Решение № 1195 от 21.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Здравка Иванова

Михаил Малчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000502769 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството e по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 260329 от 30.05.2024 г. по гр.д. 3100/2020 г. СГС, Първо ГО, 8 състав ОСЪЖДА Д. Я. Д. и В. И. Д. да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД на основание чл. 432 от ТЗ вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ – сумата от 86 265, 40 евро (осемдесет и шест хиляди двеста петдесет и шест евро и 40 евроцента), представляваща консолидирана редовна и предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 28.02.2016 г. до 29.01.2020 г. по договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008 г., изменен с анекс от 31.05.2012 г. и на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД – сумата от 1250, 24 евро (хиляда двеста и петдесет евро и двадесет и четири евроцента), представляваща такси за управление на кредита в период от 28.03.2017 г. до 10.03.2020 г . , заедно със сумата от 216 лева (двеста и шестнадесет лева), представляващи разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, произтичащи от неизпълнение на договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008 г., изменен с анекс от 31.05.2012 г., както и законната лихва върху посочените по- горе суми, считано от дата на предявяване на иска на 11.03.2020 г. до деня на изплащане на вземането.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Юробанк България“ АД срещу Е. И. Д. обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от ТЗ вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 79 от ЗЗД, във във връзка с чл. 122, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 86 265, 40 евро, представляваща консолидирана редовна и предсрочно изискуема главница, която е дължима за периода от 28.02.2016 г. до 29.01.2020 г.; за заплащане на сумата от 1250, 24 евро, представляващи такси за управление на кредита в периода от 28.03.2017 г. до 10.03.2020 г., както и з а сумата от 216 лева, 1 представляващи такси за връчване на покани за предсрочна изискуемост, които задължения произтичат от договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008г., изменен с анекс от 31.05.2012 г. заедно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателно плащане.

Подадена е въззивна жалба от ищеца чрез адв. Д. Д. срещу отхвърлителната част на решението със съображения за неправилност, немотивираност и непълен доклад.

Постъпили са отговори на въззивната жалба от Е. Д. и от Д. Я. Д. и В. И. Д..

По повод оплакванията за непълен доклад въззивният състав намира следното. В жалбата не е посочено какви права на страната са нарушени в резултат на непълния доклад и кои мотиви в обжалваното решение са резултат от непълния доклад.

Въззивните доводи са изцяло правни, поради което не се налага даване на указния от въззивната инстанция.

Ответниците Д. Я. Д. и В. И. Д. са подали въззивна жалба срещу решението в осъдителната му част с оплаквания за недопустимост, очевидна неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че СГС не се е произнесъл по възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.

Делото е върнато на СГС за произнасяне по този довод по реда на чл. 248 ГПК. С определение от 13.12.2024 г. искането за изменение на решението в частта за разноските във връзка с разноските за адвокатски хонорар на ищеца, е оставено без уважение.

Подадена е частна жалба срещу това определение от Д. и В. Д.. Неправилно било приета липсата на възражение за прекомерност пред първата инстанция. Частните жалбоподатели молят за намаляване на адвокатския хонорар, платен от банката.В свой отговор банката чрез адв. Д. моли да оставяне без уважение на частната жалба.

Жалбите са подадени в срок и са допустими.

Във връзка с необходимостта от служебно произнасяне на съда по неравноправността на клаузите на договора, както и предвид оплакването за необоснованост на изводите на съда, съдът е назначил ССчЕ със следните задачи: 1. Като вземе предвид лихвен процент според договора за кредит от 08.05.2008 г. в размер на 9,15 %, вещото лице да изчисли с постъпилите суми колко са непогасените вноски към 20.06.2014 г., към 29.02.2020 г. и към датата на изготвяне на заключението. Непогасените вноски към двете посочени дати да са по пера: главница, месечна такса за управление на кредита от 0,095 % по чл. 15 буква „в“ от договора, лихви. 2. Да посочи непогасените главници (без лихви и такси) към 20.06.2014 г., към 29.02.2020 г. и към датата на изготвяне на заключението при същия лихвен процент. 3. Редовно ли е водила счетоводството си банката по отношение на договора за кредит от 08.05.2008 г. между страните по делото.

