Решение № 1255 от 18.07.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1255 гр. Варна , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Г.а

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Г.а Въззивно гражданско дело № 20213100500252 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производството е образувано по реда на чл.258 и сл. ГПК, по повод подадената въззивна жалба вх.№ 286023/1.12.2020 от Ж. Т. АД., Д. АД. СТ., ИВ. АД. П., ИВ. ХР. Г., Ф. ХР. Т. -лично и като пълномощник на К. ХР. ДР. /пълномощно рег.№ 2486/ 19.02.2019г на нотариус № 212/ и СТ. СТ. К. срещу решението на ВРС-ХVІІІс-в № 60849/23.10.2020г по гр.д.№ 9570/2019, с което е признато за установено в отношенията между ищцата Е.А. Т. от една страна и всички ответници /общо 24 на брой/, явяващи се две групи наследници на починалите Г.Я.К. и на П. Х.а ЙО., че ищцата е собственик на имот ПИ с идентиф.№ *****.****.*** по КККР на гр.Варна, придобит на осн. §4а ЗСПЗЗ, на осн.чл.124 ал.1 ГПК, както и са осъдени ответниците да заплатят на ищцата сторените от нея разноски по делото за първата инстанция в размер на 465.17лв.

Към въззивната жалба са се присъединили и ответниците ХР. АТ. ХР. , П. Й. Н., ЕК. Й. Г., Д. АТ. П.

Към въззивната жалба не са се присъединили следните ответници и затова постановеното по отношение на тях първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в законна сила, както следва: ЛЮДМ. Й. М., Д. Д. Д., Ж. Д. Н., Ш. Н. Ш., Д. Н. З., 1

Г. Ш. Н., ЯНЧ. СТ. ЯНЧ., Д. Г. Г., М. Й. М., КР. Й. Д., П. В. П., Г. АТ. ИЛ., Е.А. Г..

Така въззивната жалба е подадена от всички ответници -наследници на П. Х. ЙО. и само от отв.СТ. СТ. К. - наследник на Г.Я.К..

Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания:

І Считат постановеното решение за недопустимо, тъй като е постановено по недопустим иск - ищцата не е доказала правен интерес от воденето на настоящото исково производство.

1/ Доколкото в настоящото производство спорът е с вещноправен характер, то дори и да се приеме, че ищцата е имала право да упражнява фактическа власт върху имота, то за 1/2ид.ч. и двата иска са недопустими. В тази връзка събраните гласни доказателства сочат, че ищцата има съпруг, чието име дори не било споменато, а и фактът на брак не се установява с гласни доказателства.

Според т.12 от ППВС No 2/1977г „когато се касае до спор с вещно-правен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи. Доколкото ищцата твърди по основния иск - възмездно придобиване на вещта, а по евентуалния - оригинерен способ на придобиване, то съпругът й се явява необходим другар и е следвало да участва в процеса.

В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от или срещу съпрузи искове за собственост върху вещи и имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, другарството на съпрузите е необходимо по смисъла на чл.216 ал.2 ГПК, тъй като естеството на спорното правоотношение налага решението на съда да бъде еднакво по отношение на двамата, /в т.см. Решение № 909/22.03.2010г по гр.д.№ 4037/2008г на ВКС І ГО/.

Поради изложеното считат, че решението следва да бъде обезсилено като недопустимо за 1/2ид.ч. от имота.

2/ Съгл.чл.124 ал.1 ГПК всеки има право да предяви иск, за да установи съществуването на едно свое право, когато има интерес от това. Следователно, допустимостта на установителните искове като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Според установената съдебна практика, този правен интерес винаги се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор и с оглед изложените от ищеца в ИМ обстоятелства, /в т.см. Решение № 109/20.06.2019г. по гр.д.№ 2562/2018г., Ir.o. на ВКС/.

Въпреки, че в тежест на ищцата е било това и въпреки наведеното от ответниците 2 възражение в тази насока, ищцовата страна не е обосновала правен интерес от воденето на настоящото производство.

