Решение № 2368 от 02.04.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 02.04.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА при секретаря

Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 6548 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С

Решение № 198076 от 22.08.2017 г., постановено по гр. дело № 873/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 45-ти състав, са уважени предявените от „Т.С.” ЕАД срещу М.П.Г. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на паричните задължения, удостоверени в Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 09.10.2015 г., издадена по гр. дело № 57642/2015 г. на СРС, 45-ти състав, за сумата от 1916,45 лв., представляваща продажната цена за доставената топлинна енергия за периода от м. 12.2012 г. до м. 04.2015 г. до имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„**********, ведно със законната мораторна лихва върху тази сума от 25.09.2015 г. до окончателното й изплащане и за сумата от 225,44 лв., представляваща законна мораторна лихва върху главницата, изтекла за периода от 31.01.2013 г. до 16.09.2015 г. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.

78, ал. 1 ГПК и сумата от 366,63 лв., представляващи разноски в заповедното и първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение е постъпила бланкетна въззивна жалба от ответника М.П.Г., в която не изложени конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното решение.

Единствено се поддържа, че първоинстанционния съд не е приспаднал изравнителните сметки за 2014 г. и 2015 г. Останалите оплаквания, касаещи тежкото здравословно състояние на жалбоподателката и социална среда не са свързани свързани с предмета на делото. Иска от съда да отмени обжалваното решение и отхвърли предявените искове.

Въззиваемите

- „Т.С.” ЕАД и „Т.С.“ ЕАД - третото лице помагач на ищеца – не са подали отговор на въззивната жалба, не се явява техен процесуален представител и не изразяват становище по релевираните доводи във въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По единственото оплакване съдържащо се във въззивната жалба следва да се отбележи, че претенцията на ищеца включва само и единствено сумите за доставена топлинна енергия, представляващи разликата между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за връщане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, което се установява от представените от ищеца извлечения към фактури, които не са били оспорени от ответника. Ето защо и оплакването в тази насока е неоснователни. Тъй като в подадената от ответника въззивна жалба не се съдържат други конкретни оплаквания за порочността на обжалваното решение, включително и относно размера на уважените искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и същото следва да се потвърди.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Решение № 198076 от 22.08.2017 г., постановено по гр. дело № 873/2016 г. по описа на СРС, І ГО, 45-ти състав РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на „Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕАД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: