Протокол № 736 от 27.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 736 гр. Пазарджик, 27.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500768 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За жалбоподателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, редовно призовани законен представител не се явява. Не се явява и процесуалния представител юрк. И..

Ответникът Т. Л. И. не се явява, редовно призован. Не се явява и процесуалният му представител адв. М. М..

С ъ д ъ т ДОКЛАДВА постъпило писмено становище от адв. М. в качеството му на пълномощник на Т. И.. В същото твърди, че е възпрепятстван да се яви в днешното съдебно заседание, предвид на което моли да бъде даден ход на делото в негово отстъствие. Поддържа изцяло депозирания отговор на въззивната жалба. Моли да се приеме списък на разноски и договор за правна защита и съдействие. Моли се да бъде даден ход по същество. Прави се искане да се постанови съдебно решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение като правилно. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност. Наведени са допълнителни аргументи в подкрепа на исковите твърдения.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 904/16.07.2025г., постановено по гр.д.№114/2025г. по описа на РС- Пазарджик е признато за установено на основание чл.422 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, че Т. Л. И., ЕГН **********, с адрес: с.О., ул.„А. С.“ №11, aп.1, дължи на ищеца „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Димитър Хаджикоцев” 52-54, сумата от 2696,17лв., представляваща неизплатена част от главница /чистата стойност/ по Договор за потребителски кредит №720031269690 от 25.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда-27.09.2024 г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№4016/2024г. по описа на РС- Пазарджик, като е отхвърлен иска за сумата над 2696,17 лв., до първоначално претендирания от 2832,73лв. главница и изцяло исковете за договорна лихва в размер на 266,04лв., дължима за периода от 05.03.2024г. до 11.09.2024г. и обезщетение за забава в размер на 51,18лв., дължимо за периода 05.03.2024г. до 11.09.2024г.

Осъден е Т. Л. И., ЕГН: **********, с адрес: с.О., ул.„А. С.“ №11, aп.1, да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Димитър Хаджикоцев“ №5254, разноски в общ размер на 598,53лв., в исковото и заповедното производство в размер на 139,32лв., съразмерно на уважената част от исковата претенция.

Осъдено е дружеството „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„Димитър Хаджикоцев“ №5254, да заплати на адвокат М. В. М. от АК- Пловдив, на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.38, вр. с чл.36, ал.2 Закон за адвокатурата, възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска в размер на 57,63лв. с ДДС в исковото производство и в размер от 28,82лв. с ДДС в заповедното производство.

Против това решение е постъпила възззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД в отхвърлителната му част- за разликата над присъдената главница в размер на 2696,17лв. до първоначално претендираната в размер на 2832,73лв.; за 266,04лв. договорна лихва: за 51,18лв. обезщетение за забава Счита се, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно.

В тази насока се сочи, че не се споделят мотивите на съда, че за потребителя не ставало ясно какви суми се отпускат с процесния договор и за какви цели.

Конкретно, размерът на предоставения кредит бил посочен в чл.7 от договора за потребителски кредит.

Визира се, че посочването на ГПР в договора било направено според изискванията на закона, като е посочен годишният процент на разходите както като процент, така и с думи и цифри е изписана общата дължима сума от потребителя. По този начин потребителят е бил наясно какви са последиците за него от сключването на договора, каква сума получава и каква сума следва да върне на кредитодателя по договора.

2

В договора не се съдържали уговорки за каквито и да е такси, които да оказват някакво влияние на ГПР, съответно да е необходимо да бъдат посочвани като разход в договора. Посоченият процент на ГПР включвал единствено посочената обща сума от потребителя, която следва да върне на кредитополучателя, вследствие на уговорения лихвен процент на договорната лихва.

Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите, те били нормативно определени в чл.19, ал.1 ЗПК. респ. Приложение №1 към ЗПК. Такова изискване било налице само по отношение на референтния лихвен процент (чл.11, ал.1, т.9а ЗПК) като основа за изчисляване на приложимия към договора за кредит променлив лихвен процент, съгласно § 1, т.6 от ДР на ЗПК, но в случаите, в които уговореният лихвен процент по кредита не е променлив, а фиксиран, не е необходимо договорът да съдържа ясна и разписана изчислителна процедура (формула), в която се посочват видът, количествените изражения и относителната тежест на отделните компоненти (пазарни индекси и/или индикатори).

