Определение № 388 от 17.09.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 388 гр. Смолян, 17.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500295 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.413,ал.1 във вр. с чл.414а,ал.5 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх. № 5580/03.07.2026 г. от "С. К." ООД, чрез пълномощника му адв. Х. М. срещу Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1091/24.06.2026 г. по ч. гр. д. № 1389/2026 г. по описа на Районен съд-Смолян, в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение. Твърди, че същото не е дължимо, тъй като заявителят е упражнил процесуалните си права при очевидна злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК, като е образувал освен настоящето производство и заповедно производство по ч.гр.д.№ 307/2026г. по описа на Районен съд-Балчик, с които претендира връщане на суми, поради недействителност на договори за кредит, сключени между страните, като е депозирана и искова молба с напълно идентични аргументи, каквито са изложени и в заявленията за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано гр. д. № 14862/2025 г. на Районен съд- гр. Пловдив. Сочи се, че трите производства се отнасят до различни договори за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по кредита. Така ищецът злоупотребява с формалното си право да инициира отделни производства по различните договори с една единствена цел да се генерират разноски по отделните производства и така да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер.

Твърди се, че съгласно съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.

Присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 204. 50 евро се явяват прекомерни съобразно действителната фактическа и правна сложност по делото, като заявителят е подал бланкетно заявление по чл. 410 ГПК по образец. Моли да бъде отменена заповедта в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 204. 50 евро. В условията на евентуалност моли да бъде значително намалено претендираното възнаграждение.

1

В срок е постъпил отговор на частната жалба от С. Р. Н., чрез пълномощника му мл. адвокат Т. Д., в който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че не са налице основания за изменение на заповедта, в частта за разноските. След като заявлението е уважено законна последица е и присъждане на разноски на заявителя, който е бил защитаван от процесуалния представител, въз основа на приложено пълномощно и договор за правна зашита и съдействие, с който е уговорена защита при условията на чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА. Сочи се, че твърденията в жалбата, че заявителят нямал възможност да извърши плащане по извънсъдебен начин, доколкото претендираните суми са по неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, са неоснователни като дружеството е имало една година да възстанови заплатените суми или въобще да не изисква и плащане по тези неравноправни клаузи от договора. Неоснователно е и твърдението, че по всички договори претенцията следва да се предяви в едно производство, тъй като спорното материално право е различно по различните договори, както е различен и юридическия факт, от който произтича претенцията. Неоснователни са възраженията и за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждения, тъй като представителите на длъжника претендират заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 168, 73 евро по идентични дела за издаване на заповед за изпълнение, предвид факта, че юрисконсулта е назначен на трудово правоотношение и това е част от задълженията му, както и да определя размер на възнаграждение, което съда трябва да определи. По делото не е представен договор за правна защита, поради което не може да се установи какво възнаграждение е получил процесуалния представител на длъжника.

В случая съдебния състав се е съобразил с Решение от 25.01.2024 г. по село С-438/22 на СЕС, както и с практиката на ВКС, според която Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа има ориентиращ характер при определяне на адвокатското възнаграждение, но не забранява съда да присъжда възнаграждения предвидени в нея. Съгласно чл. 78, ал. 5. изр. 2 и 3 от ГПК при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36. ал. 4 от същия закон. Съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера па заплатеното възнаграждение па адвоката на насрещната страна, като в настоящия случай длъжника по издадената заповед за изпълнение не е доказал плащане на по ниско възнаграждение от присъденото от съда. Длъжникът не е обосновал твърдението си за прекомерност, нито е приложил доказателство, че е заплатил по-ниско възнаграждение за адвокат.

Моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, но е частично недопустима, а в останалата част неоснователна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран със заявление от С. Р. Н., чрез пълномощника му мл. адвокат Т. Д. за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника "С. К." ООД за сумата от 86,50 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2026г. до окончателното плащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на 10,86 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 204,50 евро.Посочено е , че претендираната сума от 86,50 евро, от които 21,31 евро договорна лихва и 65,19 евро неустойка е недължимо платена по недействителен договор за паричен заем № 1172848/25.10.2024г.

По подаденото заявение е издадена Заповед за изпълнение № 1091/24.06.2026г. по ч. гр.

2 д. № 1389/2026 г. по описа на Районен съд-Смолян за всички претендирани суми. Заповедта е съобщена на длъжника на 29.06.2026 г. На 03.07.2026 г. същият е подал настоящата частна жалба, с която обжалва заповедта по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, в частта й за разноските.

В срока по чл.414,ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника с вх.№ 6174/30.07.2026г. по чл.414а, ал. 1 от ГПК, в което се твърди, че е изпълнил частично своето задължение по издадената заповед за изпълнение в размер на 98,47 евро, от които 87,61 евро, представляваща главница, платена над усвоената главница по Договор за кредит № 1172848 от 25.10.2024г., ведно със законната лихва за период от 22.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, и 10,86 евро - държавна такса, като е възразил срещу дължимостта на присъденото адвокатско възнаграждение. Към възражението е представено платежно нареждане от 29.07.2026г. с което е платена сумата от 98,47 евро.

Съгласно разпоредбата на чл.414а,ал.1 от ГПК, който е изпълнил задължението си по заповедта за изпълнение в срока по чл. 412,т.8 ГПК, може да възрази срещу заповедта за изпълнение с твърдение, че е изпълнил изцяло или частично задължението си, като към възражението се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

Съгласно чл.414а,ал.3 от ГПК, ако с поведението си длъжникът не е дал повод за предявяване на вземането, той може да възрази, че не дължи разноски за производството.

