Решение № 1627 от 15.12.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1627 гр. Варна, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20223100501532 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.№ 265620/26.05.2022 г., подадена от Потребителна кооперация „Сотир Костов“ срещу Решение № 260245/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2856/2021 г. на РС – Варна, с коeто са отхвърлени предявените от Потребителна кооперация „Сотир Костов“ искове срещу К. В.

К. за заплащане на сумата от 4950 лева, представляваща припадащата му се част от стойността на извършени подобрения през периода 2004-2005 г., а именно засадени ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и срещу П. В.

К. за заплащане на сумата от 4950 лева, представляваща припадащата му се част от стойността на извършени подобрения през периода 2004-2005 г., а именно засадени ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, като жалбоподателят е осъден да заплати сторените от ответниците съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение като се излагат доводи за необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на процесуалните 1 правила. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд, поради недопускане на относими, необходими и допустими доказателства, е установил неправилно фактическата обстановка, което е довело и до нарушение на материалния закон. Оспорва извода, че не е налице валидно сключен договор за аренда с наследодателя на ответниците като обоснован само и единствено със съдебно-почерковата експертиза и счита, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал направени от ищеца доказателствени искания във връзка с оспорването на подписа на наследодателя на ответниците върху процесния договор за аренда от 29.03.2004 г. Обосновава искането си за допускане на представените след второто по делото заседание доказателства с оглед заключението на вещото лице, че подписът не е на сочения в документа автор, което счита за ново обстоятелство. Моли за отмяна на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите К. В. К. и П. В. К. депозират отговор на въззивна жалба, с който оспорват същата като неоснователна. Поддържат, изложените пред ВРС доводи по съществото на спора. Считат исканията за допускане на доказателства пред въззивния съд за неоснователни. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:

ВРС е бил сезиран със субективно съединени искове по чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ за осъждане на всеки от ответниците да заплати сума в размер на 4950 лева, представляваща стойността на извършени подобрения през периода 2004-2005 г., а именно засадени ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик, със съгласието на арендодателя В. К. П. по договор за аренда № 57 от 29.03.2004 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се излага, че между наследодателя на ответниците В. К. П. и Потребителна кооперация „Сотир Костов“ е сключен договор за аренда № 57 от 29.03.2004г., по силата на който арендодателят В. К. П. е предоставил на ищеца за ползване недвижим имот, представляващ нива с площ от 13,230 дка, находяща се в землището на гр.

Долни чифлик с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долен Чифлик, за срок от 15 години. Към датата на сключване на договора имотът представлявал нива, но след това със съгласие на арендодателя в периода 2004-2005г. арендаторът засадил трайни насаждения, а именно 12510 броя ябълкови дръвчета с обща остатъчна стойност към датата на изтичане на срока 2 на договора – 29.03.2019 г. – 9 900,00 лева. Твърди се, че съгласно чл.12, ал. 2 от ЗАЗ и чл. 9, раздел III от арендния договор при прекратяване на договора, арендодателят дължи сумата, с която е увеличена стойността на имота вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Тъй като арендодателят починал преди изтичане срок на договора същият бил заместен като от страна от своите наследници – ответниците по делото.

Ответниците са подали писмени отговори, с които оспорват предявените искове като неоснователни. Твърдят, че договора за аренда не е подписан от наследодателя им В. К. П., поради което същият не е давал съгласие за извършването на подобрения в имота. В условията на евентуалност, ако се установи, че В. К. П. е подписал договор, считат, че също липсва съгласие за извършване на промяна на трайното ползване на имота, предвид че не е дал съгласие за засаждане на овошки, още по-малко за конкретни такива. Позовават се на чл.4 от раздел IV от договора, съгласно който арендаторът има право да изменя и подобрява земята само в случай, че това не се отразява върху ползването на обекта след изтичане срока на договора.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Същото е и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на посоченото в жалбата.

По предявен иск с правно основание чл.12, ал.2 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно сключен между страните договор за аренда, който е прекратен, наличие на подобрения в процесния имот, а именно твърдените трайни насаждения, писмено съгласие на арендодателя за засаждането им, както и увеличената стойност на имота вследствие от извършените подобрения към датата на прекратяване на договора.

Видно от приетия по делото договор за аренда № 57 от 29.03.2004г., вписан под № 167, том IV, р. № 3438/2004г., В. К. П. в качеството си на арендодател е предоставил на ответника в качеството му на арендатор за непрекъснато ползване в течение на 15 години свой недвижими имоти, един от които нива с площ от 13,230 дка, находяща се в землището на гр. Долни чифлик, местност „Али Кочевото“, с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долен Чифлик. В раздел III, т.9 от договора е уговорено, че при прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с неговото съгласие подобрения. В раздел IV, т.3 от договора е уговорено изрично правото на арендатора да засажда в имота трайни насаждения ведно с изграждане на необходимите за тях съоръжения и инсталации. В договора са положени подписи за арендодателя В. К. П. и за арендатора от Владимир Минев Минев, които са нотариално заверени.

