Решение № 123 от 10.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Благоевград, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

РОСИЦА ВЕЛКОВА при участието на секретаря Мирела Гълъбова като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241200501161 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

“Околовръстен път” № 260 представлявано от изп. директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез пълномощник адвокат от САК, против Решение № 621/10.08.2024 г. по гр.д. № 1861/2023 г. по описа на Районен съд Благоевград.

С решение № 621/10.08.2024 г. по гр.д. № 1861/2023 г., Районен съд – Благоевград е осъдил Р. В. Г., ЕГН **********, да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, сумата от 492,13 лв., представляваща непогасена главница по Договор за издаване на кредитна карта “MASTERCARD” от 28.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница считано от датата на подаване на исковата молба - 14.09.2023 г. до окончателното погасяване, като е отхвърлил иска за главница за разликата над сумата от 492,13 лв. до пълния предявен размер от 2190, 22 лв. и искането за присъждане на законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК като неоснователни. Отхвърлил е като неоснователни и предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, срещу Р. В. Г., ЕГН **********, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца 1 следните суми: сумата от 699,60 лв. - възнаградителна лихва за периода 28.05.2021 г. до 14.02.2023 г.; сумата от 298,94 лв. - мораторна лихва за периода 28.05.2021 г. до 16.03.2023 г.; сумата от 104,77 лв. - такси за периода от 08.05.2020 г. до 07.07.2020 г.; сумата от 84,00 лв. - обезщетение за уведомяване за периода от 02.03.2023 г. до 16.03.2023 г.; сумата от 59,95 лева застраховки за периода от 28.05.2020 г. до 28.07.2020 г.

Със същото решение съдът на осн. чл. 78 от ГПК е възложил разноски в тежест на страните.

В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, с която се твърди, че постановеното от районния съд решение в неговата отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, неправилно е приложил едни законови разпоредби вместо други, неправилно е кредитирал едни доводи и доказателства, а други е счел като ирелевантни, коетo е довело до незаконосъобразност и неправилност на така постановеното от него решение.

Сочи, че неправилно районният съд е приел, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 47 от ГПК, като не е взел предвид предоставените от ищеца документи за уведомяване на длъжника — ответник за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането. Ищецът е изпратил до кредитополучателят покана - уведомление чрез ЧСИ М. К., в чийто район на действие се намира адресът на ответника съгласно посоченото в Договора.

При оценяването на доказателствения материал, съдът не е отчел приложения констативен протокол, видно от който съдебният изпълнител, след като е установил, че длъжникът не живее на посочения адрес, е направил служебна справка в НБД „Население“, за наличие на актуални адреси, от която е видно, че постоянният и настоящият адрес на Р. В. Г. съвпадат с посочения в договора адрес. Отделно от това съдебният изпълнител е изискал служебна справка регистъра на НОИ на наличие на трудови правоотношения на ответника, от която е видно, че лицето няма трудови правоотношения. След така установената фактическа обстановка поканата - уведомление е връчена в условията на чл. 47 от ГПК, а именно чрез залепяне, съобразно и уговорена възможност изрично в чл. 17.1 от ОУ към процесния договор. С оглед на изложеното и предвид изричното съгласие на кредитополучателя за прилагане на клауза за т. нар. фингирано връчване при провеждане на кореспонденция, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е положило всички необходими усилия за уведомяването на насрещната страна за наличие на просрочия по договора, поради което с изтичане на двуседмичен срок от залепване на уведомление на посочения адрес, изявлението е достигнало до адресата си, поради което и на 14.02.2023 г. е настъпила предсрочна изискуемост на вземането.

На следващо място се излага, че процесното първоинстанционно решение не е съобразено и с трайната и непротиворечива практика на ВКС, че 2 когато вземането произтича от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била редовно обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо, независимо от това, че кредиторът се е позовал на предсрочна изискуемост на остатъка от кредита. В този случай предсрочната изискуемост на вземането настъпва с уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем. Това може да бъде направено с връчване на препис от исковата молба или по друг начин, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, включително в хода на исковото производство.

Уведомяването има за последица настъпване на изискуемостта към този момент, от връчването на исковата молба. Жалбоподателят сочи, че претендираната от него сума в размер на 84,00 лв. - обезщетение за уведомяване, представлява сбор от разходите на Банката, във връзка с връчването на покана до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на задължението, подлежащи на обезщетяване съгласно чл. 20.3 от ОУ към договора. Сумата е действително заплатена от Банката, като доказателство за това по делото е приложено и банково бордеро, удостоверяващо извършеното плащане.

Въззивникът обжалва и изводите на съда, че е била налице неясност и неинформираност на потребителя-ответник по отношение на частта от Договора, от която зависи падежа за заплащане на задължението за месечните суми за погасяване на кредита, като е приел, че тези клаузи не отговарят на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Воден от горното Районен съд — Благоевград е прогласил наличие на нищожна клауза в процесния Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD № МК87963 от 28.03.2019 г., като е осъдил ответника връщане на чистата стойност на усвоената сума от кредитния лимит. Във връзка с гореспоменатото и съгласно чл. 8 от Общите условия към процесния договор, падежът на задължението се определя едностранно от Банката с изпращане на месечно извлечение до потребителя.

