Решение № 30 от 14.01.2020, Районен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 14.01.2020 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен състав

На тринадесети декември

Година: 2019

В публичното заседание в следния състав:

Председател: МИЛЕНА

РИБЧЕВА

Съдебни заседатели:

Секретар: МАРИАНА ПЕНЕВА

Прокурор: разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева а.н.дело № 3140 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 19-1228-001916 от 04.09.2019 год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора.

Жалбоподателят Х.Р.Х. твърди, че НП е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата искане.

Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара Загора, взема становище, че издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за установено следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 19-1916 (серия Д, бланков № 770157) от 10.08.2019 год., жалбоподателят е санкциониран за две нарушения по ЗДвП – Закон за движението по пътищата, извършени на 10.08.2019 год. около 04:45 часа в с.Яворово, на км.2+200 от разклона с път $$-66, в посока север-юг, като водач на товарен автомобил марка ”Исузу”, с рег.№ СВ 5427 НМ, собственост на лизингова къща “София лизинг“ ЕАД.

По т.1 от НП жалбоподателят е бил санкциониран на основание на основание чл.185 от ЗДвП (”За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с…”) за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП (“Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”), изразяващо се в това, че не контролира ППС, което управлява, допуща ПТП с щети по двете МПС и по пътната инфраскруктура.

Правната квалификация на нарушението по чл.20, ал.1 от ЗДвП е несъответна на фактическото обвинение от една страна, а от друга разпоредбата не включва като съставомерен елемент и резултат настъпването на ПТП. Съгласно т.2 от правното обвинение, водача в разрез с изискването на чл.20, ал.1 от ЗДвП не контролира ППС, което управлява и причинява ПТП, но фактическото обвинение е за причиняване на ПТП, поради движение с несъобразена скорост в резултат на която се изгубва контрол над автомобила, същия излиза от пътното платно и влиза в крайпътна канавка.

Безспорно е че разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП съдържа общо правило за поведение, задължително за всички водачи. Със съставения АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, на жалбподателя е повдигнато административно обвинение за това, че на посочените място и дата, управлявайки лек автомобил, губи контрол и влиза в крайпътната канавка. Въз основа на това фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в наказателното постановление, е отправено правно обвинение за причиняване на ПТП с материални щети, като поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Съставът на чл.185 от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба, която в случая не включва като елемент причиняването на ПТП /чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от водачите да контролират управляваното от тях МПС, но законодателят не е предвидил резултата от неизпълнение на това задължение да е резултатен – причиняване на ПТП/. Причиняването на ПТП се субсумира в състава на административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, която не е посочена като нарушена в издаденото наказателно постановление. Ето защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е квалифицирал установеното неправомерно поведение като такова по 185, във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП наказващият орган е извършил неправилна правна квалификация на деянието.

Несъответствието между фактическото описание на административното нарушение и неговата правна квалификация е съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт и обуславящо неговата отмяна. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление, в частта относно административното наказание, наложено на основание на чл.185 от ЗДвП

/т.1 от НП/, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По т.2 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движение по пътищата (”Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.”) за това, че отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство ”Алкотест Дрегер 7510“ № ARDN-0019, като е посочено още, че на жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване № 0060051 и връчени 7 броя холограмни стикери, като е отразено, че е отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с доказателствен анализатор и не е изпълнил предписанието за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Съгласно чл.3, ал.1, ал.2, т.1 и чл.6, ал.8 от Наредба

№ 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с тест, а когато лицето откаже извършване на проверка с тест – с химико-токсикологично лабораторно изследване, като отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за изследване се установява с подписа на един свидетел.

В случая фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, в частност – отказът на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, както с техническо средство, така и с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, като даде кръвна проба за целта, се установява от показанията на актосъставителя М.М. и свидетеля по акта Х.Х., кореспондиращи помежду си и със съдържанието на представения талон за изследване – л.7 от делото, поради което и тъй като не се събраха доказателства, които да ги оборват, съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани.

В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени процесуални нарушения, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП по т.2, опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната му.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени в съвкупност, може да се направи еднозначен извод относно отказа на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване, като за целта даде кръвна проба, т.е. жалбоподателят е бил запознат от контролните органи с възможните два начина за извършване на конкретната проверка, но въпреки това е отказал извършване на проверка с доказателствен анализатор, но не е дал кръвна проба за извършване на химическо лабораторно изследване.

Показанията на разпитания по делото свидетел В. Т. Т., удостоверяващ управлението на МПС на посочената дата и час в издаденото наказателно постановление съдът намира, че са в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства и ги приема като защитна позиция от страна на жалбоподателя, поради което не ги кредитира с доверие.

Що се отнася до наказанията, наложени с НП по т.2– същите съответстват по вид и размер на твърдо предвидените в закона такива: лишаване от право да управление на МПС за срок от две години и глоба от 2000 лева, поради което съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразени ли са били наложените наказания с тежестта на конкретното нарушение.

Изложеното означава, че в обжалваното НП в т.1 се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление (НП)

№ 19-1228-001916 от 04.09.2019 год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, в частта, в която на Х.Р.Х., ЕГН ********** на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП)

№ 19-1228-001916 от 04.09.2019 год., издадено от началник група в Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара Загора, в частта, в която на Х.Р.Х., ЕГН ********** е наложено административно наказание “глоба“ в размер на 2000 лев и “лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: