Акт от 08.06.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150 гр.Русе, 08.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

Членове: СПАС СПАСОВ

ИВАЙЛО ЙОСИФОВ при секретаря Цветелина

Димитрова и с участието на прокурора Емилиян Грънчаров, като разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д.

№ 140 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе против решение № 179/17.02.2022 г., постановено по АНД № 2065/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № 18-001792/30.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на основание същата разпоредба, на Производствено производителна кооперация (ППК) „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Касаторът поддържа, че районният съд е извършил недопустим косвен съдебен контрол за законосъобразност на един влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто са дадените на работодателя задължителни предписания. Поддържа, че въззивната инстанция неправилно е тълкувала и приложила разпоредбите на чл.404, ал.1, т.12 от КТ и чл.245, ал.1 от КТ, както и правилата относно доказването на факта на неизпълнение на дадените предписания. Иска се отмяната на въззивното решение и постановяване вместо него на друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – ППК „Надежда-Ряхово“, не изпраща процесуален представител, не взема становище по основателността на жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура –

Русе дава заключение за основателност на жалбата и счита, че решението на Районен съд – Русе следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, съб­ра­ните по делото доказателства и извърши служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните във въззивното производство доказателства се установява, че във връзка с подаден в дирекция „Инспекция по труда“ – Русе сигнал от работници за неизплатени им трудови възнаграждения контролните органи извършили проверка, резултатите от която били обективирани в протокол с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г.

В т.117 от този протокол се съдържат констатации, според които работодателят не изплатил в пълен размер начисленото трудово възнаграждение на Искра Великова за месец 08.2020г.

Във връзка с така направените в протокола констатации, с т.154 от разпоредителната част на същия, спрямо работодателя била приложена принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ като му били дадени задължителни предписания да изплати в пълен размер на посочения работник начисленото трудово възнаграждение за месец 08.2020г.

Задължителните предписания представляват принудителна административна мярка и следователно – индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, който подлежи на обжалване по реда на АПК и чието предварително изпълнение е допуснато по силата на самия закон – чл.405 от КТ. Именно поради обстоятелството, че принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение, срокът за изпълнение на даденото задължително предписание тече от датата на неговото издаване. Протоколът, в който този административен акт се съдържа, бил връчен на законния представител на кооперацията – касационен жалбоподател, в лицето на нейния председател, на 19.01.2021 г. Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по чл.60, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК. На 21.01.2021 г. касаторът депозирал молба с вх.№ 21005051 от същата дата по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с която направил искане за продължаване до

28.02.2022 г. на срока за изпълнение на дадените му предписания. Това искане било уважено, като с писмо с изх.№ 21003270/22.01.2021 г. определеният срок за изпълнение на предписанията от № 1 до № 191 включително бил продължен до 25.02.2022 г. На 24.02.2021 г., с вх.№ 21015750, касаторът депозирал последваща молба, с която поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец.

Искането е обосновано със следните съображения: „Въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент не съм в състояние да изпълня издадените предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19“. С писмо изх.№ 21009990/26.02.201 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, това искане не било уважено.

Във връзка с контрола по спазване изпълнението на задължителните предписания, дадени с протокол с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г., на 18.03.2021г. била извършена последваща проверка по работни места, а в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. – и по документи, резултатите от която били обективирани в протокол с изх.№ 2109233/16.06.2021 г. Видно от констатациите в т.172 от този протокол, дадените предписания не били изпълнени.

Както основателно поддържа и касатора, в съдебната фаза на административнонаказателното производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила и поради това добил стабилитет индивидуален административен акт – дадените на работодателя задължителни предписания. Съгласно чл.84 от ЗАНН, в това производство се прилагат процесуалните правила на НПК, който кодекс не предвижда подобна възможност. Следва да се отбележи, че, доколкото касаторът е бил страна в административното производство по издаване на административния акт и е разполагал с възможността да го обжалва, косвеният контрол за законосъобразност не може да бъде обоснован и с разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК. Защитата срещу влезлите в сила административни актове, които не са оспорени пред съд, се реализира в производство по възобновяване на производствата по тяхното издаване, ако са налице основанията за това – чл.99 и сл. от АПК, каквото производство в случая не е проведено. В настоящото производство инцидентният контрол би бил недопустим и по съображения, свързани с валидността на акта, за чието неизпълнение е наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ. Това е така, защото дори и да не е бил оспорен по административен или съдебен ред в регламентираните за това срокове, то, съгласно чл.149, ал.5, респ. чл.168, ал.3 от АПК, административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, а тяхната нищожност може да се обяви от съда дори и срокът за тяхното обжалване да е изтекъл. Следователно касаторът е разполагал с възможността безсрочно да оспори дадените му предписания с твърдения за тяхната нищожност, което в случая не е сторено и което изключва оспорването им с подобни доводи в настоящото производство.

