Решение № 407 от 14.08.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Козлодуй, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100175 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

От С. В. Т., ЕГН:********** против „ Интерприборсервиз „ ООД, гр.Козлодуй, Площадка „ АЕЦ – Козлодуй „, Административна сграда ЕП2, ет.2, ЕИК:831577794, е предявен иск с правно основание чл.357 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 2666.00 лева / две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и нула стотинки /, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът до датата на прекратяване на трудовия му договор – 01.07.2022г. е заемал в ответното дружество длъжността „ търговски пълномощник „.Посочено е, че при прекратяване на договора на ищеца не са били заплатени следващите му се трудови възнаграждения за месец юни 2022г. в размер на 2666.00 лева.

Твърди се, че ищецът е поканил управителя на дружеството ответник да му заплати горепосочената сума, но последният е отказал с мотив, че средствата са му необходими за да се заплаща възнаграждение на останалите работници на дружеството.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:фиш.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника чрез назначения му временен синдик М. И. Н е постъпил писмен такъв.В същия е посочено, че вземането на ищеца за сумата от 2666.00 лева е било включено в списък на 1 приетите от синдика вземания при условията на чл.693 от ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ под

№20230330151652 и одобрен с

Определение

№132/28.04.2023г. на ОС – Враца.Посочено е, че цитираното решение е налично в досието на дружеството в ТР към АВ.Прави се искане с оглед гореизложеното на основание чл.637, ал.2 от ТЗ производството по делото да бъде прекратено.

Към отговора са представени заверени копия от следните писмени доказателства:списък на приетите вземания по чл.687, вр.чл.686, ал.1, т.2 от ТЗ и Определение №132/28.04.2023г. на ОС - Враца.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните е било налично валидно сключено трудово правоотношение, по силата на който ищецът ищецът до датата на прекратяване на трудовия му договор – 01.07.2022г. е заемал в ответното дружество длъжността „ търговски пълномощник „.

При прекратяване на договора на ищеца не са били заплатени следващите му се трудови възнаграждения за месец юни 2022г. в размер на 2666.00 лева.

По делото е безспорно, че с решение по ТД № 113/2022г. по описа на ОС – Враца е открито производство по несъстоятелност по отношение на ответното дружество.Това обстоятелство се установява както от извършената служебна справка в търговския регистър, така и от представените по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да съобрази и настъпилите след предявяване на иска обстоятелства, които са от значение за спорното право.От събраните по делото доказателства се установяват такива новонастъпили обстоятелства, а именно, че претендираното вземане на ищеца сума в размер на 2666.00 лева / две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и нула стотинки /, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2022г. е прието от съда по несъстоятелността, където ищецът е вписан под №2 в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на ответното дружество по чл.687, вр.чл.686, ал.1 и ал.2 от ТЗ, с което отговорността на ответното дружество да изплати тази сума е безусловно ангажирана.Този списък на приетите вземания е бил одобрен с Определение №132/28.04.2023г., постановено от съда по несъстоятелността по ТД№113/2022г. по описа на ОС – Враца и публикуван в търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията.

Съгласно чл.637, ал.1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност, започналите дела по трудови спорове за парични вземания не се спират.

Съгласно чл.637, ал.6, т.2 от ТЗ, допустимо е да се образуват дела по трудови спорове и след откриване на производството по несъстоятелност.

2

От гореизложеното се установява, че работникът разполага с възможност да предяви иск за паричното си вземане от трудово правоотношение преди или след откриване на производството по несъстоятелност на дружеството работодател, като този иск винаги е допустим.Това е така, тъй като влязлото в сила положително за работника решение по трудовия спор, следва да бъде съобразено от синдика при изготвяне на списъка на приетите вземания и от съда по несъстоятелността при одобряване на списъка.

Също така, съгласно чл.685, ал.1 от ТЗ, работникът има право да предяви вземането си и в производството по несъстоятелност, но дори и да не стори това, вземането му, произтичащо от трудово правоотношение следва да бъде вписано служебно от синдика в списъка на приетите вземания съгласно чл.687, ал.1 от ТЗ.

Съгласно чл.693, ал.1 от ТЗ, вземането се смята за прието, когато е включено в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания.

Съгласно чл.692, ал.5 от ТЗ, определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, се обявява в търговския регистър.

