Определение № 3250 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3250 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Атанасова

Членове:

Милена Даскалова

Елизабет Петрова като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Касационно гражданско дело № 20258002103490 по описа за 2025 година

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по обща касационна жалба на М. С. М. и К. С. К., и двете представлявани от адвокат М. К., против решение № 425 от 17.04.2025 г., постановено по гр.д. № 39/ 2025 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 3847 от 31.10.2024 г., постановено по гр.д. № 2423/2023 г. по описа на Районен съд- Варна, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателките срещу „БАНКА ДСК“ АД искове за осъждане на ответника да им заплати сумата от по 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от неправомерно ограничаване и пречене да ползват наследените лични парични средства по влоговете на тяхната майка и праводател Б. Т. К., ведно със законната лихва върху главницата, както и сумата 637,68 лева, представляваща обезщетение за забава върху първоначално претендирания размер на обезщетението от по 4 000 лева за периода от датата на деянието /04.10.2021 г./ до датата на завеждане на исковата молба /28.02.2023 г./.

В касационната жалба се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на решението и за противоречието му с решения на СЕС и ВКС.

В изложението на основанията за касационно обжалване жалбоподателите формулират въпроси с твърдението, че същите са обуславящи и по тези 1 въпроси решението противоречи на Конституцията и съдебната практика.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Банка ДСК“АД, представляван от юрисконсулт М., възразява, че в изложението към касационната жалба поставените въпроси не покриват изискванията на чл.

280, ал.1 ГПК. По същество възразява, че решението на въззивната инстанция е правилно и законосъобразно.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди първоинстанционното решение съставът на Окръжен съдВарна е приел, че е сезиран с искове, предявени на основание чл. 82 и чл. 86 от ЗЗД, като правната квалификация на исковете е съобразена с уточненията, направени от процесуалния представител на ищците и която е докладвана в съдебно заседание, проведено на 03.02.2025 г. пред въззивната инстанцияпретендира се обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на договорно неизпълнение по договора за влог, сключен между праводателката на ищците и ответника. От фактическа страна съдът е приел за безспорно, че праводателят на ищците Б. Т. К., починала на 18.12.2020 г. в САЩ, е била клиент на „Банка ДСК“ АД, като приживе е била титуляр на три банкови сметки в лева, евро и долари, както и че е починала на 18.12.2020 г. в щата Тексас, САЩ. Приел е, че същата е имала обичайно местопребиваване в САЩ, където е живяла заедно с О. Б.. Съдът е приел за установено от представеното удостоверение за наследници на Б. Т. К., че след смъртта си същата е оставила следните наследници по закон: О. Д. Б. - съпруг, М. С. М. – дъщеря – и К. С.

К. - дъщеря. Приел е за установено от представеното писмо от „Банка ДСК“ АД от 04.10.2021 г., на която дата се твърди именно, че е осъществен процесният деликт, че на 25.08.2021 г. в Централното управление на банката е получено заявление, подадено от ищцата М. М. за изплащане на сумите по влоговете на починалата Б. К. на наследниците. Във връзка с това искане ищцата е информирана, че на 17.09.2021 г. О. Б. е представил в банката 2 удостоверение за наследници и след като се запознали с представените документи и информация, банковите служители счели, че Б. К. е имала обичайно местопребиваване в САЩ, поради което и на основание чл. 89, ал. 1 КМЧП за разпределянето на сумите в наследството трябвало да се приложи американския закон. В тази връзка, за да се пристъпи към разпределение на дяловете, наследниците трябва да представят в банката официален документ от САЩ, щата Тексас, в който да са посочени наследниците на Б. К. съгласно местния закон и дяловете, които наследяват. Отбелязано е в писмото, че до представянето на тези документи банката не може да изплати сума на никой от наследниците. Посочено е още, че такъв документ няма да бъде изискван и изплащане ще бъде допуснато в случай, че и тримата наследници се явят заедно в банката и заявят писмено, че желаят сумата да им бъде изплатена общо на всички, без банката да разпределя дяловете на всеки от тях. Съдът е посочил, че се спори между страните дали има виновно неизпълнение на договора за влог от страна на банката, претърпели ли са ищците неимуществени вреди и в какъв размер. Съдът е посочил, че банката не оспорва, че дължи изплащане на сумите по влоговете на Б. К. на нейните наследници. Посочил е, че банката дължи плащане по договора за влог съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗД на кредитора, на овластено от него, от съда или от закона лице. Приел е, че Б. К. е починала в САЩ, където е било обичайното й местопребиваване в последните 20 години, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл. 89, ал. 1 КМЧП, съгласно която наследяването на движими вещи се урежда от правото на държавата, в която наследодателят е имал обичайно местопребиваване към момента на неговата смърт. Приел е, че на основание чл. 91 КМЧП кръгът и редът на наследниците, както и наследствените дялове, се определят според приложимото право на щата Тексас, поради което е извел извод, че изискването за представяне на удостоверение за наследници, издадено от съответните органи на щата Тексас е законосъобразно и необходимо за точното определяне на наследствения дял на всеки един наследник от имуществото на починалия общ наследодател.