От горното се налага извод, че в обжалваното решение контролираната инстанция е извършила един недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила административен акт и то по съображения, които биха довели единствено до неговата унищожаемост, като в резултат на това е достигнала до неправилния извод за неговата незаконосъобразност.

Според § 2 от ДР на КТ, разпоредбите на този кодекс се прилагат съответно и към трудовите правоотношения на членовете-кооператори в производствени кооперации, доколкото в закон или в устав не е предвидено друго. В ЗК обаче такова „друго“ по отношение на характера на дължимата от работодателя престация не е предвидено. Напротив, чл.9, ал.2 от ЗК регламентира, че кооперация с предмет на дейност производство на стоки и извършване на услуги, а такава – производствено потребителна е и кооперацията – касатор, може да осигури на член на кооперацията работа по трудово правоотношение с кооперацията. В задължителната съдебна практика (вж. Тълкувателно решение № 4 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. № 4/2005 г., ОСГК и ОСТК) е изяснено, че в дейността на производствената кооперация член-кооператора може да участва с труд като престира своята работна сила срещу трудово възнаграждение като участието на член-кооператора в дейността на кооперацията с труд се регламентира с трудов договор. Следователно, действително се касае до две успоредно съществуващи правоотношения – членствено и трудово, които обаче взаимно се допълват, а не се изключват. На следващо място, в чл.2, ал.4 от ЗК изрично е предвидено, че в устава могат да се уреждат трудови и осигурителни отношения между член-кооператорите и кооперацията в съответствие с действащото трудово и социално законодателство. Според чл.269, ал.1 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в пари като ал.2 предвижда, че в натура могат да се изплащат само допълнителните трудови възнаграждения или част от тях, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор.

Това разрешение е в съответствие и с Конвенция № 95 на МОТ за закрилата на работната заплата, 1949 г., ратифицирана и в сила за Република България от 7 ноември 1956 г. Недопустимо, на основание чл.2, ал.4 от ЗК вр.чл.269, ал.1 от КТ, следователно би било в устава на кооперацията да се уговаря заплащането на основната работна заплата в натура, което законодателно разрешение се прилага и по отношение на процесното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Подобни клаузи, доколкото противоречат на закона, не обвързват нито работниците – член кооператори, нито органите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, които разполагат с всички правомощия по контрол за спазване на трудовото законодателство, регламентирани в КТ. В допълнение на това следва да се отбележи, че чл.9, ал.2, т.5 от Устава на кооперацията – касатор предвижда, че „всеки член на ППК има право: да получава възнаграждения за вложения труд, като част от него може да бъде в натура-земеделски продукти с включен ДДС“, т.е. касае се до право на член-кооператора, а не до задължение той да приема заплащане на своя труд в натура, а освен това натуралното заплащане на труда е уговорено като възможност само за част от възнаграждението, което е допустимо, съгласно чл.269, ал.2 от КТ, за допълнителните такива.

Неправилно районният съд е приел, че липсват доказателства, че даденото предписание не е изпълнено. Съгласно чл.399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В изпълнение на тази своя функция, според чл.402, ал.1, т.1 – т.3 от КТ, в относимите части на тези разпоредби, контролните органи имат право да посещават предприятията и местата, където се извършва работа, да изискват от работодателя представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, като включително изискват декларирането на данни относно заплащането на труда. Осъществяването на тези правомощия и проверката на тези обстоятелства предполага извършването на конкретни процесуални действия от контролните органи, свързани със събиране на доказателства в административното производство. Такива процесуални действия по събиране на доказателства за изпълнението на задължителните предписания, дадени с протокол с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г., чрез проверка по работни места, са извършени съответно на 18.03.2021 г. в обект на контрол: магазин за хранителни стоки в гр.Русе, ул.“Борисова“ № 15, бл.“Балкан“, и в периода от 05.04.2021 г. до 09.06.2021 г. - по документи. Това обстоятелство е удостоверено в протокол с изх.№ 2109233/16.06.2021 г. Следва да се има предвид, че според императивната разпоредба на чл.270, ал.3 от КТ, заплащането на трудовото възнаграждение, а и на дължимите обезщетения по КТ, се установява именно с писмени доказателства – чрез подпис във ведомост или срещу разписка, респ. чрез превод по банкова сметка ***ка.