Решение № 32 от 04.02.2022, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

№ … … град Кърджали, 04.02.2022 год.

Административен съд – Кърджали, ………………..… в открито ............................. съдебно заседание на шести януари …………..………………………………………………... през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ при секретаря ………………………….……. Павлина Петрова ………..…............................. с участието на Бонка Василева – прокурор при Окръжна прокуратура - Кърджали, като разгледа докладваното от ………….. съдията Виктор Атанасов …............................. административно дело ……. №308

……. по описа за ........... 2021 год. …….…….............. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от „PC - Транспорт” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя му Р. А. Р., подадена чрез пълномощник - адв.М.Т.Х. от ***, управляващ съдружник на Адвокатско дружество „***”, с ЕИК ***, с посочен съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, e-mail:

***, срещу Административен съд - Хасково, с ЕИК *** и адрес: ***, с посочена цена на иска, в размер на 30000.00 /тридесет хиляди/ лева, представляваща вреди, понесени от ищеца поради платени имуществени санкции, потвърдени с решения по КАНД №572/2018 год., КАНД №568/2018 год., КАНД №338/2019 год., КАНД №656/2018 год., КАНД №573/2018 год., КАНД №571/2018 год., КАНД №569/2018 год., КАНД №655/2018 год., КАНД №570/2018 год. и КАНД №630/2018 год., всички на Административен съд - Хасково, ведно със законната лихва от датата на получаването от ответника на поканата за плащане.

Ищецът моли също така, да му бъдат присъдени разноските направени в настоящото производство - платената държавна такса за образуване на делото.

Ищецът твърди в исковата молба, че с постановени по КАНД №572/2018г., КАНД №568/2018г., КАНД №338/2019г., КАНД №656/2018г., КАНД №573/2018г., КАНД №571/2018г., КАНД №569/2018г., КАНД №655/2018г., КАНД №570/2018г. и КАНД №630/2018г. съдебни решения, Административен съд - Хасково е извършил грубо нарушение на правото на Европейския съюз, като бидейки последна съдебна инстанция, не го е приложил, както и не се е съобразил със задължително тълкувателно решение на Съда на Европейския Съюз/СЕС/, като по този начин е станал причина ищецът да понесе имуществени вреди, в размер на общо на 30000 (тридесет хиляди) лева, изразяващи се в платени имуществени санкции, наложени с НП №45-0000041 от 01.03.2018 год., НП №45-0000046 от 01.03.2018 год., НП №45-0000042 от 01.03.2018 год., НП №45-0000047 от 01.03.2018 год., НП №45-0000043 от 01.03.2018 год., НП №45-0000048 от 01.03.2018 год., НП №45-0000044 от 01.03.2018 год., НП №45-0000049 от 01.03.2018 год., НП №45-0000045 от 01.03.2018 год. и НП №45-0000050 от 01.03.2018 год., всички издадени от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” - Хасково. Сочи, че посочените дела са водени по реда на АПК, съгласно двойното препращане на чл.63в от ЗАНН, като твърди, че съставите, разгледали тези дела, са били длъжни, на основание чл.218, ал.2 АПК - в условията на служебното начало, да съобразят всички приложими норми на Европейското законодателство, включително и тълкувателните решения на СЕС, но това не било направено, което, като пряка и непосредствена връзка довело до имуществената вреда, която е понесъл ищецът. В исковата молба се сочи, че предметът на посочените дела е идентичен - молителят е бил наказан от Областен отдел „Автомобилна администрация” - Хасково, за това, че е допуснал негови служители - водачи, да управляват МПС-та на ищеца, без да притежават валидно удостоверение за психологическа годност, като във всички тези дела, състави на ответника мотивирали решенията си с изискванията на Наредба №36 от 15.05.2006 год. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, но никъде в съдебните решения нямало дори наченки съдът да е изследвал приложимото европейско законодателство, а е трябвало, съгласно изискването на чл.218, ал.2 от АПК, още повече, че въпросната Наредба била изготвена във основа на задължението на РБългария да транспонира Директива 126/2006. Според ищеца, дори лаическо съпоставяне на текстовете на Директивата и на Наредбата би потвърдило явното противоречие на Наредбата с нормативен акт от международен ранг - Директива 126/2006, но никой от съставите на ответника обаче, не е направил това изследване, а е трябвало служебно да го направи. Ищецът твърди в исковата молба, че приложената с решенията Наредба №36 противоречи на Директива 126/2006, като сочи, че тази Директива 126/2006 относно свидетелствата за управление на превозни средства на ЕС определя правната рамка, която трябва да бъде привнесена във всяко национално законодателство по отношение на издаването и подновяването на свидетелствата за управление на МПС и че като рамков нормативен акт, от прочита на Директивата ясно се виждало, че тя делегира извършването на физически и психологически прегледи на водачи, на страната членка - издател на свидетелството за управление и щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от съответната категория, за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС. Ищецът твърди, че допълнителните срокове за валидност на прегледи за психологическа годност, наложени с Наредба №36 от 15 май 2006 год. противоречат на Европейското законодателство. Излага довод, че в параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006, европейският законодател изрично посочил: „Доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това.”, т.е. европейският законодател установил, че прегледите за физическа и психологическа годност следва да се правят само в два случая: 1) при издаване и 2) при последващо подновяване на свидетелството за управление на МПС и че с цел избягване на хаоса при свободното движение на хора в ЕС и улесняването на работата на контролните органи на пътя, законодателят изрично предвидил в края на същия параграф и че: „Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.”. В тази връзка, според ищеца, предвидената в Наредбата тригодишна валидност на свидетелствата за психологическа годност в РБългария, която валидност не съвпадала със срока за подновяване на свидетелствата за управление, е незаконосъобразна, тъй като противоречи на Директива 126/2006 и РБългария неправилно била привнесла европейското законодателство в местното такова. Излага и довод, че ако дадена страна-членка желае да засили контрола за психологическа годност на водачите, тя има право да прави по-чести проверки за такава годност, но че те не могат да бъдат в срок, различен от срока на подновяване на свидетелствата за управление и че аргумент за това бил чл.7, т.3, буква „б”, абзац пети и шести на същата Директива, където се казвало, че държава-членка може да ограничи административната валидност на свидетелствата за управление, „ ... ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки.”.

