Решение № 3349 от 17.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3349 гр. Пловдив, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Д.а Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20215330107742 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецъ т «Ти Би Ай Банк» ЕАД – гр. София, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последната му дължи сумата 343, 54 лева – главница, сумата 41, 18 лева - договорна лихва за периода от ********* г. до ******** г., сумата 54, 03 лева- обезщетение за забава за периода от ********* г. до ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ******** г. до окончателното погасяване , които суми – дължими по сключен между страните в гр. Б. Договор за потребителски кредит № **********/******** г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № ****/******* г., издадена по частно гр. дело № ******/****** г. по описа на ПРС – *** гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответницата Й. Т. М. от гр. П. оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба съображения.

Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

1

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № ****/*********** г., издадена по частно гр. дело № ******/**** г. по описа на ПРС – ** гр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружествотоищец сумата 343, 54 лева – главница, сумата 41, 18 лева - договорна лихва за периода от ********* г. до ********* г., сумата 54, 03 лева - обезщетение за забава за периода от ********** г. до ******* г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ********* г. до окончателното погасяване , дължими по сключен между страните в гр. Б. Договор за потребителски кредит № ************/********* г. , както и разноските по делото за държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.

В срока по чл.414 от ГПК ответницата е подала възражение против Заповедта и ищецът в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК е подал исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр.

Б. е бил Договор за потребителски кредит №

***********/****** г. , по който ищецът е отпуснал на ответницата кредит в размер общо на 343, 54 лева – като ответницата твърди, че подписът и ръкописното изписване на имената й за «Потребител» в Договора не са изпълнение от нея, но от заключението от ******* г. на вещото лице по ***, изготвена по досъдебно производство № **/*** г. по описа на ******* – Б. – Д. Н., се установява, че подписите за «Потребител» на всички страници от Договора, приложенията към него и след текста «Вярно с оригинала» на копието на личната й карта, както и ръкописният текст «Й. М.» са изпълнени именно от ответницата – поради което съдът намира, че искането на Й. М. за признаване на Договора за неистински документ е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Както се установява от заключението от ****** г. на вещото лице по *** М. М., ищецът е изпълнил задълженията си по Договора, като е превел на ответницата заемната сума в размер общо на 343, 54 лева, а към настоящия момент ответницата продължава да дължи на ищеца главница в размер на 343, 54 лева, договорна лихва върху главницата за горепосочения период в размер на 41, 18 лева, и обезщетение за забава за горепосочения период в размер на 54, 03 лева.

Съдът намира, че Договорът за кредит отговаря на всички законови условия за действителността му, а оттук – че направеното възражение от ответника за нищожност на клаузи от Договора се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираните размери на главницата, договорната лихва и обезщетението за забава съвпадат с установените от *** действително дължим, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и 2 следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото и по частното гр. дело в размер общо на 405 лева – платени държавни такси (включително и за издаденото на ищеца съдебно удостоверение) и депозит за ***, както и юрисконсултско възнаграждение за двете дела в размер общо на 200 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Й. Т. М., ЕГН **********, от гр. П., ул. „*********“ № ****, ет.**, със съдебен адрес: гр. П., ул. „********“ № **, адв.

Ц. К., ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град С., ул. „*************” № ****, представлявано от ************** Н. Г.

С. и А. Ч. Д., сумата 343, 54 лева – главница, сумата 41, 18 лева - договорна лихва за периода от ******** г. до *********** г., сумата 54, 03 лева- обезщетение за забава за периода от ******** г. до ******** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ******** г. до окончателното погасяване, които суми – дължими по сключен между страните в гр. Б. Договор за потребителски кредит № ************/******* г., е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № *****/********* г., издадена по частно гр. дело № ******/****г. по описа на ПРС – *** гр. състав.

ОСЪЖДА Й. Т. М., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Ти Би Ай Банк” ЕАД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление и Законни представители, направените разноски за производството по делото И ПО частно гр. дело № ******/**** г. по описа на ПРС – *** гр. състав В РАЗМЕР НА 405 лева, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение за двете дела В РАЗМЕР НА 200 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниц ата за признаване за неистински документ на сключения между страните в гр. Б. Договор за потребителски кредит № **********/******** г..

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА Решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ** гр. състав частно гр. дело № ******/********* г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

3