Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 319 от 21.08.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 106/2023
Вид
Решение № 319
Подписан
21.08.2023
Състав
Камен Иванов, Владимир Астарджиев, Виолета Магдалинчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

В. Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Ирена М. ДЯ.а в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от В. Астарджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600106 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 10.05.2021г. по НОХД №202/2020г., Окръжен съд Перник е признал подсъдимия И. М. В. за виновен в това, че на 28.10.2019г. на път III-623 на км.48 с.Жабляно-гр.Земен при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Форд Транзит“ с ДК №******** нарушил правилата за движение по чл.16, ал.1 ЗДвП и чл.20, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. Б. Л., поради което и на основание чл.343, ал.1, б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК и чл.54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.343г НК вр. чл.343, ал.1, б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК подсъдимият И. М. В. е лишен от право да управлява моторни превозни средства за срок от четири години, считано от влизането на присъдата в сила.

На основание чл.189, ал.3 НПК върху подсъдимия И. М. В. са 1 възложени направените по делото разноски в размер на 2986,68 лв., като подсъдимият В. е осъден да заплати на частните обвинители направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 200 лв.

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от подсъдимия И. М. В. чрез упълномощените защитници - адв.Й. К. и адв.Г. Г..

С жалбата се иска оправдаване на подсъдимия, алтернативно - намаляване на наложените на подсъдимия наказания, като се изтъкват грешки при обсъждане на доказателствената съвкупност и се твърди наличие на случайно деяние. В жалбата не се иска събиране на доказателства. По делото са постъпили и допълнителни писмени бележки от защитниците на подсъдимия.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и от частните обвинители Я. С. Р., М. И. Б. и Л. Б. Л. чрез упълномощения повереник - адв.А. Б.. С жалбата се иска увеличаване на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Не се иска отмЯ. на прилагането на чл.66, ал.1 НК.

Постъпило е и уточнение към жалбата. В жалбата и уточнението не се иска събиране на доказателства.

По подадените жалби е образувано ВНОХД №1042/2021г. на САС, НО, 3 състав.

С присъда от 10.12.2021г. съставът на САС е отменил присъдата на първата инстанция и е признал подсъдимия И. М. В. за невиновен по внесеното в съда обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.„в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК.

По жалба на повереника на частните обвинители Я. С. Р., М. И. Б. и Л. Б. Л. - адв.А. Б. е образувано касационно производство - НД №882/2022г. на ВКС, II н.о.

С решение №25/19.01.2023г. на ВКС, II н.о. присъдата на въззивния съд е отменена изцяло и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав 2 на САС.

В разпоредително заседание на 01.02.2023г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага събиране на допълнителни доказателства пред въззивния съд.

Проведено е съдебно следствие, като са изслушани вещи лица и са приобщени писмени доказателства.

Пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура сочи, че жалбата на подсъдимия В. чрез неговите защитници е неоснователна, като се основава на събрани от първата инстанция и от въззивния съд доказателствата, за да заключи, че липсва случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Споделя дадената от първата инстанция фактическа и правна оценка на станалото. Предлага да се уважи жалбата на частните обвинители, да се увеличат определените наказания и да се отмени прилагането на условното осъждане, позовавайки се на завишена обществена опасност на подсъдимия, който е пренебрегнал симптомите за своето влошено здраве и не е бил адекватен на пътя.

Повереникът на частните обвинители Я. С. Р., М. И. Б. и Л. Б. Л. адв.А. Б. пледира за уважаване на подадената от него жалба. Позовава се на разясненията на вещото лице д-р Ч. за това какво представлява състоянието на „микросън” или сънливост, за да обоснове своето становище, че твърденията на подсъдимия В. и неговите защитници в тази насока са защитна теза, опровергана от доказателствата по делото. Иска увеличаване на наложените наказания с оглед на тяхната превантивна роля.

Частният обвинител Я. С. Р. подкрепя казаното от повереника си.

Частният обвинител Л. Б. Л. е съгласен с казаното от повереника си.

Частният обвинител М. И. Б. - редовно уведомена, не се явява пред въззивния съд и не взема становище по същество.

Защитниците на подсъдимия И. М. В. - адв.Й. К. и адв.Г. Г. пледират за отмЯ. на присъдата на първата инстанция и оправдаване на подсъдимия, алтернативно - за намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода”, като оспорват и исканията за ефективно изтърпяване на лишаването 3 от свобода. Изтъкват наличието на случайно деяние, като сочат, че подсъдимият не е знаел за своето заболяване, респ. че той не е могъл да предположи, че може да има проблеми при управление на моторното превозно средство. Оспорват свидетелските показания за това, че подсъдимият е отклонил своето внимание при управление на автомобила.

Позовават се на поведението на подсъдимия по време на процеса, както и на неговите характеристични данни, за да поискат намаляване на определеното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода”, като оспорват исканията на частното и на държавното обвинение за неговото завишаване.

Подсъдимият И. М. В. не дава обяснения пред въззивния съд, солидарен е с доводите на своите защитници и в последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбите и допълненията към тях, както и тезите, изложени от страните в съдебните заседания пред първата, пред предходната въззивна инстанция, пред ВКС и пред настоящия съд‚ и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменяването на първоинстанционния акт.

Първоинстанционната присъда е постановена при събиране на относимите доказателства, като окръжният съд е подложил на подробен анализ доказателствените източници, за да стигне до приетите фактически положения. Доказателственият анализ на първата инстанция не страда от изтъкнатите от защитата в жалбите и пред настоящия съд пороци, като е пълен и подробен - отговаря изцяло на изискванията на чл.305, ал.3 НПК.

