното постановление. Не води до друг извод и посоченото в мотивите на първото решение на съда, че на 09.09.2020г е бил наложен запор на получавана пенсия, доколкото такова действие не се установява в кориците на изпълнителното действие, нито се твърди от жалбоподателя и най – вероятно се касае за техническа грешка, а и както вече многократно бе споменато, подобна констатация в решението не обвързва настоящия съд, който дължи самостоятелна преценка на правнорелевантните факти.

На общо основание, доколкото настъпването на перемпцията все още не означава погасяване на вземането по давност, няма процесуална пречка за образуване на ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителния лист. Колкото до оплакването в жалбата, че това би довело до нови разноски за взискателя и „загуба на вече направените“, то е от материално естество, а не от правен характер и е неотносимо за изхода на настоящия спор.

Ето защо, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът по жалбата не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.