Сочи се, че когато лихвения процент е фиксиран и ясен изначално, ясни били и условията относно неговото прилагане. Ако законодателят целял като изискване в договорите за кредит да бъде посочена методиката за изчисляване на ГПР и неговите компоненти, той щял да посочи това изрично по подобие на изискването в чл.11 ал. 1 т.9а. В този смисъл са мотивите например на:

Преследваната от законодателя легитимна цел била, не потребителят да бъде информиран до степен сам да може да пресметне ГПР, а да се информира за това колко реално ще струва ползването на предоставения финансов ресурс, при надлежно изпълнение на договора за кредит.

Визира се, че как е изчислен ГПР е било предмет на регулация на чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК. Тази информация е налична в самия закон и кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя.

Предвид сложността на приложимите формули, подробната информация как се изчислява ГПР и какви компоненти включва, нямало да спомогне особено на средния потребител да изчисли размера му или да извърши съпоставка на различни оферти на пазара.

Твърди се, че в чл. 3 „Определения“, буква „и“ на „Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити“ било дадено определение за „Годишен процент на разходите“, а именно:„означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19. параграф 2“. В този смисъл била и разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Сочи се, че в конкретния случай в ГПР бил включен единствено уговорения лихвен процент. Кредиторът бил изпълнил и задължението си да 3 предостави информация за вида и размера на разходите по кредита , заложено в разпоредбата на чл.11 ал.1, т.14 от ЗПК.

Оспорва се и извода за противоречие на договорната лихва с морала и добрите нрави. Приема се, че цитираната от районния съд съдебна практика не била съобразена с актуалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че защитата на потребителя, уредена в ЗЗП и ЗПК била изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо било разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга. Цената за отпуснат потребителски кредит намирала най- точен и пълен израз не чрез дължимата лихва, а чрез величината „годишен процент на разходите по кредита“ (ГПР). Разрешения- за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, били релевантни преди изменението на ЗПК от 23.07.2014г. с което се въвежда законоустановен размер на годишния процент на разходите. Това е така, защото преди приемането на законоустановен максимален размер на ГПР по потребителски кредити не съществувала норма, регулираща оскъпяването на кредита, поради което съдът извеждал изводите си от общите правни принципи и морални норми /добрите нрави.

Сочи се, че чрез въвеждането на ал.4 и ал.5 на чл.19 от ЗПК се целяло да се установят точно и ясно общите разходи по кредита и предела на неговото оскъпяване. За тази цел законодателят е въвел ограничение не върху размера на договорната лихва, а върху годишния процент на разходите. Посочената от първоинстанционния съд съдебна практика вече не била относима.

Твърди се, че уговореният с договора ГПР не надвишавал тези гранични 50 %, поради което същият не противоречал на регламентираното в чл.19, ал.4 ЗПК императивно изискване Неправилно съдът приеме, че не ставало ясно дали лихвения процент е постоянен или променлив. Видно от уговорките на процесния договор, а именно чл.9.9.4. лихвеният процент е фиксиран и е в размер на 41.15%. Лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва, а лихвеният процент за ден е 1/360-та част от посочения годишен лихвен процент. Липсвали каквито и да е уговорки за промяна на лихвения процент или за неговото увеличение или каквато и да е промяна.

Визира се, че основателността и размера на претенциите били установени от заключението на експерта.

Искането е решението в неговата обжалвана част да бъде отменено и уважени предявените искове- да бъде присъдена сума над присъдената главница в размер на 2696,17лв. до първоначално претендираната в размер на 2832,73лв: сумата 266,04лв.- договорна лихва; сумата 51,18лв. обезщетение за забава

4

Претендират се разноски.

Направено е бланкетно възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срок е постъпил писмен отговор от Т. И. ,чрез процесуалния му представител адв. М. В. М..

Счита се в него, че депозираната въззивна жалба е допустима, но неоснователна.

Твърди се, че в договорът за потребителски кредит бил посочен годишен лихвен процент, без да са посочени условия за прилагането му. Не било изрично посочено, дали този процент е фиксиран или променлив. Нито в договора, нито в погасителния план имало посочване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Сочи се, че от съдържанието на чл.9 от договора не ставало ясно, дали лихвеният процент по кредита действително е фиксиран или референтен. В чл.9 от договора бил възпроизведен текстът на чл.11, ал.1 т.9 от Закона, а именно: “Лихвения процент по кредита, условията /а прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти “. Този текст не изключва приложението на референтен лихвен процент. В чл.9.1 от договора било записано, че годишният лихвен процент е в размер от 30.48%, но не е определен изрично като фиксиран. Това от своя страна, води до нищожност на Договор за кредит, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.

Твърди се, че съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително в Договор за потребителски кредит е посочен ГПР.