Следва да се има предвид специфичния характер на кредитния продукт, предоставен с Договора, картодържателят усвоява различни суми, през различните периоди. Той може да използва предоставеният му кредит, под формата на кредитен лимит по различни начини, с оглед на собствената си преценка и необходимост. В случая, картодържателят дължи като главница само това, което е изтеглил като стойност от картата. Следователно, тази величина може да бъде различна за различните месеци, като е възможно за някои месеци да не се дължи нищо, ако няма ползване на съответни суми, или дължимите такива са заплатени, т. е. за тези месеци той няма падеж за плащане. Ето защо всяко теглене от картата се дължи отделно, само за себе си, без да има периодичен характер. С оглед горепосочените специфики на платежния инструмент, а именно кредитна карта., няма как да бъде посочена изрична дата за издаване на месечното извлечението, а е посочено че то се издава на месечна база, поради което са абсолютно неправилни изводите на Районен съд - Благоевград, че Банката определя едностранно падежа по 3 картата, той изцяло зависи от датата на която Картодържателя е направил първата транзакция с платежния инструмент.

Именно в месечните извлечение, съдържанието на които е подробно описано в чл. 8.1 от Общите условия, е посочен крайният срок за заплащане на минималната месечна вноска. В конкретния случай, съгласно клаузите на Договора до ответника са изпратени 2 бр. месечни извлечения, в които е посочена крайната дата за издължаване. Няма как да се приеме, че картодържателят не е знаел падежа и размера на месечната вноска, доколкото до същия всеки месец е изпращано месечно извлечение, което отразява всички трансакции по кредита, падежа и размера на дължимите по картата суми, очевидно е изпълнявал задълженията си по кредитната карта редовно около 2 години до 28.05.2021 г. Тези месечни извлечения се изпращат чрез обикновена, или чрез електронна поща, като задължение на Банката е да ги изпрати до посочените в договора адреси, но задължение на кредитополучателят е да ги получава. В тази връзка няма как да се приеме, че кредитополучателят не е знаел кога и в какъв размер на изплаща дължимите по картата вноски. Още повече, че в т. 7 от Приложение № 1 към общите условия е посочено, че при изцяло усвояване на сумите по картата изплащането на задължението ще стане на 12 месечни вноски в размер на 287,83лв.

В случая Банката е обявила задължението за предсрочно изискуемо, поради неиздължаване на последователни месечни вноски по две месечни извлечения с краен срок за плащане съответно 28.05.2021 г. и 28.06.2021 г., като същите са приложени и към входираната в Районен съд — Благоевград искова молба. От параметричната справка, приложена по делото и приобщена към доказателствения материал се вижда от кой момент длъжникът е преустановил плащанията по кредита и на база на кои извлечения и на кои дати е изпаднал в забава. Според жалбоподателя, горепосоченото се подкрепя и от изготвената и приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза.

На следващо място сочи, че в постановения съдебен акт Районен съд Благоевград, неправилно е преценил, че в процесния договор липсва яснота относно компонентите включени в Годишен процент на разходите (ГПР), както и че са налице неясно разписани условия за погасяване на кредита досежно падежа за изпълнение на задължението от длъжникът. Жалбоподателят излага, че първоинстанционния съд не е съобразил правилно доказателствата по делото, като не е взел в предвид предоставените от ищеца документи. Видно от т. 7 на Приложение № 1 към Общите условия на „Юробанк България“ АД за издаване на кредитни карти Visa, Mastercard и American Express, на стр. 25 от Договора, ГПР е определен ясно, като е посочен начина на изчисляване на същия, както и неговия размер, поради което процесния договор за издаване на кредитна карта е сключен в унисон с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Съгласно нормата на цитирания член, следва да се посочи ГПР и общата дължима сума от ответника - потребител. В конкретния случай видно от приложение 1, това изискване е спазено, доколкото в т. 7 е посочен общия 4 размер на всички плащани като абсолютна сума, а именно в размер на 3 453,92 лв., както и като процент, а именно ГПР — 31.73 Въззивникът сочи, че съгласно Общите условия картодържателят може да погаси задължението си по кредитната карта до датата на издължаване, посочена в месечното извлечение изцяло и без начисляване на лихва или на части. При изплащане на задълженията на части, върху усвоената и непогасена част се начислява възнагралителна лихва, като приложимият лихвен процент се посочва в приложение № 1 към общите условия.

Договорната лихва е цената на стойността на капитала, който се предоставя за временното ползване. Затова, ако длъжникът не плати в срок тази цена на кредитора, той дължи мораторна лихва върху просрочените суми — главница и възнаградителна лихва, по реда и условията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а ако няма такава - законна лихва. Ето защо в разглежданата хипотеза не е налице и анатоцизъм, който да нарушава ограничението по чл. 10. Не счита, че е противозаконно начисляването на възнаградителна лихва в хипотезата на чл.

10.1 от ОУ към договора, т.к. натрупаната и непогасена предходна възнаградителна лихва представлява потребен от картодържателя ресурс, който след като бива използван от картодържателя и на основание чл. 10.1 от ОУ към договора, счита че следва да бъде добавен като задължение към кредитния лимит.