Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 16.06.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 243/2023
Вид
Решение № 270
Подписан
16.06.2023
В сила
16.06.2023
Състав
БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, Борислава Петрова Борисова-Здравкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Перник, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20231700500243 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 84 от 14.06.2022 г., постановено по гр. д. № 1132/2021 г. на Районен съд – гр. Радомир е осъдил Д. В. И. да заплати на ищеца в първоинстанционното производство П. Н. В. сумата от 3 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от куче, собственост на И., ведно със законната лихва, смятано от деня на увреждането – 20.04.2020 г. до окончателното плащане на главницата, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 5 000 лева. С решението, ответницата е осъдена да заплати и сторените от ищеца разноски по делото в размер на 665 лева.

Д. В. И., чрез адв. М. П. Х. е обжалвала решението в частта за уважаване исковете за неимуществени вреди. Счита решението за неправилно, неоснователно и недоказано.

Твърди се, че от заключението на вещото лице не е доказано по категоричен начин, че уврежданията са настъпили именно от ухапване и именно от това куче. В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност на постановеното от районен съд решение. Твърди се, че същото е постановено при неправилни и недоказани изводи. В допълнение се сочи, че съдът е кредитирал показанията 1 на свидетелите на ищеца, като същевременно не е разпитал свидетелите на ответната страна. Направено е искане решението на първостепенния съд да бъде отменено като напълно недоказано, необосновано, неоснователно и неправилно. Оспорват се като прекомерни размера на адвокатското възнаграждение и направените разходи.

Въззиваемият П. Н. В., чрез адв. Б. Б., оспорва изцяло въззивната жалба като счита същата за неоснователна и недоказана. Намира за неоснователни наведените с нея доводи, относно незаконосъобразността на постановения акт. Твърди се, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, постановено след задълбочен анализ и при правилна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли да се постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на първостепенния съд като правилно и законосъобразно, а жалбата да бъде оставена без уважение.

Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо – в обжалваната му част.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Събраните пред РС свидетелски показания на очевидци /св. С. и св. К./ безпротиворечиво установяват, че ищецът, заедно със съпругата му притежават дворно място с жилищна сграда в с.***, общ.***. В съседство на двора ответницата Д. В. И. също има дворно място с къща, в което отглежда над 50 кучета, различни породи, които са агресивни. На 29.04.2020 г. ищецът и съпругата му Р.С. В. били в селото и на сутринта, около 7.00 часа, по телефона се обадила съседката Ц. К., която плачела и крещяла, че я нападат кучета. Ищецът, заедно със съпругата му излезли и към тях се спуснала глутница кучета от тези, които се стопанисват от ответницата Д. В. И.. Едно от кучетата ухапало съпругата на ищеца, а друго- ищеца. Според св. С. и св. К. ответницата Д. В. И. отглежда кучетата и в двора, и в къщата. Кучетата са големи. Няма обособени клетки, те свободно си ходят в двора. Дворът е ограден с мрежа, но кучетата ровят под мрежата. Св. К. изрично посочва, че при процесния инцидент „Най-после Д. успя да вкара кучетата в двора и тогава се видя последствията от нападанията на кучетата.“. Въззивният съд кредитира като достоверни показанията на тези свидетели, тъй като същите са взаимно непротиворечиви, логични и последователни, кореспондиращи и с другите доказателства по делото – и отразява преки техни впечатления за събитията лично възприети от тях.

Механизмът на злополуката и настъпилите увреждания се потвърждават и от представената мед. документация /Съдебномедицинско удостоверение №***, Лист за преглед на пациент в Спешно отделение №*** при МБАЛ”***”АД гр.***/ и съдебно – медицинската експертиза (СМЕ). В СМЕ е обоснован извод, че твърдените от ищеца травматични увреждания отговарят и е възможно да са получени в резултат на ухапване от куче, при инцидент, настъпил на 29.04.2020г. Ищецът е получил следните увреждания: Пет 2 охлузвания с кръвонасядания по предно-външна повърхност на дясна предмишница. Пет охлузвания по гръбна повърхност на дясна ръка. Оток в горна трета на дясна предмишница.

Охлузване по външна повърхност на дясна подбедрица. Получил медицинска помощ в Спешно отделение при МБАЛ „***”-гр.***. Отначало непросредствено след травмата охлузването е винаги по-ниско от неповредената кожа /до 8-12час/. Дъното на позасъхналото охлузване започва постепенно да се изпълва с тъканна течност и кръв, изравнява се с нивото на околната кожа, след това се надига над нея във вид на изпъкнала коричка/от 12 до 24час, а понякога до 48час от момента на травмата/. След това коричката по периферията започва да се усвоява /4-5 денонощие/ до пълното й отпадане/7-15ден/ поради епитализиране на охлузената област. Повърхността на мястото от където е отпаднала коричката, при дълбоко охлузване е розова или розово-синкава и постепенно се приближава по външния си вид към околната тъкан, без да се образуват ръбци. Късен, рядко срещан белег е депигментацията на кожата в областта на станалото охлузване. При извършената по реда на чл. 202 ГПК оценка, въззивният съд изцяло възприема заключението на СМЕ като пълно, ясно и обосновано изготвено.

Съобразно изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти очертаният в исковата молба деликт е по чл. 50 ЗЗД. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е обективна и безвиновна, като се носи солидарно от собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта (животното, както и в случаите, когато животното е избягало или се е изгубило.

