Определение № 171 от 03.08.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив , 03.08.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Станислав П. Георгиев

Мария П. Петрова

Елена Р. Арнаучкова като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20215000500411 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх.№274842/14.05.2021г. от Н. В. В. против Определение №261002 от 05.05.2021г., постановено по в.гр.дело №878/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане подадената от нея в качеството й на длъжник по изп.дело №9/2021г. по описа на ЧСИ А. А. с рег.№... жалба вх.№267377 от 01.03.2021г. като процесуално недопустима, прекратено е производството по делото и е осъдена да заплати на П. В. ИВ. направените по делото разноски в размер на 250лв.

Жалбоподателят претендира за отмяна на определението без да посочва и излага съображения за конкретни негови пороци.

Ответникът по частната жалба П. В. ИВ. е депозирала чрез пълномощника си адв.П.Б. писмен отговор с доводи за нейната неоснователност и искане атакуваното посредством същата определение да бъде оставено в сила, както и да се присъдят направените от нея за настоящото производство разноски за ангажиране на защита и процесуално представителство.

1

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1,т.1 от ГПК, определение с преграждащ по-нататъшното развитие на делото характер, и от формална страна е редовна, поради което се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните съображения:

Видно от приложените материали по изп.дело №9/2021г. по описа на ЧСИ А. А. с рег.№... е, че то е образувано по заявление вх.№102/19.01.2021г. на взискателя П. В. ИВ., чрез пълномощника й адв.Б., и представен с нея изпълнителен лист от 14.01.2021г., издаден въз основа на Присъда №109/02.06.2020г. по НЧХД №6510/2019г. по описа на Районен съд-Пловдив, с която длъжника Н. В. В. е осъдена да й заплати сумата от 1000лв., представляваща разноски по делото за процесуално представителство, и сумата от 1000лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивния съд. С Разпореждане от 19.01.2021г. ЧСИ е постановил да се образува изпълнително производство, приемане на разноските по изпълнението, да се изиска справка от НАП и да се изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, каквато е изпратена на 21.01.2021г. за задължение от общо 3079,08лв. и връчена с писмо с обратна разписка на 15.02.2021г.

От страна на длъжника Н.В. в двуседмичния срок от получаване на показаната за доброволно изпълнение е подадена жалба вх.

№267377/01.03.2021г. В заглавната част на същата е посочено тя да е срещу Разпореждане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по НЧХД №6510/2019г. на ПРС. В обстоятелствената й част се съдържат оплаквания за това, че с поканата за доброволно изпълнение, с която е обявена за длъжник за сумата от 3079,08лв., е получила само изпълнителен лист, което счита за документ с невярно съдържание, защото: липсва разпореждане на ПРС за издаване на заповед за изпълнение; липсва протокол за провеждано съдебно заседание и кои лица са участвали в него; органът, който трябва да връчи подлежащите на самостоятелно обжалване актове е ПРС; незаконосъобразно не е била поканена от ПРС преди да бъде издадена 2

Заповед за парично задължение; други основания. С оглед на така наведените пороци, жалбоподателят счита действията на ЧСИ А. за незаконосъобразни, защото не е връчил заповедта и не е оправомощен от ПРС да бъде връчител, което квалифицира като измама и документно престъпление. Заявено е искане за отмяна на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по НЧХД №6510/2019г. на ПРС, за търсене на законова отговорност на взискателя П.И. и на ЧСИ А., както и за издаване на съдебно удостоверение за спиране на всякакви изпълнителни действия по случая до неговото окончателно решаване.

С обжалваното Определение №261002 от 05.05.2021г. окръжният съд е приел, че жалбата е насочена срещу действията на ЧСИ А. във връзка с връчването на документи по изпълнителното дело, които не са сред обжалваемите от длъжника по чл.435,ал.2 от ГПК, поради което същата е процесуално недопустима. Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателя е посочил, че разпореждането за издаване на изпълнителен лист подлежи на обжалване, но по друг ред, а дали документа е с невярно съдържание е въпрос, който не може да бъде изследван при обжалване действията на съдебния изпълнител, като в случая изпълнителният лист не е издаден въз основа на заповед за изпълнение, а въз основа на влязъл в сила съдебен акт – присъда по НЧХД №6510/2019г. на ПРС. По тези решаващи съображения окръжният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото, присъждайки разноски.

Настоящата инстанция споделя приетото от окръжния съд с обжалваното определение. Изпълнителният лист удостоверява правото на принудително изпълнение и задължава изпълнителния орган да пристъпи към такова, съгласно чл.426,ал.1 от ГПК. Съдебният изпълнител няма правомощия да преценява допустимостта, валидността и правилността на изпълнителното основание, въз основа на което е издаден изпълнителния лист, респективно такава преценка е недопустима и в производството по обжалване на неговите действия. Проверката за законосъобразност се осъществява от съда в рамките на инстанционния контрол спрямо обжалвания съдебен акт или по исков ред. Само в случай, че по този процесуален ред 3 изпълнителния лист бъде обезсилен или с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден, или този акт се признае за подправен, изпълнителното производство е недопустимо. В конкретния случай изпълнителният лист, по който е образувано изпълнителното производство, е издаден въз основа на влязла в сила присъда, а не въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, както сочи жалбоподателя, поради което всички оплаквания в жалбата относно издаването на такава касаят несъществуващ съдебен акт. С тези оплаквания жалбоподателят В. обосновава незаконосъобразност на действията на ЧСИ А. по връчване на поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния лист. Тези действия не са сред лимитативно посочените в чл.435,ал.2,т.1-т.7 от ГПК, които е допустимо длъжникът да обжалва. Обсъденото обосновава извода за недопустимост на жалбата на длъжника, която като такава правило е оставена без разглеждане с обжалваното определение и същото следва да се потвърди.

С оглед на този изход по частната жалба и във връзка с изричната претенция на ответника по нея за присъждане на направените в производството пред настоящата инстанция разноски, жалбоподателя следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 250лв. за адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 23.06.2021г.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение №261002 от 05.05.2021г., постановено по в.гр.дело №878/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Н. В. В. с ЕГН:**********, и постоянен адрес: гр.П., ул.“С.“№21, ет.1, ап.7, да заплати на П. В. ИВ. с ЕГН:********** и съдебен адрес: гр.П., ул.“Й. К.“№1-чрез адв.П.Б., сумата от 250лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща разноски за производството пред Апелативен съдПловдив.

4

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5