Решение № 58 от 27.03.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Троян, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета М. Симеонова при участието на секретаря Ценка Т. Банчева като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело № 20254340100326 по описа за 2025 година

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, *****, със седалище и адрес на управление: ** чрез пълномощника юрисконсулт Б. А., срещу Г. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ** и Л. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **, с цена на иска 4444.11 лв. Претендира се установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 228/2025 г. по описа на Районен съд гр. Троян.

Съдът извърши служебна проверка по ч.гр.д. № 228/2025 г. и констатира, че искът е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 от ГПК, с оглед на което е допустим.

По искане на ищеца съдът е конституирал на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК „Далсия“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление: ** - дружество, извършващо дялово разпределение на ТЕ на процесния имот, като трето лицепомагач на страната на ищеца.

В ИМ се сочи, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците, което е уважено и съдът е издал заповед, с която е разпоредено на Г. Н. Г. и Л. Р. Г. солидарно да му заплатят сумата 3 776,00 ( три хиляди седемстотин седемдесет и шест) лева, представляваща дължима главница за предоставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в *** за периода от м. май 2022 г. до м. април 2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.02.2025 г.

/датата на подаване на заявлението в Софийски районен съд/ до 1 окончателното й изплащане, сумата 572,51 (петстотин седемдесет и два лева и петдесет и една стотинки) лева, представляваща лихва за периода от 15.09.2023 г. до 11.02.2025 г., сумата 78,12 ( седемдесет и осем лева и дванадесет стотинки) лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. май 2022 г. до м. април 2024 г., сумата 17,48 ( седемнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) лева, представляваща лихва за периода от 16.07.2022 г. до 11.02.2025 г., сумата 88,88 ( осемдесет и осем лева и осемдесет и осем стотинки) лева - разноски по делото за платена държавна такса, както и сумата 100,00 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение, Срещу заповедта е подадено в срок възражение от отв. Г. и от отв. Г..

В молбата се твърди, че ответниците, в качеството им на клиенти на топлоснабден имот в **, инсталация 4000321779 /аб. № 360140, съгласно сключен договор за продажба на топлинна енергия по силата на публично известни Общи условия, дължат претендираните суми.

В ИМ се сочи, че в сградата-етажна собственост, в която се намира имотът, собственост на ответниците на посочения адрес, дялово разпределение на топлинната енергия извършва „Далсия“ ООД, *** - третото лице - помагач в процеса. За имота на ответниците сочи, че са издадени изравнителни сметки.

Ищецът прави искане съдът да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на отв. Г. Н. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ** и Л. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **, наличието на вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, *****, по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 228/2025г. по описа на Троянски районен съд.

Претендират се направените в настоящото производство разноски, както и разноските в заповедното производство.

При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Н. Г. и Л. Р. Г., чрез пълномощника им адв. Б. М. от САК, с който е оспорен предявения иск. В отговора са изложени твърдения, че от процесните суми, които се претендират, са заплатени суми в общ размер 3660.43 лв., които са за задължения в процесния период, като са приложени фактури в подкрепа на твърденията.

Ответниците оспорват твърденията, изложени в ИМ, касаещи доставянето и използването на топлинна енергия в процесния период в собствения им апартамент. Същите са изложили твърдения, че при извършване на дяловото разпределение са допуснати нарушения от страна на топлинния счетоводител.Ответниците оспорват иска по размер, както и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху главницата.

Ответниците са направили искане съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

От третото лице - помагач „Техем сървиз“ ЕООД, ***, не е постъпил отговор в предоставения едномесечен срок.

В съдебно заседание за ищцовото дружество «Топлофикация» АД, редовно призовани, не се явява законен представител и същото не се представлява от процесуален представител.

Ответниците Г. Н. Г. и Л. Р. Г. не се явяват лично в с.з., като се представляват по делото от техния пълномощник адв. Б. М. от САК Адв. М. не 2 се явява само в последното с.з., но от същата е получено писмено становище делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, като бъде отхвърлен предявения иск за сумата от над 128.94 евро.

За третото лице-помагач „ДАЛСИЯ“ ООД, р.пр., не се явява представител в с.з. и не е взето становище по иска.