Последващото подробно изложение в жалбата касае доколко ищцата има защитимо вещно право на собственост, което да обоснове правния интерес от търсената защита: а/ имотът, за който ищцата представя КНА за собственост № 46/1995г, признаващ я като такава на основание трансформирано право на ползване /предоставено по реда на 76 ПМС/1977г/ в право на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.Варна мст"Ф.Д.", представляващ ПИ пл.№ 236 с площ 600кв.м., при граници: изток - пл.№ 211, запад - пл.№ 238, север - път и юг - пл.№ 35, е с некоректно посочени площ и граници, видно от т.1.1.1. от заключението на СТЕ.

Затова този КНА не може да я легитимира като собственик. б/ в КНА не е посочено фактическото основание, което да доказва надлежно предоставено право на ползване върху имота.

В тежест на ищцовата страна е главното и пълно доказване за установяване наличието на предпоставките по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ-предоставено право на ползване, построена до 1.03.1991г сграда, оценка на имота и заплащане на стойността му. Такова доказване не е било проведено успешно.

Няма представени каквито и да било доказателства, установяващи учреденото в нейна полза право на ползване.

Не се установява какъвто и да било план, в който ищцата да е била записана като ползвател и/или собственик.

Не се установява от събраните доказателства същата да е била адресат на адм.актове, издавани във връзка с провежданите реституционни процедури по отношение на имотите, в които попада процесният.

По делото е установено, че по ККиКР на гр.Варна, одобрени 14.10.2008г, процесният имот представлява ПИ ид.№ 10135.2520. 236 в СО"Т." гр.Варна с площ 578кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: за ниско застрояване /до 10м/, номер по предходен план: 5200236, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***.

Не се установява и предпоставката, изискуема по §4а ПЗР ЗСПЗЗ, да има построена сграда върху земята до 1.03.1991г и да са заплатили земята на собственика чрез общината по цени, определени от МС, съгл.чл.Зб ал.2 в 3-месечен срок от влизането в сила на оценката.

3

ІІ Решението е постановено е при съществени процесуални нарушения-при липса на съществени доказателства и незаконосъобразно зачитане на недопустими доказателства и в противоречие с материално-правните норми.

Ответниците - наследници на П. Х.а ЙО. се легитимират като собственици на 346кв.м. ид.ч. от ПИ 236 м."Т."-гр.Варна, целия с площ 578кв.м., по силата на издадената по реда на §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и влязла в сила на 14.01.2008г. Заповед № 1085/17.12.2007г на Кмета на Район „Приморски"-Община Варна /поправена със Заповед № 444/30.07.2008г., влязла в сила на 18.08.2008г/, оправомощен със Заповед № 2317/15.11.2004г. на Кмета на Община Варна. Заповедта е издадена на основата на Решение № 1036/ 10.12.2003г на ОбС"ЗГ"-Варна по преписка вх.№ 49261/ 25.03.1992г.

Ответниците - наследници на Г.Я.К. /също и Калев/ се легитимират като собственици на 232кв.м. ид.части от ПИ 236 м."Т."-гр.Варна, целия с площ 578кв.м., по силата на издадената по реда на §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и влязла в сила на 14.01.2008г Заповед № 1081/17.12.2007г на Кмета на Район „Приморски"-Община Варна, оправомощен със Заповед № 2317/15.11.2004г. на Кмета на Община Варна.

Заповедта е издадена на основата на Решение № 524/ 22.06.1998г на ПК-Варна по преписка х.№ 40353/04.02.1992г.

По силата на Заповед № 155/1403.2008г на Кмета на Район „Приморски"-Община Варна, влязла в сила на 23.06.2008г, е одобрена оценката на подобренията в имота и сумата е внесена от въззивниците по депозитната сметка на Община Варна на 24.06.2008г.

ІІІ Навеждат се и доводи за неправилност на постановеното решение и неговата незаконосъобразност.

