Решение № 284 от 08.12.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Тетевен, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100845 по описа за 2025 година

Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителя - А. С. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., област Ловеч, ул. „хххххххххххх“ № 24 и настоящ адрес с. Г., област Ловеч, ул. „ххххххххххх“ № 125, която е сезирала съда с искане за издаване на заповед за защита срещу А. А. А., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., област Ловеч, ул.

„хххххххххххх“ № 24, който в момента на депозиране на молбата за защита е съпруг на молителя, а след одобрението на споразумение по гр. дело ххх/2025 г. по описа на РС – Тетевен, вече е бивш съпруг на Р..

В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо молителя Р. домашно насилие на дата 28.06.2025 г. Твърди, че е процесната дата молителя и съпругът й, към онзи момент, посетили събора в с. Г., област Ловеч. Към тях се присъединила и сестрата на молителя Р. В. С. Р.. Около 13.30 часа същия ден, на главната улица, между сградата на Кметството и училището в с. Г., за молителя без видима причина, съпругът й започнал да я обижда на висок глас - нарекъл я „буклук, мърша, чума”. Заявил, че си тръгват, а докато стигнат до колата им на няколко пъти й казал: „Ще те ударя и ще ти направя пластична операция”, като действително се обръщал към Р. и имитирал движения, че ще я удари, от което се изплашила много. Сестра й В. му направила забележка, че нито е времето, нито е мястото да се държи по този начин с молителя. Когато стигнали с. Г., около 13.45 часа. А. А. спрял пред дома на майка й Анета Р., казал й да се маха и я предупредил да не е посмяла да разкаже на родителите си, какво си е позволил, защото ще ги избие и си тръгнал. След като я оставил в дома й, в продължение на около 15-20 минути плакала от страх и обида, като не могла сама да обясни на родителите й какво се е случило.

В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителя е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от домашно насилие.

Декларацията е подписана от молителя.

В заключителното съдебното заседание молителят се явява лично, като поддържа 1 молбата.

Молителя - А. С. Р. от с. Г., област Ловеч, в заключителното съдебно заседание се явява лично, както и с процесуален представител. Изслушана по реда на чл. 176 от ГПК молителя Р. заявява, че от близо 6 месеца нещата помежду им ескалират. Ескалацията се изразява в агресия - вербална, обиди от сорта „тъпанар тъп, тъпагьоз, глупачка, овца без история, коза без история“. На посочената дата в молбата за защита – 28.06.2025 г. молителя Р. сочи, че към нея били отправени репликите: „боклук мръсен, курва мръсна видях те вече аз каква си“. В последствие Р. сочи, че ответникът А. й заявил, е ще я удари и ще й направи пластична операция, а със свалянето от колата пред домът на родителите й казал „да не си посмял боклук мръсен да го кажеш на вашите, че ще дойда и ще ви избия всичките“. В тази връзка молителя Р. сочи, че 13 години е преживявала вербален и психически тормоз.

Контролиране от страна на А. и забрана да работи „за да не си намери любовник“.

