Решение № 270 от 05.08.2015, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер Година

05.08.2015 Град Карлово

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На осми юли две хиляди и петнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

Секретар: С.Д. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 359 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иска с правно основание член 49, ал.3 от СК.

Ищцата – Т.И.О. твърди, че с ответника сключили граждански брак на **** в А.. От брака нямали родени деца. Живеели заедно в Л., В., в жилище под наем. В края на лятото на 2014г. отношенията им се влошили. Узнала, че съпругът й поддържал връзка с друга жена. Поискала обяснение, но не получила такова.

Постепенно отношението му към нея се променило цялостно - изчезнало уважението, престанал да я зачита като съпруга. Прибягнал до физическа саморазправа с нея - нападение на 16.10.2014г., вечерта, в около 21.30 часа, когато той няколко път я удрял и наранил в дома в Л.. При този инцидент жената, която живеела в една от стаите, извикала полиция. С идването полицията го арестували и задържали за 24 часа, като го освободили на следващата вечер с мярка да не се доближава до нея и да не контактува с нея по никакъв начин, дори чрез трети лица. На 16.10.2014г. полицаите взели показания от нея и свидетелката, а на другия ден ходила до полицията да даде още показания и да ги подпише. На 29.10.2014г., съпругът й бил извикан в полицията и обвинен в 2 нападения (едното било 2 седмици преди това, но тогава не повикала полиция) и счупване на мобилния й телефон. На 13.11.2014г. той се явил в съда на изслушване и признал, че е счупил телефона, но казал, че не е виновен за побоя над нея. Затова трябвало да се яви на съд на 25.02.2015г. с мярка да не идва в къщата, на улицата, да не я доближава и контактува с нея. Твърди, че не могла да продължава да живее така - бракът им бил лишен от дължимото от закона и морала съдържание. Правила опити да разговаря с него, да разбере проблема и да се опитат да го разрешат заедно, но не успяла. Не виждала никаква възможност за помирение.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да допусне развода помежду им, поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като приеме, че вината за това е изцяло на ответника.

Ответникът – И.З.З. намира предявения иск за развод за допустим, но частично неосно­вателен, поради което го оспорва в частта относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Не оспорва обстоятелството, че отношенията им са влошени и че били във фактическа раздяла, но от началото на месец октомври 2014г. Счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което желае развод. Оспорва следните обстоятелства, изложени в исковата молба: че имал връзка с друга жена, че престанал да зачитам ищцата като съпруга и имал неуважително отношение към нея, че на 16.10.2014г. й нанесъл побой, както и че същата е правила опити да разговарят по възникналите помежду им като съпрузи проблеми, както преди, така и след настъпване на фактическата им раздяла. Не възразява бракът им с ищцата да бъде прекратен с развод. Моли на основание член 49, ал. 3 от СК да постанови, че вина за разстройството на брака ни има изцяло ищцата, а при условията на евентуалност - че вината е и на двамата. Аргументите за това са следните:

През целия им съвместен живот като съпрузи отношенията им били формални.

Още в началото на брака им установили, че имат сериозно несходство в характерите. Ищцата намирала непрекъснати поводи да се заяжда и да вдига скандали - дори за дребни неща. Не успели да изградят нормална връзка като съпрузи, липсвало взаимност, разбирателство и хармония в отношенията им, като финансово също били разделени. Многократно се разделяли, като ищцата поддържала извънбрачни връзки с други мъже. През 2007г. тя се завърна в България, а той останал да живее в Л.. Нямали почти никакви контакти. Това продължило до месец юни 2014г., когато тя се завърнала в Л., но отношенията им не се променили.