Съдът е приел за неоснователни твърденията на ищците, че нормата на чл. 45 КМЧП дерогира тази на чл. 89, ал. 1 КМЧП, като е посочил, че за да може да бъде извършена преценка за несъвместимост, трябва да бъде известна разпоредбата на чуждото право, определено като приложимо от този кодекс, а по делото нито са налице доказателства, нито има наведени такива твърдения, 3 че ищците са представили пред банката удостоверение за наследници, издадено от щата Тексас, както и нормативната уредба, касаеща наследяването и разпределението на дяловете на наследниците. Намерил е за неприложим по отношение на САЩ цитирания от ищците Регламент № 650 от 04.07.2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство. Приел е за недоказано и твърдението на ищците, че посочените парични суми не се наследяват от преживелия й съпруг.

Предвид така изложеното съдът е приел, че по делото не се доказва банката да е допуснала неизпълнение на задълженията си по договора за влог, като е отказала изплащане на сумите на ищците до установяване кръга на наследниците и размера на дяловете им. Съдът е посочил още, че ищците в хода на производството не са доказали и следващите предпоставки за уважаването на исковете – настъпването на твърдените от тях неимуществени вреди и пряката причинно-следствена връзка на вредите с неизпълнението на задължения на ответника по договор за влог.

При така формираното съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции въззивният съд е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

Касационно обжалване на въззивен съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК се допуска при кумулативното наличие на две предпоставки: общапроизнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод, и специална - наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. т.

1-3 ГПК. Касационното обжалване се допуска и при наличие на някое от основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за 4 разглеждането на предявения иск.

Първият поставен въпрос в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК/ Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане и решаване на въпроса за основателността на предявения деликтен иск по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.82 ЗЗД, да изходи от твърдяните факти и неправомерни действия на Банката- ответник, създала състояния и пречки за свободно и необезпокоявано ползване на наследени от ищците парични влогове, в нарушение на задължение по договор за банков влог, сключен между наследодателя (в лева и във валута) и Банката, като елементи от фактическия състав на иска, от гл.т. на принципите за законност и справедливост (чл.4 от Конституцията /КРБ/), защитимото им имуществено право (по чл.17,ал.З от КРБ), с оглед дължимата от решаващия съд, конституционно-правна защита по чл.56 КРБ?/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросът е формулиран съобразно твърденията на ищците по делото и защитаваната от тях теза, а не съобразно изводите на въззивния съд. Въззивният съд е приел, че банката не оспорва, че е била в договорни отношения с наследодателката на ищците и че дължи изпълнене на задълженията си по договора за влог след установяване на правоимащите лица и техните квоти в наследството съобразно приложимото право към тези наследствени отношния. Няма установено неизпълнение от страна на банката по договора за влог, противно на формулировката на въпроса. На следващо място правният спор е разгледан като такъв, породен от твърдяно договорно неизпълнение, а не като спор за обезщетение на вреди, причинени от деликт. Поради това и посочената от жалбоподателя практика е неотносима към настоящия спор. Що се отнася до практиката, засягаща основните права и свободи на гражданите, на страните е осигурен справедлив, безпристрастен процес с равни възможности за защита на техните права и при съобразяване на действащите материалноправни и процесуалноправни норми.

Следващите въпроси – втори, десети , дванадесети и последният тринадесети не са обуславящи изводите на съда, доколкото касаят тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.49 ЗЗД, а въззивният състав по делото е квалифицирал правно, съобразно твърденията на ищците и искането им към съда, предявените искове по чл. 82 и чл. 86 ЗЗД.

Третият и петият поставени в изложението към касационната жалба въпроси, касаещи приложението на общностното право към спора, не са обуславящи изводите на съда. Въззивната инстанция е приела, че отношенията между банката и наследниците на Б. К. следва да намерят своето разрешение в законодателството на щата Тексъс, САЩ, където е било обичайното местопребиваване на К. и на основание чл. 89,ал.1 КМЧП. В този смисъл 5 поставеният въпрос няма отношение към правилността на изводите на съда и не касае тълкуване на правна разпоредба, която е коментирана в мотивите на съда и е обусловила правните му изводи.

Следващият, четвърти въпрос/ Допустимо ли е или е нищожно възивно решение, постановено от състав на гражданско отделение на окръжен съд, след като е разгледал търговски спор, по който е следвало да се произнесе търговско отделение на същия съд? / касае допустимостта и валидността на постановеното решение. Нищожността на съдебното решение е свързано с постановяването му от незаконен състав, извън правораздавателната воля на съда, неподписването му от мнозинството съдии в състава, ако е постановено в ненадлежна форма- т.е. не е писмено, при абсолютна неразбираемост на волята на съда или при постановяване да се изпълни нещо неизпълнимо или нищожността на решението е следствие на липсата на надлежно волеизявление на съдебния състав.