В съдебно заседание от 25.09.2025 г. е изслушано заключение на вещо лице В. П. по посочените задачи. Въззивният жалбоподател ищец чрез адв. Д., а насрещните страни чрез адв. Д. поддържат изложените до момента позиции, не възразяват по приемането на заключението на ССчЕ. Всички страни претендират разноски и правят възражение за прекомерност на хонорара на насрещната страна. В писмени бележки от 01.10.2025 г. адв. Д. от свое име и от името на останалите ответници излага виждането си по спора. В писмени бележки от 03.10.2025 г. адв. Д. излага своето от името на банката.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден. Доводите за недопустимост на решението поради грешки при изписване на бащиното име на Д. Д. и номера на 2 договора за банков кредит в част от доказателствата по делото са неоснователни.

Исковата молба е редовна и произнесеният съдебен акт е допустим.

По делото се установяват следните факти. На 08.05.2008 г., Банка Пиреос България АД, чийто правоприемник е ищецът, сключила с тримата ответници договор за жилищен кредит № 1059/R08/08.05.2008 г., съгласно който - предоставило на Д. Я. Д. кредит в размер на сумата от 90 000 евро, а другите двама ответници поели с нея солидарен дълг за изпълнение на кредитното задължение. Съгласно чл.13 от договора, договореният годишен лихвен процент е в размер на 9,15%, формиран от базов лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден след 15.10.2007 г., и надбавка 2,75%. При начисляване на лихвите, месецът се приема за 30 дни, а годината – за 360 дни (чл.3, ал.4 от Договора). Според чл.13, ал. 3 вр. с ал.5 лихвеният процент може да бъде променен от банката, ако тримесечният EURIBOR достигне нива с 0,25 процента по-високи от посочените като приемливи за банката нива. Крайният срок за издължаване на кредита е 420 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.

/чл.24 /. Съгласно чл. 15 от договора, кредитополучателят дължи на банката еднократна такса за управление на кредита в размер на 1,25% върху размера на кредита, и месечни такси за управление, в размер на 0.095% от размера на непогасената главница по кредита, считано към същата дата. Към договора е приложен погасителен план, подписан от банката и от кредитополучател и поръчител(и). С анекс от 31.05.2012 г. във връзка с констатирана забава за плащане банката и тримата длъжници се съгласили да изменят съдържанието на договора.

Банката е връчила чрез нотариус М. К. нотариална покана с perг № 4354, том II, per. № 140 от 22.05.2014 г. на Е. Д. на 09.06.2014 г. и на 20.06.2014 г. на Д. Д. и В. Д., с която ги е уведомила, че са в просрочие на задълженията си и при неплащане, ще настъпи предсрочна изискуемост. След получаване на тази покана плащанията по кредита са възстановени. Видно от заключение на ССЕ, изготвено от С. И., прието от СГС, в периода от 13.05.2014 г. до 28.06.2014 г. в срока, определен от нотариалната покана, Д.

Д. е внесла по предназначената за обслужване на кредита банкова сметка сумата от 2752,32 евро.

Банката е изпратила нова нотариалната покана изходящ номер на „Банка Пиреос България“ АД 20-01-505/12.02.2016 г., в която е посочено, че към 09.02.2016 г. кредитополучателите са в просрочие повече от 90 дни на изискуемите задължения за плащане, както и че общата сума на задълженията е 91 166,55 евро, включващи 86813,43 редовен дълг; 864,58 евро просрочена главница; 3395,71 просрочена възнаградителна лихва; 10, 31 евро просрочена наказателна лихва; 82,52 такси.

Поканата е връчена чрез нотариус В. И. на 02.03.2016 г. на Д. Д. и В. Д., а на 23.02.2016 г. – на Е. Д..

Ответниците са отговорили на тази покана на 08.03.2016 г., като са възразили срещу настъпването на предсрочната изискуемост и срещу прилагания от банката по-висок лихвен процент спрямо първоначалния.