По допустимостта на предявения иск

Предявените искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

Видно е от приложеното и прието ч.гр.д. № 228 по описа на Троянски районен съд за 2025 г., че по заявление на „Топлофикация“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение срещу ответниците за претендираните суми.

Не се оспорва от ответната страна собствеността върху недвижимия имот **, инсталация 4000321779 /аб. № 360140.

Ответниците оспорват единствено размера на претендираните суми, като твърдят, че са заплатили сума в общ размер 3660.43 лв., с която са погасили голяма част от задължения в процесния период преди подаване на заявлението. Приложили са фактури в подкрепа на твърденията, които не са оспорени от ищеца.

От заключението по допуснатата допълнителна ССчЕ, изготвено на база допълнително изискани и представени счетоводни документи, се установява, че за процесния период има извършени плащания за имота на ответниците, като на 27.07.2023 г. е отразена погасена сума в размер 1 935.19 лв., а на 25.06.2024 г. – 1 693.11 лв., общо 3628.30 лв. Вещото лице е изчислило, че след като се приспаднат така платените суми, общата сума, дължима за периода 01.05.2022г. – 30.04.2024г. е 128.94 евро.

Съдът кредитира допълнителното заключение по ССчЕ, тъй като същото се базира на счетоводни документи от ищеца, обосновано е и е изготвено от специалист, притежаващ съответната компетентност. Същото не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира следното:

Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в исковата молба, че страните са установили помежду си облигационни правоотношения. По силата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Притежателите на отделни имоти в топлоснабдена сграда – етажна собственост се смятат за потребители до датата на прекратяване на топлоснабдяването на абонатната станция за сградата-етажна собственост, което може да стане само за всички 3 имоти в сградата по решение на поне 2/3 от притежателите на вещни права в сградата. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството "клиент" е равнозначно на купувач. По силата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между електропреносното предприятие и битовия потребител. По този начин ответникът, в качеството му на собственик на имота, е свързан в облигационно правоотношение с "Топлофикация - София" ЕАД по силата на цитираните законови разпоредби и представените и неоспорени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ- СОФИЯ” ЕАД гр. София на потребители в гр. София, като по делото не се твърди и няма доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца.

Доказа се от представените доказателства, че в процесния период в топлоснабдения имот, собственост на ответниците, за същия има неплатени задължения в размер 128.94 евро, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер задълженията за погасени чрез изпълнение.

Основателността на иска по чл.86 от ЗЗД предполага наличие на дълг и забава в погасяването му. Момента на забавата се определя съобразно уговореното между страните в Общите условия. Съгласно чл. 33, ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.

2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

От анализа на разпоредбите се налага извода, че потребителят е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в уговорения срок, като при забава дължи лихва върху съответните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане, който е датата след изтичане на 45-дневния срок за изпълнение. Предвид което върху дължимата главница се дължи и лихва за забава в размера, посочен в допълнителното заключение по ССчЕ, а именно – 13.41 евро. С плащане на сумите по общото задължение, лихвата за забава е погасена чрез плащане, видно от заключението по допълнителната ССчЕ.

Мотивиран от изложеното съдът приема, че в производството се доказа частична дължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение. По заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 3854.12 лв.- главница в и лихви 589.99 лв. Предвид извършеното плащане от страна на ответника преди издаване на заповедта за изпълнение на сума в общ размер 3 471.37 лв., се обосновава извод, че установителният иск за сумата в претендирания размер над 128.94 евро – главница до пълния претендиран размер, както и за лихвите за забава, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

Тъй като ответниците са погасили по-голяма част от претендираните 4 суми преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК и издаване на заповедта за изпълнение, те не са станали повод за завеждане на делото, тъй като в хипотезата на чл. 422 ГПК, исковата молба се счита за подадена от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. По тези причини настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответниците по делото единствено съразмерно с уважената част от иска за сумата 128.94 евро. С оглед на което те следва да заплатят на ищеца сума в размер на 31.60 евро.

Ответниците следва да заплатят и направените разноски в заповедното производство в размер 5.78 евро, съразмерно с уважената част от иска.