Само съжителствали заедно, но тя се дразнела от всичко. Дал си сметка, че тя не желаела да бъдат заедно и се опитвала по всякакъв начин да го изгони от общото жилище. В същата къща живеела дъщеря му от първия му брак с приятеля си, с които също се държала грубо. В началото на месец октомври, двамата провели спокоен разговор и решили да се разделят окончателно, след което в подходящ момент да прекратят брака си по взаимно съгласие. Останали да живеят в общото жилище като съквартиранти. На 16.10.2014г. се прибрала от работа заедно с приятеля на дъщеря му. Ищцата си дошла, но по лицето й имало подутини и синини, които предполага, че били от козметична процедура, тъй като периодично си поставяла ботокс. Пошегували се, че може да извика полиция и да каже, че аз й е нанесъл побой. Още с влизането тя започнала да се заяжда за маловажни неща и да му крещи, насочила се към него с нож, който успял да й отнема. В този момент нейната приятелка, която живеела в същата къща, вероятно чула шума от поредния скандал, се обадила в полицията, след което последва процедурата по отстраняването му от жилището и образуване на делото за домашно насилие, за което били представени писмени доказателства към исковата молба. От тогова до момента нямал никакви контакти с ищцата, като същата не е правила опити да се свърже с него. Нямал претенция ищцата да му заплаша издръжка след развода.

Нямал претенция за ползване на семейното им жилище, което се намира в град Л. на посочения в исковата молба адрес.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи, на основание валидно сключен граждански брак на 03.12.2003г. във В., Л., за което в Република България е издадено удостоверение за сключен граждански брак въз основа на Акт за граждански брак № ******* на Община К..

Видно от представеното Резюме на вписване в съдебния регистър на Североизточен Магистратски съд Л., съдебен район 2573, съдебен регистър за 13.11.2014 (АМ) съд Магистратски съд Баркингсайд по дело № **********, И. З. е освободен под гаранция по дело, което ще се състои на 25.02.2015г. в 10.00ч., образувано по повод на това, че на 16.10.2014г., на адрес: С. Р. 29, Дагенъм, без законово оправдание е повредел Айфон 5С, принадлежащ на Т.О., имайки намерението да повреди или унищожи това имущество или проявявайки груба небрежност, така че това имущество да бъде унищожено или повредено, както и че на 16.10.2014г. на адрес: С. Р. 29, Дагенъм, напада Т.О. и й нанася побой.

Видно от представеното Резюме на вписване в съдебния регистър на Североизточен Магистратски съд Л., съдебен район 2573, съдебен регистър за 09.04.2015 (АМ) съд Магистратски съд Баркингсайд по дело № **********, съдът, във връзка с повредата на имущество, собственост на Т.О. е издал ограничителна заповед на И. З. със следните условия: няма право да се свързва директно с Т.О., а само чрез адвокати за срок до 09.04.2020г., както да заплати обезщетение в размер на 250 паунда. Съдът във връзка с извършеното домашно насилие – нанасяне на побой на Т.О. е осъдил И. З. на 12 седмици затвор с отлагане на изпълнението на 12 месеца. Като причина за задържането му е посочено: потвърдено използване на оръжие – обут крак и стол в домашни условия, причиняващи психологически щети на жертвата и сериозни физически увреждания, като всичко това се приема оскърбително. Съдът е определил И. З. да спази следните условия по време на периода на наблюдение от 12 месеца: условие за полагане на обществено полезен труд: да положи 150 часа неплатен труд през следващите 12 месеца до 08.04.2016г.

Като доказателство по делото са представени и копия от издадената ограничителна заповед и Уведомление до И. З. за ограничителна заповед, касаеща забраната да осъществява директен или индиректен контакт с Т.О., а само чрез адвокати за срок до 09.04.2020г.

Във връзка с установяване на въведените брачни основания, довели до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, съдът е допуснал свидетели на страните. От показанията на свидетеля Т.И.Й., брат на ищцата се установява, че съпрузите са се запознали в Л. през 2001-2002г. Първоначално И. живеел отделно и двамата се срещали като приятели, а през 2003г. заживели заедно. Разказва, че през този период живеел при сестра си и през 2003г. се преместил да живее на друго място. Познавал перфектно и двамата. Първоначално отношенията им били нормални, но преди да сключат граждански брак той непрекъснато тормозел Т., като веднъж я малтретирал много жестоко, на което станал очевидец. Тогава я видял цялата в синини, насинена по гърдите, по главата, душил я и във ваната се мъчил да я удави, но тогава не извикали полиция. След това, двамата пак заживели нормално и сключили гражданки брак в Л.. През 2005-2006г. И. се прибрал в България, защото всички негови приятели били тук и не можел да живее в А., много му липсвали. Същият започнал работа, но като минало малко време и не можел да изкарва парите, които се изкарвали в Л., започнал да изнудва съпругата си и да й иска по 400-500 лева джобни пари. В последствие, през 2008-2009г. ответникът заминал да работи в А..

