Протокол № 350 от 19.02.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 645/2023
- Вид
- Протокол № 350
- Подписан
- 19.02.2024
- Състав
- Велина Брайкова Дублекова
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.440 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 440, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.462, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 350 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300100645 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:41 часа се явиха:
Ищецът „*******“ ЕООД, редовно уведомен. За него се явява адв.П. с пълномощно по делото и адв.Ш., който представя пълномощно за преупълномощаване от адвокатско дружество „*****“.
Ответникът „*****“ ЕООД, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът
„****“ ЕООД, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът „АСТ Бетон“ ЕООД, редовно уведомен, явява се адв.Д. с пълномощно по делото.
Ответникът „******“ ЕООД, редовно уведомен. За него се явява адв.А. с пълномощно по делото.
Ответникът „АДЛЕР – ИН“ ЕООД, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът „ХИМСНАБ НАИРИ“ ЕООД, редовно уведомен. За него се явява адв.Т..
Ответникът ТД НА НАП - гр.ПЛОВДИВ, редовно уведомен, не изпраща представител.
Вещото лице Б. Р. Д., редовно уведомена, не се явява.
Вещото лице Б. Х. М., нередовно уведомен. Съобщението по делото не се е върнало.
АДВ.П.: Да се даде ход на делото.
1
АДВ.Ш.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Т.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото всички страни по делото за редовно призовани.
Мотивиран от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва молба вх.№ 6021/19.02.2024г., подадена от „АДЛЕР – ИН“ ЕООД. Молбата е по същество на спора с искане да бъде уважен иска, както и че страната не дължи разноски, тъй като не е дала повод за завеждане на иска.
Препис от молбата се връчи на ищеца.
Докладва молба от „******“ ЕООД вх.№1650/16.01.2024г., с която се уведомява съда, че по изпълнителното дело е изготвено разпределение от 10.02.2023г., обстоятелство, за което се твърди, че до този момент не е било известно по делото на съда и предвид на изготвеното разпределение по изложените в молбата съображения, че с предявяване на разпределението и влизане в сила на същото, приключва изпълнението по отношение на процесната сума, се поддържа искане за прекратяване на производството поради липса на правен интерес, като в тази връзка се и мотивира с изложеното от Апелативния съд по в.гр.д. №622/2023г., че правен интерес от настоящия иск е налице само, доколкото не е приключило изпълнението по отношение на процесната сума. При прекратяване на производството е направено искане за присъждане на разноски.
С молба на „******“ ЕООД, вх.№2663/23.01.2024г., в изпълнение на дадени от съда указания, по делото е представено удостоверение от ЧСИ П.Н. по изпълнително дело №2/2022г. във връзка с извършеното разпределение, както и препис от Разпределение от 10.02.2023г. с отбелязване на разпределението, че постановлението е влязло в сила на 27.04.2023г.
Постъпило е Уведомително писмо от ЧСИ П.Н. вх.№ 3161/26.01.2024г. във връзка с определение на съда №102/12.01.2024г., с което представя информация за страните по изпълнително дело №2/2022г.
Препис от молбата на „******“ ЕООД от 16.01.2024г. е изпратена за становище на ищеца, във връзка с което е постъпило становище с вх.
№3546/30.01.2024г., с което ищецът взима становище за неоснователност на искането за прекратяване на производството, като излага съображения, че с 2 оглед на допуснатото обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.д.№379/2023г. по описа на ПдОС, производството по изпълнителното дело е спряно по отношение на процесната сума. Същата не следва да бъде предавана на взискателите по изпълнителното дело, независимо от извършеното разпределение, предвид на наложената обезпечителна мярка.
В случай, че бъде уважена молбата за прекратяване на производството, се прави искане претендираните от ответниците разноски, да бъдат намалени, като прекомерно завишени.
Към молбата е приложен препис от молбата до ЧСИ П.Н. по изпълнително дело № 2/2022г. от 13.02.2023г., с която се представя обезпечителната заповед.
АДВ.Д.: Запознат съм.
АДВ.А.: Запознат съм.
АДВ.Т.: Запознат съм.
Постъпило е Уведомително писмо вх.№5228/12.02.2024г. от ЧСИ П.Н. по изпълнително дело № 2/2022г. във връзка с отправено от съда запитване към съдебния изпълнител, с което съдебният изпълнител заявява, че разпределението е предявено на страните на 10.02.2023г., на 13.02.2023г. съдебният изпълнител е уведомен от „*****“ ЕООД за наложено обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело.