Ответникът - А. А. А. от с. Г., област Ловеч, в заключителното съдебно заседание се явява лично, както и с процесуален представител. Изслушан по реда на чл. 176 от ГПК ответникът А. заявява, че имало реплики между съпрузите. Сочи, че конкретните действия били извършени в състояние на раздразнение, породено от битов характер между страните, касаещо излизане на майката Р. в селото. Заявява, пред съдебният състав, че хората от тамошните села имали „по-люта“ кръв и друг мъж, на негово място, нямало да се спре само с говорене.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели. По делото е разпитан В. С. Р.. В съдебно заседание свидетелят сочи: „Реално всичко започна, то си върви 13 години този тормоз, тя ми е споделяла, но ми е казвала „не казвай, защото ме е страх“. И аз съм търпяла, търпяла и в случая беше на сбора в с. Г. в Събота. Качваме се нагоре и решихме да се разходим. Отидохме, разходихме се със сестра ми и той - А. започна да звъни 10 мин. след като сме тръгнали. Каза „връщайте се“ и ние тръгнахме надолу след 2 мин. Пак звъни, а ние бяхме реално от центъра в горната махала на селото, той започна да звъни да се връщаме съответно ние тръгнахме надолу и през една минута започна позвъняване „къде си, къде си“ не чувах какво й казва той само чувах нея и тя казваше „да, тръгнали сме идваме“. Като след това се върнахме пред къщата на леля му, това е в с. Г. срещу училището. Аз се спрях да си говоря с мои приятели, тя просто се качи горе. Аз останах и си говорих с мой приятел. След това се качвам горе в къщата на леля му, на двора сме били, и той й казваше „ти каква си, боклук, къде ходиш по мъже“ и започнаха едни обиди ей така без нищо. Като той каза „ще ти сменя физиономията, ще ти направя пластична операция“. И тръгнахме всички заедно, аз не знаех какво се случва, обаче като вървяхме надолу към колите, те бяха под центъра, моята лично беше на центъра, а тяхната малко по надолу от центъра. Тръгвам и те са пътували заедно двамата като аз се прибрах преди тях вкъщи в с. Г., като той я остави след това и тя дойде видимо разстроена, плачеше не ми каза нищо след това аз настоях и накрая тя ми обясни, че й е посягал в колата, искал е да я бие, защото тя е ходила по мъже, ходила е да му изневерява в 14:00 ч. след обяд публично най-вероятно на главната улица в с. Г. на сбора. Като след това я беше оставил у нас и казал „не ми трябваш повече, боклук, оставаш при майка си, не те искам повече“ и я е изхвърлил като мръсно куче. След това тя не искаше да каже, но сподели на нашите, взе решение и ни обясни как 13 г. я е тормозил, обясни даже имаме случай от една сватба в с. Г. преди 2-3 г. беше я удрял, но тя от страх не е казвала, сподели само на мен и ме помоли да не казвам на нашите. Този тормоз е бил 13 години. Реално не и е позволявал да си купува нищо, дрехи и от каквото има нужда аз съм й купувала, той може да го потвърди, защото знае. Не я пускаше на работа, защото ще си намери любовник на работа, до магазина не ходи, защото ще я гледат хората, кой ще я гледа, защо ще я гледа нали, тя няма как да отиде до магазина. Проверява й телефона постоянно“.

На следващо място по делото е разпитан свидетелят С. М. М., която пред съда заяви:

2

„Не съм чувала да има домашно насилие, нито съм виждала побоища, нямаше караници, полиции никога не са идвали у тях. На А. съм и помагала да си гледа децата, особено момичето. Тя е заявила, че не е вярно, но аз се кълна, че съм ги гледала и това е самата истина. Не съм виждала да има домашно насилие или караници, но съм чувала А. да обижда мъжа си А.. Казвала му е „мърша, тъпак, тъпанар“ блъска вратите и излиза навън. В двора съм я слушала, защото ни дели само една мрежа. Помагала съм за отглеждане на децата по молба на А.. Никога не съм отказвала да й помагам. Детето В. идваше вкъщи още сутрин по пижама. Налагаше се да й помагам, че тя имаше някъде да си ходи, занимаваше се с нокти и детето като кажеше „искам“ и тя му казваше „отивай, отивай“. Детето е израсло пред очите ми затова искаше да идва при мен. А. правеше маникюр вкъщи“.

По делото е запитан и свидетеля З. З. М., която сочи: „На 28.06.2025 г. беше сбор в с.

Г., аз съм от с. Г., но съм женена в с. Г.. А. и А. живеят в с. Г., те живеят отделно, но сме в един двор. Тя стана още в 7 ч. сутринта, пи кафе и каза, че тръгва за с. Г. при майка си и сестра си, защото си има работа. Остави децата на мен, каза че им е събрала дрехи в чанти да ги взема и да ги закараме на сбора в с. Г.. В 11:30 ч. спираме в с. Г. да я вземем да дойде с нас, тя си пиеше кафето със сестра си и майка си и каза, че няма да се качи с нас, а със сестра си. Заминахме там в с. Г., аз свалих децата и чантите и ги заведох в къщата на майка ми.

Баща им А. дойде с тях да помага да занесем багажа. Тя тръгна със сестра си по панаира по сергиите да се разхождат и оттам нататък нищо не знам. После А. дойде и каза, че и е звънял 3 пъти да дойде даде на детето З. лекарства, защото той беше на лекарства. После ми каза, че излязъл на пътя и видял, че тя се разхожда със сестра си и двама мъже по пътя и не искала да дойде да даде на детето лекарствата. После той ми каза, че я е качил в колата, закарал я е при майка й и е казал да обясни всичко на майка си за какво става на въпрос и за какво я е закарал и си е тръгнал за с. Г.. В Неделя си тръгнахме от сбора в с. Г., отбих се в Г., оставих двете деца при нея и й казах „децата нямат дрехи ако искаш иди до с. Г. и им вземи“.