В настоящия случай е налице именно тази хипотеза-длъжникът е платил изцяло задължението за главница, лихва и дължимата държавна такса и е направил възражение за недължимост на задължението за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 414а, ал. 5 от ГПК, ако заявителят не подаде становище в указания срок, съдът обезсилва изцяло или частично заповедта за изпълнение, включително в частта за разноските. Ако становището е подадено в срок, съдът се произнася по възражението и постъпилото становище.

Възражението на длъжника е връчено на заявителя, който е изпратил становище с вх.№ 6223/03.08.2026г., в което се твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение са дължими, тъй като длъжникът е извършил плащане след издаването на заповедта за изпълнение.

С Разпореждане № 1661/03.08.2026г. заповедният съд е отхвърлил възражението на длъжника по чл.414а,ал.3 от ГПК за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 204,50 евро, като е приел, че след като претендираните изискуеми вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение са погасени от длъжника след сезирането на съда и след издаването на заповедта за изпълнение, то същият е дал повод за подаване на заявлението и инициирането на заповедното производство е в резултат на собственото му поведение, поради което длъжникът дължи на заявителя разноските за заповедното производство. Разпореждането е връчено на длъжника „С. К.“ ООД на 05.08.2026г. В едноседмичния срок за обжалването му, който е изтекъл на 12.08.2026г. в 00,00 часа не е постъпила частна жалба от длъжника, поради което същото е влязло в законна сила.

В случаите, какъвто е настоящия, на подадено възражение по чл. 414а от ГПК, заповедният съд следва да се произнесе по възражението и становището от заявителя, както и да преразгледа отново въпроса за отговорността за разноски, ако е налице спор за тяхната дължимост, но липсва спор относно вземането, каквато е процесната хипотеза. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато е подадена частна жалба по чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските, тя не се администрира до изтичане на срока за 3 възражение по чл. 414, ал. 2 от ГПК. В тази връзка са приложими постановките на т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, за това кога жалбата подлежи на администриране до по-горестоящия съд и предпоставките за нейното разглеждане, което във всички случаи предполага наличието на заповед.

Поради това настоящият съдебен състав следва да се произнесе по частната жалба по чл.413,ал.1 от ГПК след произнасянето на заповедния съд по чл.414а,ал.5 от ГПК, тъй като нейното администриране и разглеждане е поставено в зависимост от резултата от произнасянето на заповедния съд по чл. 414а, ал. 5 ГПК.

С оглед на това, след като с Разпореждане № 1661/03.08.2026г. заповедният съд е отхвърлил възражението на длъжника по чл.414а,ал.3 от ГПК за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 204,50 евро и същото е влязло в законна сила в настоящето производство по разглеждане на частната жалба по чл.413,ал.1 от ГПК Въззивният съд следва да се произнесе само относно оплакването в жалбата за прекомерност на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение, тъй като относно дължимостта на същото е налице влязъл в си съдебен акт, който не може да бъде пререшаван, поради което частната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес, като въззивният съд се произнесе само относно възражението за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК.

В случая претендираното вземане със заявлението е в размер общо на 98,47 евро, което е заплатено то длъжника. Спорен е размера на присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 204,50 евро равностойно на 400 лева. Съгласно чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението е при интерес до 1000 лева-400 лева, а съгласно ал.7 в производствата за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал.2, на базата на половината от стойността на претендираните суми. В случая и половината от стойността на претендираната сума попада по чл.7,ал.2,т.1 от Наредбата за която се предвижда възнаграждение в размер на 400 лева с равностойност от 204,50 евро. Действително заповедното производство не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, но претендираното възнаграждение от 204,50 евро е в минимален размер. Съгласно практиката на ВКС по приложение на Решение от 25.01.2024 г. по село С-438/22 на СЕС, макар Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа да няма задължителен за националния съд характер, тя служи за ориентир при определяне от съда служебно на размера на адвокатското възнаграждение, като бъде съобразен с пазара, при който адвокатите уговарят възнагражденията си за дела с подобна фактическа и правна сложност, като се отчитат и специфичните особености на конкретното дело. В случая съдът се е съобразил с критериите при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.36,ал.3 от ЗА и посочената Наредба.Освен това съгласно чл.78,ал.5, изречение последно от ГПК съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. По делото е представено пълномощно от 04.12.2023г. с което представляващия длъжника „С. К.“ООД управител е упълномощил Адвокатско дружество „Н., У. , М.“да представлява и защитава интересите му пред всички съдилища, Държавни и Частни съдебни изпълнители, държавни органи и трети лица в Република България във всички съдебни производства и във всички съдебни инстанции по дела, заведени от и срещу представляваното от него дружество. Представен е и Договор за правна защита и съдействие от 04.12.2023г., с който „С. К.“ООД като клиент е възложило на и Адвокатско дружество „Н., У. , М.“ да му оказва правна помощ и съдействие, изразяващи се в изготвянето и 4 администрирането на заявления по чл.410/417 от ГПК, искови молби и отговори по чл.131 ГПК, въззивни жалби, насрещни въззивни жалби, касационни жалби, частни жалби и др. както и да осъществява процесуално представителство на клиента в съответните производства до тяхното приключване. Страните са се договорили, че за всяко отделно производство се дължи възнаграждение в размер, определен съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с включен ДДС. След като възнаграждението на адвоката на жалбоподателя е в същия размер, какъвто е размера на възнаграждението на адвоката на заявителя, възражението му за прекомерност е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение като бъде потвърдена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 1091/24.06.2026г. по ч. гр. д. № 1389/2026 г. по описа на Районен съд-Смолян, в частта й за разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 204,50 евро.