На следващо място, в исковата молба са развити съображения, че в случая е неприложено задължително тълкувателно решение на Съда на Европейския съюз, като се сочи, че въпреки че Директивите са нормативни актове, което не се прилагат пряко в националното законодателство, в тълкувателно решение по съединени дела С-6/1990 и С-9/1990, Съдът на Европейския съюз постановил (параграф 4 от Резюмето на решението): „В случаите, когато страна - членка не е изпълнила задължението си по параграф 3 от чл.189 от Договора за ЕС, да вземе всички мерки, необходими за постигане на резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни ефективно целта на предвиденото в тази директива, Общностното право изисква наличието на начин за поправяне на това неизпълнение при три условия: първо - резултатът, предвиден от директивата, трябва да създава права; второ - следва тези права да могат ясно да се идентифицират от текста на директивата и трето - трябва да има пряка връзка между нарушението на задължението на държавата и загубите или вредите понесени от страната.”. При отсъствие на пряко приложимо законодателство на ЕС, държавата-членка следва да поправи вредите, съгласно собственото си национално законодателство. Въпреки всичко, съответните процесуални и материалноправни изисквания в националното законодателство не могат да са по-неблагоприятни от подобни изисквани за местни национални искове и не трябва да се тълкуват така, че да са невъзможни или изключително трудни за поправяне на вредите.”. Ищецът твърди, че съгласно това решение, националният съд е този, който трябва да поправи вредите, причинени от неправилно привнесеното европейско законодателство в Наредба №36 на МТ, още повече, че с Тълкувателно решение №3 от 12.04.2017 год. на ОСНК на ВКС се признавали като задължителни erga ornnes всички тълкувателни решения на Съда на Европейския съюз, които засягат въпроси, предмет на тълкувателното решение. Твърди също така, че никой от съставите на ответника, гледали описаните дела, не е съобразил посоченото задължително тълкувателно решение на СЕС и че в процесните случаи, съставите по тези дела е следвало да признаят правото на директно приложение на правата, които Директивата създава, а именно – че водачите са психологически годни щом имат валидно свидетелство за управление на МПС и не следва да бъдат глобявани, за това, че не са извършили психологически преглед в 3-годишния срок, който поставя Наредбата. Ищецът развива и довод, че съгласно горепосоченото решение на СЕС, засегнатите лица могат пряко да черпят права от Европейска директива само, ако конкретният случай отговаря положително на трите посочени въпроса в тълкувателното решение и че конкретният случай попада изцяло в хипотезата на горният текст, а именно: 1. Има право, създадено от текст на директивата - психологическата годност важи в рамките на срока на валидно издаденото свидетелство за управление на МПС; 2. Правото е ясно идентифицирано от текста на Директивата и 3. Съществува пряка връзка между непривнасянето (или неправилното привнасяне) в националното законодателство на разпоредбите за сроковете на валидност на тестовете за психологическа годност и вредите нанесени на жалбоподателя - имуществени санкции, наложени от Автомобилна администрация, като твърди, че отново съставите, гледали посочените дела, не са изследвали изобщо горните въпроси, като „сляпо” приложили Наредбата.

Ищецът твърди на следващо място, че в подкрепа на изложените аргументи било и изпратеното до РБългария официално уведомително писмо на Европейската комисия от месец юли 2021 год., в което, в точка 7 по отношение на политиките в сектор „Мобилност и транспорт”, към България била отправена следната критика: 7. Мобилност и транспорт:

Официални уведомителни писма - „Автомобилен транспорт: Комисията призовава България да премахне изискванията за професионалните водачи да представят свидетелство за психологическа годност в допълнение към свидетелството им за управление на МПС ...”. Според ищеца, уведомлението за започване на наказателна процедура срещу България дава автентично тълкуване на Директивата и посочва ясно, че България е привнесла неправилно именно регулациите, предмет на посочените дела. Така, с оглед на изложеното, ищецът счита, че ответникът грубо е нарушил прилагането на европейското законодателство и задължителните тълкувателни решения на СЕС, с което му е причинил имуществени вреди. По тези съображения и аргументи, с исковата молба моли съдът да осъди Административен съд - Хасково, с ЕИК ***, с адрес: ***, представлявано от И. Т. Б. – председател, да заплати на „PC - Транспорт” ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя му Р. А. Р., сумата от 30000 (тридесет хиляди) лева, представляващи вреди, понесени от ищеца, поради платени имуществени санкции, потвърдени с решения по КАНД №572/2018г., КАНД №568/2018г., КАНД №338/2019г., КАНД №656/2018г., КАНД №573/2018г., КАНД №571/2018г., КАНД №569/2018г., КАНД №655/2018г., КАНД 570/2018г. и КАНД №630/2018г., всички на Административен съд - Хасково, ведно със законната лихва, считано от датата на получаването от ответника на поканата за плащане.