Сестра му останала в България, но поддържала непрекъснати отношения с него и почти през два месеца пътувала до Л.. През това време тя му направила ремонт на апартамента в К., в него живеели двамата. През всички тези години тя направила всичко за този човек, искала да го направи човек, искала да се държи по-нормално, да създаде семейство, гледала дъщеря му, което било проблемно дете и непрекъснато й крадяло бижутата и други неща и никой друг не искал да го гледа. И. изпращал средства на Т. във връзка с ремонта на жилището му и издръжката на дъщеря му. През 2014г. на сестра му й предложили работа в Л. и тя решила да се върне в Л., при И.. Върнала се, взели си къща под наем и заживели там. Твърди, че поддържали със сестра си веднъж седмично връзка по интернет.

Когато имала проблеми тя му се обаждала. По едно време тя почувствала, че той имал връзка в България с момиче в К., с Д. П.. Забелязала, че И. имал непрекъснати отношения по интернет с това момиче, че трябвало да се вижда с него и т.н. От тогава още повече им се влошили отношенията помежду им. Всъщност сестра му се почувствала унизена, омерзена, обидена, за това което тя е направила за него, а той фактически нищо не разбрал. Във връзка с това възникнал скандал между И. и сестра му, при което при нея имало една нейна приятелка от Германия и тя извикала полицията, защото видяла, че ситуацията ставала нетърпима. Това се случило през месец октомври 2014г. в къщата в Л., в която живеели. Твърди, че И. я биел, малтретирал. Още на другия ден, тя като освидетелства тези неща пред полицията и медицинските власти, видели белезите от това нещо чрез интернет. Имала синини по очите, по устните, по лицето. Тя споделила, че настъпил скандал, той започнал да я бие много жестоко, тогава Кати (германката) се обадила на полицията. Дошла полицията и след това водели дела, като английската държава осъдила И. за малтретиране – домашно насилия и същият нямал право да я доближава до 2-3-4 години. След този инцидент, И. не живеел с Т.. От тогава двамата били разделени, не поддържали никакви отношения, сестра му не искала да го вижда. Твърди, че във времето Т. правила много компромиси, за да се изгладят отношенията си. И друг път имало такива скандали, но не чак до такава степен, до такъв сериозен побой. След побоя И. не е правил опити да й се извини.

От разпита на свидетелите, осигурени от ответната страна - М. И. З., майка на ответника и Ц.Т. З., снаха на ответника се установява следното: Свидетелят М. З. твърди, че когато Т. и И. сключвали граждански брак през 2003г. в град Л., било с цел И. да може да вземе жителство в Л., за да може да продължи да работи там, но не и да живеят заедно, тъй като тя е много по-голяма. Условието било той да й даде 5 хиляди паунда за това. Той платил тези пари на Т., защото по това време тя му поискала пари, а той й казал, че трябвало да изплати сумата на Т. и след месец, два ще й изпрати. След сключването на брака заживели заедно в Л. две, три години. Отношенията им били различни от тези на съпрузи, всеки си знаел кесията, като семейство не събирали съвместно нещата си. Не й е известно двамата да са имали някакви проблеми. В К. живеели през една улица от тях, те живеели в апартамента. Виждали са се, помагала с каквото може. След това Т. се върнала сама в България да си оправя нейния апартамент. В България живяла пет години.

Разпечатката съдържа 28 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c4963953-b362-4b36-b16a-98f357e017f2