Решение № 740 от 21.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Бургас, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. С. при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20232100500593 по описа за 2023 година

И за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по повод въззивна жалба вх.

№5753/13.02.2023г., подадена от К. М. С., ЕГН **********, чрез адв. Сава Каров –БАК, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.,,Пиротска“№26-партер, офис 2, срещу Решение №195 от 26.01.2023г., постановено по гр.д.№5344/2022г. по описа на РС-Бургас.

С горецитираното решение, съдът е осъдил ЗД „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК 121265113 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на ищцата сумата от 3418,65 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка „Каско” със застрахователна полица № 00500100428902/20.08.2021 г., лек автомобил марка „Ауди” модел „А8” с ДКН А 2675 МС, собственост на ищцата, причинени вследствие настъпило ПТП – на 02.07.2022 г., около 12,00 часа, в гр. София при навлизане в паркинга на София Ринг Мол, автомобилът се е качил върху тротоара, като е закачил намиращото се там ограничително колче, в резултат на което по лекия автомобил настъпват щети – предна лява броня, сензор парктроник, преден ляв калник, крепежен комплект на подкалник преден ляв, ляв фар, ляв фар за мъгла, облицовка предна броня, крепежен комплект предна броня, решетка въздуховод л. г., лайсна хром броня предна лява, защитна преграда броня предна лява, сензор парктроник п.л.о. и гума 255/35Р2097Y, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 1

22.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска за разликата над уважената сума от 3418,65 лева до предявената от 5881,72 лева, на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ. Ответникът ЗД „ЕВРОИНС“ АД е осъден да заплати на ищцата сумата от 718 лева , представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Със същото решение, съдът е осъдил ищцата С. да заплати на ЗД „ЕВРОИНС“ АД сумата от 41,90 лева, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

С жалбата се излагат съображения за неправилност на постановения съдебен акт в отхвърлителната част, както и в частта, в която жалбоподателката е осъдена да заплати сторените по делото разноски съобразно изхода по делото .

Твърди се, че производството пред районния съд било образувано по предявени от ищцата (въззивница), искови претенции срещу ЗД „ЕВРОИНС“ АД – застраховател по договор за застраховка ,,Каско“, на стойност 11421 лева(застрахователна полица№00500100428902, с валидност 23.08.2021г.- 22.08.2022г.) на автомобил ,,Ауди“, модел ,,А 8“. Направено е подробно описание на фактическата обстановка по делото. Излагат се аргументи, като се цитира разпоредбата на чл.400, ал.2 от КЗ. Развиват се съображения във връзка с констатациите на вещото лице по извършената експертиза.

Посочва се, че общата стойност за ремонт на автомобила след приспадане на платената сума от застрахователя (10 %), възлизала на 5881.72 лева, с оглед на което било направено увеличение на иска. Подчертава се, че за застраховките ,,Каско“ се съблюдавало изискването за извършване ремонт с нови и оригинални авточасти в оторизиран сервиз, с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка“ (чл.400,ал.2 от КЗ).

Излага становище във връзка с изводите на първоинстанционния съд, касаещи определяне възстановителната стойност на увредените части и детайли (съобразно средната пазарна стойност).

Иска се отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и в частта, в която жалбоподателката е осъдена да заплати сторени по делото разноски. Моли се за постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени исковите претенции изцяло. Претендира се присъждане на направените в производството пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски.

В указания законов срок е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество- ЗД „ЕВРОИНС“ АД, с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че съдът правилно кредитирал заключението на вещото лице по извършената съдебна автотехническа експертиза, от което се установили съответните щети по автомобила ( предна лява броня, сензор парктроник, преден ляв калник, крепежен комплект на подкалник преден ляв, фар ляв, ляв фар за мъгла,, облицовка предна броня, крепежен комплект предна броня предна лява, сензор парктроник п.л.о. и гума 255/35Р2097Y).

Изчерпателно се описва стойността на разходите за отстраняване процесните щети съгласно констатациите на вещото лице. Навеждат се доводи, че съгласно чл.386, ал.2 от КЗ, 2 застрахователното обезщетение следвало да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени от извършената по делото експертиза.