Подадената на 13.02.2023г. жалба от длъжника „АДЛЕР – ИН“ ЕООД срещу изготвеното разпределение е върната като нередовна, с оглед на това и предвид че не са постъпили други жалби, разпределението от 10.02.2023г. е влязло в законна сила на 27.04.2023г., като в тази връзка от страна на съдебния изпълнител се заявява, че същото подлежи на изпълнение чрез изплащане на сумите към взискателите, независимо от това какъв ще бъде изхода на делото, тъй като съдебния изпълнител е длъжен да извърши плащането към взискателите след отмяна на наложеното обезпечение.
Предоставена е информация за размера на съответно разпределените суми към взискателите, както и препис от разпределението.
АДВ.Ш.: На първо място считаме, че направеното искане за недопустимост е неоснователно. Оспорваме изложеното, както в жалбата на колегата А. в молбата, така и посочено от ЧСИ П.Н. твърдение, че въпросното разпределение е влязло в сила. Както се вижда и от самото писмо е налице един пълен нонсенс. Разпределението е предявено на 10.02.2023г. на 13.02.2023г. преди изтичне на срока му за обжалване, по изпълнителното дело е входирана молба, с която е предоставена обезпечителна заповед, с която се спира разпределението и самото изпълнение в тази му част, с оглед на което няма как в последствие да се твърди, че е влязло в сила това разпределение, след като с обезпечителна заповед е спряно неговото действие. В тази връзка 3 оспорвам представения от ответниците документ, изходящ от ЧСИ П.Н., относно верността му за това дали е влязло в сила въпросното разпределение.
Оспорвам и представеното по делото писмо в тази му част. Категорично не считам, че със самоволни фактически действия от страна на ЧСИ П.Н., които обаче както стана ясно, не са и направени, тоест сумата не е преведена на ответниците, тя би могла да преодолее силата на обезпечителната заповед, която правно е спряла изпълнението. В случай, че съдебния изпълнител изплати тази сума, това само и единствено би могло да се отрази върху нейната отговорност за вреди в един бъдещ момент, с оглед на което считам, че не е налице недопустимост. Категорично считам, че и в молбата от колегата А. е преекспонирано това какво се пише в определението на Апелативен съд, далеч не е посочен факта, че в случай, че бъдат изплатени на взискателите по изпълнителното дело въпросните пари, то това означава, че нямаме интерес от водене на настоящото производство. Още повече, че както изрично Апелативен съд, Тълкувателното решение, което частично засяга този въпрос е постановено по конкретен спор касаещ недвижим имот, а не парична сума, с оглед на което считам, че не е налице недопустимост на предявения иск.
АДВ.П.: Както изрично заявява Апелативен съд – Пловдив, правния интерес от настоящото производство е свързан и с установяване със сила на присъдено нещо, че въпросната сума не съставлява част от имуществото на длъжника. Подобни незаконосъобразни действия на ЧСИ, ако бъдат извършени са свързани с отговорността, която същия ще носи по отношение на доверителите ни, както и ще покажат едно ясно отношение на въпросния ЧСИ към съдебната и правна система в Република ****. Видно от нейното писмо, същата не посмяла да разпредели сумите, което още веднъж показва, че и дори опитвайки се да покаже такова намерение, въпросната сума е по нейна сметка, но и дори да разпредели същата в крайна сметка отговорността й остава и тя ще бъде понесене в резултата на настоящия процес, а и други такива при незаконосъобразни действия от нейна страна.
АДВ.Ш.: Интереса ни от водене на настоящия иск, дори да бъде заплатена от съдебния изпълнител сумата на взискателите е налице, до толкова доколкото ако бъде заплатена разбира се ще бъде търсена нейната отговорност, а за да бъде търсена отговорността на съдебния изпълнител, съответно дружеството следва да е доказало спрямо взискателите основанието си да получи тази сума, така че интереса остава дори и да бъда заплатена, тъй като ние би следвало да докажем, че това не част от имуществото.
АДВ.П.: И че всъщност действията на ЧСИ за незаконосъобразни, ако бъдат извършени разбира се.