В Понеделник всички бяхме на работа, тя е ходила, не знам с кой е ходила, 2-3 пъти се е връщала, товарила е чували, дрехи нас ни е нямало тогава. Като казвам у нас имам предвид с. Г., те си живееха отделно, но и при нас седяха, готвехме и ядяха при нас или взимаха чинии и паници, все така е било. Тя е заминала взела е каквото е взела, навсякъде бяхме оставили отключено, за да не каже, че сме заключили, защото и при нас имаше дрехи на децата, защото те седяха повече при нас децата, при нас са спали повечето. Във Вторник аз и се обадих, защото беше водила З. да му вземат изследване за алергии в гр. Ловеч и се обадих да питам понеже тогава трябваше да излязат изследванията. Тя каза, че всичко е наред и З. няма алергии. Не знам детето ли е искало, тя ли си го е върнала обратно в с. Г.. Аз бях на работа. След обяд се обаждам на детето в 15:00 ч. като му е обещала, че ще отиде да го вземе в 17:00 ч. да го заведе на тренировка в с. Кирчево. Детето не е било само има стари баби, лели, постоянно има хора в двора. Детето ми звъни в 17:00 ч. и плаче на телефона, аз бях още на работа, защото майка му не иска да го закара на тренировка, а му е обещала. Аз се прибрах и намерих комшия да го закара в с. Кирчево на тренировка. З. тренира борба и всяка вечер е там от 17:00 ч. до 20:00 ч. В 17:00 ч. аз като се прибрах й звънях и детето й звъня, но тя не вдигна. А. ми се обади към 19:00 ч. и ме попита „къде е З.“, казах, че е на тренировка и я питах „аз ти звънях, детето ти звъня защо не вдигна телефона поне да кажеш да си намерим човек да си го закара детето, аз го заварих и плачеше“. И тя каза „ами няма да го закарам, защото аз го питах дали ще дойде да живее с мен в с. Г. той отказа и затова няма да го карам“. До там беше всичко. Оттам нататък, изключихме телефони, тя ни блокира всички. Майка й каза, че тя я е накарала да ни блокира, за да нямаме никаква връзка с децата. С другото дете имаме връзка ако тя ни се обади иначе 3 месеца нямаме връзка с другото дете, не сме го виждали от 3 месеца, неговият дядо от 3 месеца не го е виждал. На 18.08.2025 г. трябваше да звъннем на „Закрила на детето“ да им кажем, че ще идем да занесем на детето торта иначе нямаше да ни го дадат. Това дете, което е в с. Г. - З. ние не сме ги спирали. Никой от тях не е идвал да го види, да се обадят да кажат, ще им изведем детето 3 на пътя да го вземат да го разходят. Никой това дете не го потърси изобщо. Докато ние постоянно търсехме връзка с другото дете да го чуем поне. Имаха среща децата в стаята на психолога 2-3 пъти да контактуват децата понеже те не се събират, първо с единият родител, после и с другия. Това семейство 13 г. сме мислели, че сме били най сплотеното семейство, семейство, което се разбираме, да не се лъжем, но от тия 3 месеца разбрахме, че в нашето семейство сме живели с човек, който ни е лъгал 13 г. Сега комшии, хора ни срещат и казват, че ходила от къща на къща, от кафе на кафе да разпространява клюки, приказки, да настройва хора и комшии срещу нас. При нас настройваше пък нас срещу хората, комшиите да се мразим и да се караме. Тя никога не е била тормозена от нас. Тя беше тормозена от майка си и от сестра си, които е казала пред много хора и е споделяла, че майка й постоянно е пращала сестра й при нея за пари. Те са я тормозили психически толкова години. Тя е лишавала семейството си и е крила пари от мъжа си, за да дава на сестра си да им угажда. Тя 13 години беше зависима от тях. Те й контролираха живота 13 години. При нас имаше нормални условия на живот, нямаше караници и кавги“.