Определение № 479 от 07.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 479 гр. Пазарджик, 07.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20255200500515 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№4729/17.02.2025г. от Ю. Ю. Ш., чрез пълномощника му адв.М. против Определение №3645/16.12.2024г., постановено по гр.д.№3936/2024г. по описа на РС- Пазарджик, с което е оставени без разглеждане, като недопустими установителни искове, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26 от ЗЗД, като е прекратено производството по гр.д.№3936/23024г. по описа на РС- Пазарджик.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно.

В тази насока са изложени подробни съображения.

Искането е да се отмени обжалваното определение и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Претендират се разноски.

В срок от другата страна в процеса- „Кредит Инс“ АД е постъпил писмен отговор на подадената частна жалба. В него са изложени доводи в насока на неоснователност на наведените с частната жалба възражения за неправилност.

Искането е да се остави без уважение подадената жалба и се потвърди обжалваното определение.

Моли се за присъждане на разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК.

1

Производството е образувано и по повод на постъпила частна жалба с вх.№8678/26.03.2025г. от Ю. Ю. Ш., чрез пълномощника му адв.М. против Определение №630/26.02.2025г., постановено по гр.д.№3936/2024г. по описа на РС- Пазарджик, с което е допълнено Определение №3645/16.12.2024г. по гр.д.№3936/2024г. по описа на РС- Пазарджик, в частта за разноските, като е осъден Ю. Ю. Ш., да заплати на „Кредит Инс“ АД, разноски в размера на 400лв.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно. В тази насока се счита, че определения от съда размер от 400лв. е несправедлив и необоснован, тъй като следва да се присъди възнаграждение единствено и само за изготвяне на отговор на исковата молба, който размер следва да е от 100лв.

В срок на тази жалба е постъпил писмен отговор от страна на „Кредит Инс“ АД. Излагат се съображения в насока на неоснователност на същата.

Искането е да се остави без уважение, като се присъдят направени по делото съдебни разноски.

Пазарджишкият окръжен съд намира, че частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

За да се произнесе по същество на двете жалби, съдът прецени данните по делото и намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред РС- Пазарджик е образувано по повод на подадена искова молба от Ю. Ю. Ш., чрез адв.Ст.М. от АК- П. против „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Цар Борис ІІІ“ №85, ет. Мецанин, в която са изложени обстоятелства за недействителност на договор за кредит №ДЗ011856/14.11.2023г., на основание чл.22 от ЗПК и в условията на евентуалност- за недействителност на чл.7 от същия договор- за неустойка за непредставяне на обезпечение с цена на иска от 450лв.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, който чрез своят законен и процесуален представител поддържа, че исковите претенции са на първо място- процесуално недопустими, тъй като ищецът е 2 пропуснал да изложи своите доводи по предвидения в закона ред, понеже за вземанията по процесния договор вече била издадена заповед за изпълнение, която била влязла в законна сила по ч.гр.д.№3987/2024г. по описа на РСПазарджик. Изложени са подробни доводи и за неоснователност на исковите претенции.

Видно от Определение №3645/16.12.2024г., постановено по гр.д.

№3936/2024г. по описа на РС- Пазарджик, на основание чл.130 от ГПК първоинстанционният съд е оставил без разглеждане поради недопустимост установителните искове, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.26 от ЗЗД предявени от Ю. Ю. Ш., чрез адв. Ст. М. от АК- П., против „Кредит Инс“ АД, ЕИК 205997727, за обявяване нищожност на Договор за кредит №ДЗ011856/14.11.2023г., на основание чл.22 ЗПК и в условията на евентуалност- за недействителност на чл.7 от същия договор- за неустойка за непредставяне на обезпечение с цена на иска от 450лв.

Прекратено е производството по гр.д.№3936/2024 г. по описа на РСПазарджик.

Видно от Молба с вх.№996/14.01.2025г. подадена от „Кредит Инс“ е поискано от съда, на основание чл.248, ал.1 от ГПК да се допълни постановеното решение, като се присъдят направените в производството разноски в размер на 1000лв., представляващи заплатен от страна на ответника адвокатски хонорар.

В постъпил в срок писмен отговор обективиран в Становище по молба по чл.248 от ГПК с вх.№4730/17.02.2025г. от Ю. Ю. Ш., чрез процесуалния му представител адв.М. е посочено, че се приема подадената молба с правно основание по чл.248 от ГПК за недопустима. На следващо място се приема, че тя е изцяло неоснователна. Сочи се, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, като следва да се присъди такова в минимален размер.