С покана, връчена на всеки от ответниците срез ЧСИ Р. М., съответно на 05.02.2020 г., на 11.02.2020 г. и на 17.02.2020 г. банката им е съобщила, че след направените възражения за неправилно приложен лихвен процент, е коригирала изчисленията си спрямо първоначалния погасителен план. Уведомила ги е за общата сума на задълженията, включваща главница с ненастъпил падеж, главница с настъпил падеж, просрочена възнаградителна лихва, просрочена наказателна лихва и дължими такси.

Направила е изявление, че ако в седемдневен срок от получаване на поканата не получи плащане на просрочените задължения, банката упражнява правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение.

Съгласно заключението на С. И., изслушано пред СГС и заключението на В. П., 3 изслушано пред САС, се установява следното. При посочените в договора за банков кредит параметри: главница 90 000.00 Евро, срок 420 месеца и годишна лихва 9.15%, месечната анюитетна вноска е в размер на 717,14 Евро, съобразено с гратисен период за главница от 6 месеца. Постъпилите суми, с които са погасявани главници, лихви и такси по процесния договор за кредит са общо в размер на 75 108,66 евро, в това число ползвана сума от предоставения кредит в размер на 3550,00 Евро за погасяване на кредита (вещо лице П.).

Към 20.06.2014 г. е настъпил падежът на 72 броя месечни вноски съгласно погасителния план. Начислените вноски и такси по погасителния план са общо в размер на 58 740.66 Евро, както следва: = 6 вноски х 686,25 Евро = 4 117.50 Евро, = 66 вноски х 717.14 Евро

= 47 331.24 Евро, = месечни такси управление 73 броя

6166.92 Евро, = еднократна такса управление - 1 125.00 Евро или общо:58 740.66 Евро.

Извършените плащания по кредита до дата 20.06.2014 г. са общо в размер на 59 555.39 Евро. От извършения анализ се установява, че към дата 20.06.2014 г. всички дължими вноски за главници, лихви и месечни такси са погасени и остава наличност в размер на 814.73 Евро. Този остатък се вижда в последната колона към дата 20.06.2014 г. в Таблица № 1. Следователно към 20.06.2014 г. няма непогасени задължения по първоначален погасителен план. Видно от информацията в Таблица № 1, с постъпилите суми са погасени вноските с падеж до 28.01.2016 г. – 92 броя месечни вноски изцяло. От вноска № 93 с падеж 28.02.2016 г. е погасена част от лихвата – 447.60 Евро. Непогасените вноски към дата 29.02.2020 г. са от вноска № 87 с падеж 28.02.2016 г. до вноска № 135 с падеж 28.02.2020 г. (заключение на В. П. така, както е уточнено в с.з. на 25.09.2025 г.).

Според заключението на ВЛ С. И. И., направил изчисленията си при следните изходни данни: отпуснат кредит 90 000 евро, срок на погасяване 420 месеца и лихвен процент 9,15 % по повод вноската с падеж 28.12.2015 г. с наличността по разплащателната сметка биха били погасени 82,01 евро месечна такса за обслужване на кредита, 658, 67 евро лихва за 12.2015 г., 58, 47 евро главница за 12.2015 г., на 08.01.2016 г. в постъпила вноска в размер на 700 евро. По повод вноската с падеж 28.01.2016 г. с наличността по разплащателната сметка биха били погасени 81,95 евро месечна такса за обслужване на кредита за 01.2016 г., 658, 22 евро лихва за 01.2016 г., 58, 92 евро главница за 01.2016 г., като наличността след тези погасявания е 382,55 евро (л. 41 от заключението на ССЕ, прието от СГС л. 425 от делото на СГС). По повод вноската с падеж 28.02.2016 г. с наличността по разплащателната сметка биха били погасени 81,90 евро месечна такса за обслужване на кредита за 02.2016 и 300,65 евро лихва за 02.2016 г., след което наличността по сметката би била нулева.