АДВ.Д.: Поддържам молбата за прекратяване. На първо място поради настъпване на нови обстоятелства в процеса, а именно установяването с въпросните нови писмени доказателства, постъпили по делото, че сумата вече не се намира в банковата сметка, а се намира по сметката на съдебния изпълнител. Моля, да вземете предвид и обстоятелството, че тези суми се 4 държат от съдебния изпълнител, но те са съсобственост на взискателите по делото. Моля, да вземете предвид и обстоятелството, че разпределението дори сега да има обезпечителна заповед, след отпадането на действието на обезпечителната заповед, което ще съвпадне с прекратяването или с приключването на настоящия процес, съдебния изпълнител ще бъде длъжен по силата на влязлото в сила и необжалвано разпределение от взискателите и длъжника да разпредели постъпилата сума и ако той не го направи, ние до сега слушаме нали изявление за това, че ищците щели да ангажират отговорността на съдебния изпълнител, ами същото основание имаме и взискателите да ангажираме отговорността на съдебния изпълнител, още повече, че ще имаме тогава акт на съдебен изпълнител разпределения, който е влязъл в сила и с който съдебния изпълнител не би се съобразил. Моля, да вземете предвид още обстоятелството, че с настоящия установителен иск на практика ищците нереализират търсената от тях защита, защото те целят връщане на сумата, която в момента се намира по сметка на съдебния изпълнител. Това връщане на сумата не може да бъде защитено с установителен иск, дори което ние оспорваме, иска да бъде допустим и основателен по същество, крайният съдебен акт няма да постанови с оглед вида на иска, който е предявен, връщането на тази сума и тогава съдебния изпълнител би имал единствено задължение да се произнесе по разпределението. Осъзнавам колко абсурдно е това, което казвам, защото по принцип и по дефиниция иска по този текст не може да се предявява за вземане. Никога не е имало спор в съдебната практика по този въпрос, изведнъж сега спора възниква по този начин. Считаме чисто процесуално, че са налице основания за повторно произнасяне от настоящия състав с оглед на новонастъпилите и новоустановени факти в настоящия процес, които са след/следват определението на апелативен съд за връщане на делото и те не са могли да бъдат съобразени с него и съответно молим тези обстоятелства да бъдат съобразени от настоящия състав и молим да прекратите производството.
АДВ.А.: Изслушах това, което казаха колегите. Очевидно те не правят разлика между изпълнение върху движими и недвижими вещи и плащане, защото в случая не е налице изпълнение върху вещ или върху имущество, а върху плащане, погасяване на едно вземане. Тъй като това плащане или тази сума, която е постъпила по банковата сметка на „АДЛЕР – ИН“ ЕООД се предхожда от запор, който е наложен върху тази сметка, това означава, че в рамките на този запор или ограничението, което налага този запор сумата, която е постъпила, тя не принадлежи на длъжника, а тя представлява едно плащане към взискателите. В момента в който е попаднала сумата по тази банкова сметка, след като вече има наложен запор, независимо от това какъв е нейния произход, независимо от това кой е направил плащане, това плащане се счита като разплащане към самите взискатели. Няма нищо общо с изпълнение върху движима или недвижима вещ, за което е предвидена защитата по чл.440 ГПК. Поради тази причина дори съдебния изпълнител, както каза адв.Д., той само държи тези пари, те даже не навлизат в патримониума на съдебния изпълнител и след като тази сума е постъпила, той 5 е длъжен да направи разпределение и съответно да направи разплащане, което съответно е направил и съдебния изпълнител. Поради тази причина аз считам, че този иск е изначално недопустим, защото той е предвиден само и единствено за изпълнение върху движими или недвижими вещи, които се намират под владението на едно трето лице и всъщност това е защитата на третото лице. И ако това трето лице счита, че влязлата сума, която не принадлежи на длъжника и е направен погрешен превод, в такъв случай това лице има право на иск за неоснователно обогатяване срещу длъжника, защото съдебния изпълнител е длъжен да разпредели тази сума и по този начин да погаси вземанията, които има взискателя към длъжника. Ако третото лице счита, че това нещо се е случило с негова сума, с негови пари, в такъв случай то не следва да търси тази сума от съдебния изпълнител или от взискателите, независимо от това какво се случва с нея, то следва да търси сумата от длъжника, защото длъжника по този начин с тази сума, която е попаднала по някакъв начин по негова банкова сметка върху която има запор, се е обогатил неоснователно, защото с тази сума съответно са разпределени, по скоро са погасени, неговите задължения към третите лица, към взискателите. Поради тази причина считам, че защитата която се цели и която се търси с този иск, няма да постигне крайни резултати и няма да постигне крайната целена защита, поради тази причина считам, че производството следва да бъде прекратено като изначална недопустимост.