Без основание ВРС е приел, че на ищцата е било предоставено валидно право на ползване по реда на някои измежду актовете, посочени в §4 ПЗР на ЗСПЗЗ. По делото ищцовата страна представи напечатан със словесни, цифрови и графични знаци лист с посочено означение за вярност и печат на Община Аксаково. Съдът без основание е кредитирал така представената страница, като надлежно утвърден списък за предоставяне на право на ползване по акт измежду изброените в §4 аот ПЗР на ЗСПЗЗ. От една страна, нивите на наследодателите на ответниците не се намират и никога не са се намирали в землището на Община Аксаково за да заверява Община Аксаково документ, отнасящ се до имотите им. А от друга страна, представеното не отговаряло на императивните изисквания на закона за документ. Всеки документ, който може да бъде кредитиран от съда като такъв, следва по безспорен и категоричен начин да удостоверява, най-малкото авторството , автентичността и датата на издаването му. Доколкото в случая е представена само страница от някакъв списък, при своевременно направеното оспорване от ответната страна, то не се установява валидно предоставено право на ползване по реда на 76ПМС/1977г. Не списъкът, 4 а актът на държавния орган е необходимото и основополагащо волеизявление, което учредява съответното право на ползване по актовете, изброени по нелимитативен начин в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В настоящия случай липсва надлежният официален документ, установяващ, че оправомощеният държавен орган е одобрил съответен списък за раздаване на имоти за ползване.

Освен това, в разписната книга към КП от 1987 за имот № 236 е записан К. А., видно от заключението на СТЕ, неоспорено от ищцовата страна, не е налице дори и индиция, че ищцата е била надлежен „ползвател".

Ищцата не е била и адресат на издаваните досежно процесния имот заповеди по §4к ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ и заповед по § 31 от 234 ПМС/16.12.1999г, т.е. и от надлежните общински органи ищцата не е била приемана като ползвател на имота по смисъла на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Според установената практика на ВКС само липсата на доказателство за надлежно учредено право на ползване е достатъчна да се приеме, че не е налице придобивен способ по §4а ПЗР ЗСПЗЗ /в т.см. Решение № 240/24.09.2012г по гр.д.№ 217/2011г на ВКС 1 ГО/.

Но дори да било установено надлежно предоставено на ищцата право на ползване по см.§4 ПЗР ЗСПЗЗ, то същата, чиято е доказателствената тежест по уважения с решението основен предявен иск, не доказа наличието на материално-правните предпоставки на фактическия състав на §4 ПЗР ЗСПЗЗ.

Съгласно тази императивна норма, само при кумулативното наличие на валидно предоставено право на ползване върху земи по §4, при спазване изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, придобиват право на собственост върху тях, когато са построили сграда върху земята до 01.03.1991г. и заплатят земята на собственика чрез общината по цени, определени от Министерския съвет, съгласно чл.36, ал.2 в тримесечен срок от влизането в сила на оценката.

Ищцата страна, чиято е доказателствената тежест, дори не твърди, а и не установява с надлежни доказателства, че към релевантната дата 1.03.1991г, а и към приключване на устните състезания, в имота е съществувала сграда.

По въпроса за съдържанието на понятието „сграда" по смисъла на §4а, обуславящ извода дали е налице трансформация на правото на ползване в право на собственост поради изкупуване на земята от страна на ползвателите, който е релевантен за изхода на спора за собствеността на имота, с оглед възникналата конкуренция с възстановеното право на наследниците на бивш собственик на имота с реституционен акт по ЗСПЗЗ, колебанията относно понятието „сграда" бяха отстранени.

Противоречивата съдебна практика бе преодоляна с приемането на TP № 2/2011г на ОСГК на ВКС съгласно което, за да се приеме, че в полза на ползвателите е възникнало 5 право да придобият собствеността по реда на §4а ПЗР ЗСПЗЗ, е достатъчно сградата, отговаряща на изискването за постройка, отразено в тълкувателната норма на §1в ал.З ДР ППЗСПЗЗ да е трайно прикрепена към терена, без да е необходимо същата да отговаря и на изискванията на строителните правила и норми, установени в действащите към момента на построяването нормативни актове.