Отговорността за вреди от животни по чл. 50 от ЗЗД не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност (отговорност се носи и когато то не е). Когато животното е куче (както в случая), собственикът и/или лицето, под чийто надзор е, са длъжни да поставят животното при такива условия и да организират подходящ контрол така, че да не се допуснат евентуални инциденти, причинени от него. При неизпълнение на това задължение лицето, под чийто надзор е животното, носи отговорност за настъпилите вреди (така – Решение № 249 от 24.09.2012 г. по гр. д. № 1450/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о.).

Въз основа на гореустановените от доказателствата по делото факти, въззивният съд намира за доказани всички елементи, обосноваващи отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД. В съответствие с възложената му доказателствена тежест ищецът е доказал, че е нападнат от куче, което е било под фактическия надзор на ответницата. Това е установено от показанията на св. С. и св. К.. Ответницата се е грижела и е отглеждала кучето в двора, и в обитаваната от нея къща и постоянно е живеело там, като ответницата е задоволявала жизнените му нужди. Ето защо, ответницата е била субект на задължението да вземе мерки и да предотврати възможност от застрашаване на здравето на други лица. Този извод съответства на разрешението на Наредба № 39 от 1 декември 2008 г. за условията за отглеждане на животни компаньони, съобразени с техните физиологически и поведенчески особености, издадена от Министерството на земеделието и храните, обн. ДВ, бр.1 от 6 януари 2009 г., в чл. 8, ал.1, т.1 на която е предвидено, че всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, е длъжен да осъществява постоянен и непосредствен контрол 3 над него с цел защита на живота и здравето на хората и животните, съответно тези лица са длъжни да осъществяват контрол върху поведението на животното компаньон в случай, че се намира извън дома на собственика, като осигуряват постоянен и непосредствен надзор, като в случай, че животното е куче, задължението е да го водят винаги и навсякъде само на повод и с намордник, ако е агресивно. В случая, ответницата не е изпълнила вменените й от Наредбата правни задължения да осъществява постоянен и непосредствен контрол върху кучето, като се е появила на мястото на инцидента известно време след настъпването му, не е водила кучето на повод и с намордник, въпреки, че е било агресивно, предвид осъщественото от него непредизвикано нападение върху ищеца. В този смисъл, ответницата носи отговорност за собственото си противоправно поведение, изразено в неосигурен постоянен надзор и допускане свободно разхождане на агресивно куче без повод и намордник. Съгласно практиката на ВКС, каквато и грижа да е положил собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира вещта, причинена ли е вреда от негова вещ, то той дължи обезщетение. Така изрично разпорежда и чл. 9 от Наредбата - всеки, който отглежда или се грижи за животно компаньон, носи отговорност за вредите, причинени от личната си неспособност да взема навременни и достатъчни мерки по чл. 8. Установено е увреждане на ищеца от ухапване от отглеждано и стопанисвано от ответницата куче на процесната дата, вследствие неосъществяване от ответницата на надзор върху отглежданото и стопанисваното от нея куче и по този начин е създала предпоставки за инцидента – не е изпълнила задължението си да постави животното при такива условия и да организира подходящ контрол така, че да не се допусне евентуални инциденти, причинени от него.

Причинените на ищеца вреди от кучето са в пряка причинна връзка с неосъществяване от ответницата на надзор, което е оставено свободно движещо се извън двора на обитаваната от нея къща. Същевременно ответницата не е доказала пълно и главно положителния факт, че кучето има друг конкретен стопанин, различен от нея.

Възражението на ответника, че не следва да носи отговорност, защото не е доказано, че ответницата въобще е собственик на въпросния имот, респ. че кучето или кучета ухапали ищеца са собственост на ответницата - не може да бъде споделено. Първо - защото това е твърдение на страна по делото, а не установен с надлежни доказателства факт по делото и второ - защото отговорността по чл. 50 от ЗЗД е солидарна между собственика и лицето, под чийто надзор се намира вещта /животното - куче както в случая/, а съгласно чл. 123 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение от когото и да е от длъжниците. Достатъчен е фактът, че е доказано, че увреждащото животно-куче е било под надзора на ответницата, независимо дали негов действителен собственик е ответницита или друго лице, респ. дали ответницата е собственик на двора или къщата, където се е грижела и отглеждала кучето. Въпросът за липса на регистрация на кучето, което е причинило увреждането е ирелевантен за отговорността й по чл. 50 ЗЗД, тъй като е без значение дали ответницата е собственик на кучето. Установено е, че кучето е било под надзора на ответницата – тя го отглеждала и стопанисвала, тя е дошла непосредствено след инцидента и е вкарала кучето, както и останалите кучета в двора си. От факта, че собственик на кучето не го е регистрирало не може да черпи благоприятни последици – изключване на отговорността за вреди.

4

Достатъчно е констатирането на упражняване на надзор /в този смисъл решение № 142 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3067/2019 г. на ВКС, ІV гр. о. и решение № 249/24.09.2012 година, постановено по гр. д. № 1450/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о./ Затова неотносими и поради това неоснователни са възраженията и доводите на жалбоподателя, че ответницата въобще е собственик на въпросния имот, респ. че кучето или кучета ухапали ищеца са собственост на ответницата.