Когато кредиторът или длъжникът не са направили възражение срещу приетото вземане в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ, то съществуването му не може да бъде оспорено след одобрението на списъка от съда.Вземането не може да бъде оспорено и когато длъжникът или кредиторът, направили възражение в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ – в седемдневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания.С изтичането на този срок възможността за оспорване на вземането чрез иск се преклудира, т.е. по отношение на това вземане списъкът на приетите вземания влиза в сила.След този момент вземането на работника от трудово правоотношение се дължи неотменимо и подлежи на удовлетворяване при разпределението, съобразно привилегията по чл.722, ал.1, т.4 от ТЗ.

От гореизложеното може да се направи извод, че след обявяване в търговския регистър на списъка на приетите вземания от съда по несъстоятелността, когато срещу вземането не е направено възражение в срока по чл.690, ал.1 от ТЗ, както и когато е направено възражение, но в седмичния срок по чл.694, ал.1 от ТЗ след обявяване на списъка, не е предявен иск за установяване несъществуването му, гражданскоправния спор относно вземането на работника от трудово правоотношение, е разрешен със сила на присъдено нещо.С това, правото му на иск се погасява, тъй като разрешеният със силата на присъдено нещо спор относно вземането е пречка за съществуването на правото на иск, поради което продължаването на производството по исков ред относно същото вземане се явява недопустимо и при направен отвод за сила на присъдено нещо относно вземането по трудов спор, предмет на гражданското дело, съдът е длъжен да прекрати 3 производството на основание чл.299, ал.1 от ГПК / в този смисъл е Решение №93/30.05.2016г., постановено по ГД№5561/2015г. по описа на ВКС, 4- то г.о.

/.

В случая правата на работника за вземането му по трудовото правоотношение са гарантирани с приемане на вземането му в списъка, одобрен от съда по несъстоятелността.Вземането може да бъде реализирано само в рамките на универсалното принудително изпълнение / индивидуално принудително изпълнение въз основа на изпълнителен лист по делото по трудовия спор не може да бъде проведено извън производството по несъстоятелност /.С оглед горното може да бъде направен извод, че разпоредбите на чл.637, л.1 от ТЗ и чл.637, ал.6, т.2 от ТЗ са приложими до момента на разрешаване на въпроса кои вземания са приети за удовлетворяване от масата на несъстоятелността.

Производството по трудовия спор е недопустимо и когато приетото от съда вземане е оспорено от кредитор на масата на несъстоятелността и този кредитор е предявил иск по чл.694, ал.1 от ТЗ за установяване несъществуването на приетото от съда вземане.В този случай делата – това по трудовия спор и по иска по чл.694, ал.1 от ТЗ са с идентичен предмет, но влязлото в сила решение по трудовия спор между работника и работодателя в несъстоятелност, не може да бъде противопоставено на кредитор на масата на несъстоятелността, тъй като той не е участвал в производството по трудовия спор и решението не го обвързва.Обратното – влязлото в сила съдебно решение по иска по чл.694, ал.1 от ТЗ има установително действие в отношенията на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност / чл.694, ал.4 от ТЗ /, поради което за ищеца по трудовия спор, правния интерес от провеждане на иска отпада.

Доколкото размерът на дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2022г. от 2666.00 лева на приетото съгласно списъка вземане съответства на размера, периода и основанието на предявената искова претенция, следва да се приеме, че претендираното от ищеца в настоящето производство вземане е било прието в производството по несъстоятелността на ответното дружество.С оглед на това липсва правен спор, а и правен интерес от предявяване на иск за защита на това право, поради което делото в тази му част следва да бъде прекратено.

Не така обаче стои въпросът по отношение на предявения иск по чл.86 от ЗЗД, а именно за заплащане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.Видно от списъка на приетите вземания, в същия не е била включена законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на вземането.В случая безспорно се установи вземането на ищеца за главница от 2666.00 лева, това му вземане не се оспорва от ответното дружество, напротив признава се, поради което съдът намира иска по чл.86 от ЗЗД за основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.

4

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО по предявения иск с правно основание чл.357 от КТ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сума в размер на 2666.00 лева / две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и нула стотинки /, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2022г..

ОСЪЖДА „ Интерприборсервиз „ ООД, гр.Козлодуй, Площадка „ АЕЦ – Козлодуй „, Административна сграда ЕП2, ет.2, ЕИК:831577794 ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Т., ЕГН:********** законната лихва върху главницата от 2666.00 лева / две хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и нула стотинки /, представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2022г., считано от датата на подаване на исковата молба – 16.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Враца в едноседмичен срок, считано от 14.08.2023г..

РЕШЕНИЕТО в останалата част подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок считано от 14.08.2023г.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________ 5