Видно от Определение №630/26.02.2025г., постановено по гр.д.

№3936/2024г. по описа на РС- Пазарджик се установява, че е допълнено Определение №3645/16.12.2024г. по гр.д.№3936/2024г. по описа на РСПазарджик, в частта за разноските, като е осъден Ю. Ю. Ш., да заплати на „Кредит Инс“ АД, разноски в размера на 400лв.

При така установените факти съдът намира следното от правна 3 страна следното:

Подадените частни жалби са допустими, като по съществото си са неоснователни.

По отношение на частна жалба, с вх.№4729/17.02.2025г. против Определение №3645/16.12.2024г.

В конкретният казус, първоинстанционния съд за да отхвърли подадената молба е приел, че в случая ищецът по предявените искове извежда легитимацията си на длъжник по договор за кредит. Посочил е, че не е спорно и се установява, че по заявлението на ответника „Кредит ИНС“ АД е било образувано производство по чл.410 от ГПК и е издадена заповед за изпълнение №2285/26.09.2024г. по ч.гр.д.№3987/2024г. по описа на РСПазарджик. Основанието посочено от заявителя е процесния договор за кредит № ДЗ011856/14.11.2023г.эСлед влизане в сила на заповедта против длъжника в заповедното производство е издаден изпълнителен лист.

Счел е, че не е спорно, че в това производство, не се е стигнало до оспорване на вземането чрез подаване на възражение от длъжника и съответно- това вземане не е било предмет на доказване в исково производство по чл.422 от ГПК.

Посочил е, че предвидените в действащия ГПК правни способи за защита на длъжника срещу последиците на издадена по реда на чл.410 от ГПК заповед за изпълнение са предмет на ясна и детайлна регламентация. В закона е предвиден специален ред за защита на длъжника в заповедното производство- подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение по реда и в срока по чл.414, ал.2 от ГПК или пред въззивния съд, на основанията и в срока, визирани в разпоредбата на чл.423 от ГПК, когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането. След подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на вземането по чл.422 от ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. При липса на възражение в срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което установителния иск е уважен, заповедта влиза в сила според изричната разпоредба на чл.416 от ГПК, с което се преклудират фактите и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, включително и тези, относими към действителността на породилото го основание, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 и чл.439 от ГПК- новооткритите 4 обстоятелства и доказателства за основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 ГПК, а на новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК.

Визирано е, че така формулираното становище е възприето и в задължителната практика на ВКС по чл.439, ал.1 от ГПК обективирана в Решение №781/25.05.2011г. по гр.д.№12/2010г. на ВКС, III г.о. „Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 от ГПК или чл.439 от ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства са основание за оспорване на вземането по реда и в сроковете по чл.424 от ГПК. На новонастъпили /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение/ факти длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 от ГПК. В същия смисъл са и определение №24/09.01.2013г. на ВКС по ч.гр.д.№798/2012г., III г.о., определение №950/28.11.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 550/2010г., II т.о., определение №554/13.08.2014г. на ВКС по ч.т.д. № 309/2014г., II т.о., определение №25/12.01.2015г. на ВКС по ч.гр.д. № 5992/2014г., IV г.о., определение №34/25.01.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 5944/2015г., III г.о., определение №168/07.04.2016г. на ВКС по ч.гр.д. № 954/2016г., IV г.о., всички постановени по реда на чл.274, ал.1, т.3 от ГПК.

Посочил е, че изброената дотук съдебна практика е обобщена в Решение №6/21.01.2016г. по т.д.№1562/2015г. на ВКС, Iт.о.- „Задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл.416 от ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила /за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./ и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта е недопустим /Определение № 480/27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д.№221/10г., IVг.о./. С изтичането на срока по чл.414 ГПК и 5 влизане в сила по реда на чл.416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск /Решение №207/31.07.2015г. на ВКС по гр.д.

№7030/2014г. IVг.о./ извън специалните хипотези на чл.424 и чл.439 ГПК.

Предвидените специални способи за защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение /исковете за оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след издаването й/ обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й“.

При тези изложени съображения и цитираната практика на ВКС, настоящият състав е приел, че твърденията на ищеца за недействителност на договора, респективно- клауза от него, като излага аргументи, изведени от пороци на самия договор, не са от категорията на новооткрити обстоятелства, тъй като тези обстоятелства са могли да бъдат развити в исковото производство по чл.422 от ГПК, от защитата на която норма ищецът не твърди да се е възползвал. В случая ищецът не се позовава и на нови писмени доказателства.