3

От заключението на допусната по делото съдебно-почеркова експертиза, оспорено от ищеца, се установява, че подписът, положен за арендодател в процесния договор за аренда не е изпълнен от В. К. П..

Видно от удостоверение за наследници от 23.06.2021г. (л. 81 от делото) В. К. П. е починал на 30.11.2006г. и е оставил за наследници синовете си К. В. К. и П. В. К..

По делото е прието като доказателство пълномощно с официална заверка на подписа рег. № 1533 от 29.12.2004 г. на длъжностното лице при Община долни чифлик, по силата на което В. К. П. е упълномощил втория ответник П. В. К. да го представлява пред кооперация „Сотир Костов“ с подписа си във връзка с отдадените от упълномощителя земеделски земи; да сключва договори и получава полагащите му се ренти.

От приетите като доказателства документи за извършени арендни плащания по процесния договор, а именно: разходни касови ордери, разписки и пощенски записи издадени в периода от 2006 г. до 2016 г. е видно, че след 2006 г. ответниците са получавали арендните плащания, а рентата за 2005 г. е получена от П. В. К. като пълномощник на В. К.

П..

С покани от 29.03.2019г. ищецът е поканил ответниците да заплатят съгласно чл.9 от процесния договор и чл.12 от ЗАЗ сумата от 9900 лева, представляваща остатъчна стойност на засадени в обекта на договора трайни насаждения – ябълкови дръвчета, в срок до 29.04.2019г.

От приетата по делото комплексна съдебно-икономическа и агротехническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че на 10,500 дка от процесния имот № 115079 са засадени с общо 111 бр. ябълкови дръвчета на декар. Дръвчетата са били засадени през 2004 г. съгласно изготвен план-проект. Посадените ябълкови дръвчета са включени в счетоводството на ищеца като дълготраен актив през 2007 г., когато са били въведени в плододаване. Според т. 6 от заключението към датата на прекратяване на договора за аренда – 27.03.2019 г. единичната цена на ябълковите дръвчета е 27,44 лева, която след намаляване с 20 % за закържавяване и заплевяване възлиза на 21,95 лева. Вещите лица са приели, че стойността на изсъхналите дръвчета като дърва за огрев се равнява на 60,00 лева за куб. м. като са приели, че 31 бр. дръвчета се равняват на един куб.м. дървесина.

Според експертизата ябълковата градина е с интензивно отглеждане и завършен плододаващ период от 15-20 години, от което, предвид установената за начало на плододавне 2007 г., следва, че към датата на прекратяване на договора за наем – 27.03.2019 г. този период не е бил изтекъл. Констатацията на експертизата, че дръвчетата не са в добро физиологично, агротехническо и здравно състояние и нямат остатъчна стойност се отнася за датата на извършване на експертизата – 28.01.2022 г. поради което е ирелевантна за предмета на спора.

При така установеното от фактическа страна по спорните в производството пред въззивната инстанция въпроси, въведени с въззивната жалба, съдът намира следното:

4

Нотариалното удостоверяване на подписа, съставлява официален свидетелстващ документ. Възможно е, като всеки свидетелстващ документ, то да е неистинско – неавтентично или невярно. В първия случай удостоверяването не изхожда изцяло или отчасти от нотариалния орган, на който се приписва, а вторият случай е налице, когато удостоверителното изявление на нотариалния орган не отговаря на действителността, т. е. обстоятелството, удостоверено от нотариалния орган, не съществува, поради което е налице несъответствие между свидетелстващия документ и удостовереното с него.

Когато договорът е с нотариална заверка на подписите, в тази част той има характер на официален свидетелствуващ документ ползващ се с материална доказателствена сила – чл. 179, ал. 1 от ГПК. Нотариусът удостоверява с обвързваща съда доказателствена сила, че страната се е явила лично и е одобрила съдържанието на договора, като отразяващо точно волята и́. За да се опровергае материалната доказателствена сила на договора с нотариална заверка на подписите, респ. че липсва съгласие за сключването на договора, не е достатъчно да се установи, че подписа не е положен от страната. Съгласно приложимата към датата на процесната нотариалната заверка разпоредба на чл. 485, ал. 2 от ГПК (отм.), която е възпроизведена и в сега действащата разпоредба на чл. 589, ал. 2 от ГПК, страната следва да се е яви лично и да положи подписа си пред нотариуса или да потвърди пред нотариуса вече положения подпис. В последния случай нотариусът не проверява дали вече положения подпис действително принадлежи на лицето. С нотариалното удостоверяване на договора нотариусът удостоверява личното явяване на страните пред него, че същите са положили или потвърдили подписите си под договора и по този начин са заявили, че той отразява точно волята им.