Въззивният съд в изпълнение на своите правомощия по чл.315 НПК и чл.316 НПК събра нови доказателствени източници, като извърши процесуално-следствени действия по приемане на заключението на комплексната експертиза и на нови писмени документи, които доведоха до корекция на част от приетите от първата инстанция факти и до обогатяване на фактическите положения, без това по никакъв начин да налага промЯ. на правните изводи, залегнали в основата на първоинстанционната присъда.

Собственият доказателствен анализ на настоящия съдебен състав, 4 извършен в съответствие с изискванията на чл.314 НПК-чл.316 НПК, позволи да приеме следното от фактическа страна:

Подсъдимият И. М. В. е роден на ********г. в гр.София, живее в гр.***, ул.„***” №**, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН **********. Правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „АМ“ от 1990г. Има добри характеристични данни по месторабота.

От началото на 2019г. подсъдимият И. М. В. работел като монтажник на хладилни и климатични инсталации в „Климат Инженеринг“ ЕООД-гр.София.

Дружеството осъществявало дейност на територията на цялата страна и разполагало с различни автомобили. Един от тези автомобили бил лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с ДК №********. Със заповед №12/11.06.2019г. на св.К. В. - управител на „Климат Инженеринг“ ЕООД подсъдимият В. бил оправомощен да управлява този автомобил в случай на необходимост.

На 28.10.2019г. около 09.00 часа подсъдимият В. потеглил заедно със свои колеги- свидетелите Ц. П., Р. И., Б. Х. и Ч. Х. от гр.София към гр.Земен, където трябвало да участват в изграждане на хладилна инсталация.

Всички се качили в лекотоварния автомобил „Форд Транзит“ с ДК №********, като шофирал подсъдимият В.. Св.Р. И. седял отпред - вляво до шофьора, а свидетелите Ц. П., Б. Х. и Ч. Х. седели отзад. Без произшествия те стигнали от гр.София до завоите на път III-623 към гр.Земен.

Междувременно на път III-623 в участъка между с.Жабляно и гр.Земен, в местността „Просечен камък“, се извършвало почистване на опасна растителност около пътното платно. Дейността по почистването се извършвала от страна на служители на ТП ДГС- гр.Земен и РДГгр.Кюстендил, които били подпомагани от служители на РУ на МВРгр.Радомир. За безопасност на работещите движението на автомобили в посочения пътен участък, който се състоял от по една пътна лента за всяка посока, било спирано до приключване на дейността по почистване.

От едната страна на участъка св.П. Г.-полицейски служител оставял служебния си полицейски автомобил „Ситроен“ с ДК №******** с включени 5 сигнални светлини на средата на пътя и спирал идващите от гр.Земен в посока към с.Жабляно автомобили. От другата страна спирал служебен автомобил „Лада Нива“, собственост на РДГ-гр.Кюстендил, с включена сигнална лампа, като служителите на РДГ-гр.Кюстендил - св.В. А., св.А. А. и починалия И. Б. Л. (ЕГН **********) спирали идващите в посока от с.Жабляно към гр.Земен автомобили. След приключване на дейностите по почистването на растителността, движението в пътния участък било пуснато.

Св.А. А. тръгнал със служебния автомобил „Лада Нива“ посока с.Жабляно да огледа друг пътен участък за евентуално почистване. Към него се присъединил и св.М. Д., служител на ТП ДГС- гр.Земен.

Останалите служители на РДГ-гр.Кюстендил и на ТП ДГС-гр.Земен - свидетелите К. Б., М. Н., Л. К., Б. К., М. Х., Н. Я., В. М. и В. А. се събрали на група и седнали вляво от пътя (посока с.Жабляно-гр.Земен) на заграждаща пътя мантинела за почивка.

Пострадалият И. Л. бил малко след групата почиващи, вляво по посока на движението от с.Жабляно към гр.Земен, на пътния банкет, като стоял прав и говорел по мобилния си телефон.

Към групата почиващи се присъединил и св.П. Г., който преди това паркирал служебния полицейски автомобил „Ситроен“ върху пътния банкет вляво по посока от с.Жабляно към гр.Земен след групата почиващи и след починалия Л.. Св.Г. бил в полицейска униформа.

Св.Г. оставил полицейският автомобил с включен двигател и с действащи сигнални светлини.

В този момент от с.Жабляно в посока гр.Земен се движел управлявания от подсъдимия И. М. В. лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с ДК №********.

Автомобилът се движел със скорост от около 58 км/ч. Пътният участък бил прав, сух, със следващ лек десен завой, видимостта била отлична, асфалтовата настилка била без наличието на дупки и/или неравности, пътното платно било двупосочно с по една лента за движение във всяка посока с широчина от по 3,9 м. всяка лента.

Свидетелите А. и Д., които се намирали на около 150 м. преди почиващата група горски работници, видели приближаващият се автомобил, 6 управляван от подсъдимия В. и св.А. започнал да маха със стоп палка. Св.Д. също започнал да маха с ръце, за да предупредят водача на автомобила за намиращите се край пътя хора.

При приближаването си към хората, седнали на мантинелата край пътя в ляво по посока на движението на автомобила, подсъдимият В. се загледал в тях, като обърнал леко главата си към групата, като по този начин отклонил вниманието си от пътя и не възприел наближаващия десен завой.

Поради отклоняването на своето внимание, подсъдимият В. не предприел действия за завиване вдясно по траекторията на завоя и започнал да пресича осевата линия на пътя, като навлязъл в насрещната лента за движение. Свидетелите Б. К. и П. Г. започнали да ръкомахат към подсъдимия, защото видели отклоняването на лекотоварния автомобил към тях.