Развиват се подробни съображения в тази насока, като се подчертава, че районният съд правилно и обосновано определил средната пазарна стойност за отстраняване на щетите.

Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт като правилен и обоснован и отхвърляне въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

Бургаският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от БРС, обосноваващи окончателен извод за частична основателност на предявения от въззивника-ищец срещу ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ, до размера от 3418,65 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди на застрахования при ответника по застраховка „Каско” със застрахователна полица № 00500100428902/20.08.2021 г., лек автомобил марка „Ауди” модел „А8” с ДКН А 2675 МС, собственост на ищцата, причинени вследствие настъпило ПТП – на 02.07.2022 г., около 12,00 часа, в гр. София при навлизане в паркинга на София Ринг Мол, автомобилът се е качил върху тротоара, като е закачил намиращото се там ограничително колче, в резултат на което по лекия автомобил настъпват щети – предна лява броня, сензор парктроник, преден ляв калник, крепежен комплект на подкалник преден ляв, ляв фар, ляв фар за мъгла, облицовка предна броня, крепежен комплект предна броня, решетка въздуховод л. г., лайсна хром броня предна лява, защитна преграда броня предна лява, сензор парктроник п.л.о. и гума 255/35Р2097Y, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 22.08.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на 3 исковата молба до окончателното плащане на задължението. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с доводите изложени във въззивната жалба следва да се добави и следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /ПТП/, за което застрахователят носи риска, размер на настъпилите в причинна връзка с това събитие вреди, както и изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя и компетентните органи за настъпилото ПТП в предвидения срок. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че застрахователното събитие е причинено умишлено с цел получаване на застрахователно обезщетение, както и ч е е погасил претендираното вземане. В тежест на ответника е също да установи неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 от Кодекс за застраховането при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорен между страните по договора срок и което не може да надхвърля застрахователната сума, освен ако това е предвидено в този закон. Също така с оглед на разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. За да е основателен искът за присъждане на застрахователно обезщетение, застрахованият е длъжен да докаже наличието на сключен застрахователен договор, настъпването на застрахователното събитие и че е изправна страна по договора. По отношение на застрахователното обезщетение, което се дължи с оглед разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, то трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.

Меродавна за застрахователното обезщетение е действителната стойност на застрахованата вещ и на вредите причинени на нея в деня на застрахователното събитие и стойността, с която може да се купи друга вещ от същия вид и същото качество като повредената.

Съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК последователно приема, че обезщетението се изчислява по средни пазарни цени на нови части, но срещу която може да се купи друго със същото качество и вид. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т. е. по пазарната му стойност. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителна /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 от КЗ. Не е спорно, че застрахователят е изплатил 10 % от застрахователната сума, тъй като съгласно разпоредбата на чл.10, ал.2 и ал.3 от ОУ е предвидено ограничаване на отговорността му в случаите, когато застрахователното събитие е установено само по декларация. В настоящото производство се претендира разликата над заплатеното 4 обезщетение до размера на причинените на застрахования вреди , изчислено по средни пазарни цени. Безспорно по делото е, че увреденият застрахован автомобил е марка „Ауди” модел „А8” с първа регистрация 16.12.2005г. следователно се касае за автомобил на почти 18 години експлоатация, което от своя страна обуславя извод, че стойността за възстановяването в същия вид и качество /както предвижда чл.400, ал.2 КЗ/ е като за автомобил, експлоатиран 18 години, а не части за нов автомобил, експлоатиран примерно 2, 3 или 5 години. В случая намира проявление принципът за недопускане на неоснователно обогатяване и в този смисъл следва да се приеме, че средната пазарна стойност за отстраняване на процесните щети към датата на застрахователно събитие следва да бъде определен като осреднена стойност между предложените от ВЛ четири варианта, така както е процедирал първоинстанционният съд. Тук е мястото да се посочи, че въззивникът не е ангажирал доказателства да е направил разходи за отремонтиране на автомобила в претендирания размер.

Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c496ca72-b844-4e34-a870-794fa8c6390c