Решение № 492 от 27.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 492 гр. Варна, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110204589 по описа за 2025 година Постъпила е жалба от А. П. М., против наказателно постановление №250442-001172/02.09.2015г. на Началник Сектор към ОД на МВР-В-, - с което му е наложена Глоба в размер на 50лв./25.56 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.175ал.1т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123 ал.1т.1 от ЗДвП.

В жалбата се атакува наказателното постановление, като се сочи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не била отразена и изяснена действителната фактическата обстановка, както и дали е извършил вменените му нарушения.

По изложените в жалбата и в съдебно заседания от процесуалния представител съображения моли съда да отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна – ОД на МВР-В-- -РУП при редовност в призоваване не се явява представител, депозира писмено становище.

В- районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, 1 намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.08.2025 г. около 1 9:40 часа обл.В-, по път ГП-I-9км в посока гр.Бжалбоподателят управлявал лек автомобил с ДК № -- собственост на „М- пт“ЕООД. При движението си възз.М. решил да изпревари автомобил с водач свид.Д.. След като предприел маневрата изпреварване възз.М. не се убедил, че в насрещната лента не се движи друго МПС. При самото изпреварване в насрещната лента обаче се движело друго МПС, което се наложило да намали и да навлезе в пътния банкет за да не се реализира челен сблъсък. От своя страна свид. Д. също навлязъл в банкета, но при тройното разминаване и липсата на място на пътното платно да се разминат трите коли, автомобила управляван от възз.М. ударил този управляван от свид.Д. в задния калник.

Двата автомобила се разтресли. По автомобила управляван от свид.Д. имало незначителни материални щети в областта на задния ляв калник.

Автомобилът управляван от възз.М. продължил движението си. За настъпилото ПТП бил подаден сигнал до органите на полицията, който започнали да издирват автомобила управляван от въззивника.

Малко по-късно автомобила бил установен и задържан до отбивката за село Равна гора.

От участниците в ПТП били снети обяснения. Бил съставен протокол за ПТП.

С това си поведение според административно-наказващият орган, жалбоподателят е извършил следните административно нарушение, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.123 ал. 1 т.1 от ЗДвП .

За това нарушение на жалбоподателя е съставен акт с АУАН, а след това и процесното НП.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без 2 възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили поради това и въз основа на АУАН, началник група в ОД МВР В-а, Сектор "ПП" В- издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него

По делото като доказателства са представени Заповед на МВР, справка за нарушител, протокол от ПТП, обяснения, докладни записка, декларация по чл.188 от ЗДвП, протокол за ПТП и др.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на сектор в ОД МВР-В-, -РПУ съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описва вмененото на въззивника нарушение. Посочени са дата и място на извършване на нарушението, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на въззивника. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата бланкетно възражение за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма.

В хода на производството е разпитан като свидетел актосъставителя К., който сочи по какъв начин е установил нарушенията и нарушителя.

Разпитаните са и очевидците свид.Д., който сочат как точно е станало ПТП, кой е предизвикал същото, както и че не е останал на мястото на ПТП след извършването му.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи 3 следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок от лице, което има право на жалба и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е допустима.

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна служебна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

Съдът намира, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, видно от приложената по делото декларация, дадена по силата на чл.188 от ЗДвП, същият е заявил, че именно той на този ден е управлявал автомобила. Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В конкретния случай жалбоподателят е посочил, че именно той е управлявал автомобила, поради което правилно същият е бил санкциониран.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено от него административно нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В конкретния случай съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят след настъпване на ПТП не е спрял, за да установи последиците от произшествието, което се установява от показанията на св. Д..

Последният сочи, че след ПТП и двата автомобила са се разтресли. Свид.Д. също така сочи, че поведението на въз.М. на пътя е било рисково процесния ден. Преди настъпилото произшествие той навлязъл в лентата за насрещно движение и с това застрашил движещите се в посока гр.Варна. Малко след това предприел рискова маневра изпреварване, без да ес убеди, че в лентата за насрещно движение не се движи друг автомобил. Поради това се наложило насрещно движещият се автомобил и този управляван от свид.Д. да навлязат в пътния банкет, за да се може трите автомобила да се разминат, но въпреки това мястото не било достатъчно и управлявания от въззивника автомобил реализирал ПТП. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като обективни, а и същите не са оборени в процеса. Посредством същите се установява, че е настъпило ПТП, за което водача на автомобила няма как да не е разбрал, след като св. Д. сочи, че удареният автомобил се разтресъл.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно 4 съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.

Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на свид. К. и Д. кореспондират с констатациите в съставения акт.

Горното сочи по несъмнен начин, че водача на автомобила е разбрал за причиненото от него ПТП, но умишлено не е спрял, а е продължил движението си. След като това е така, то последният не е изпълнил задължението си да спре и да установи последиците от ПТП, поради което същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. С оглед обстоятелството, че в попълнената от жалбоподателя декларация същият е вписал, че той е управлявал автомобила, съгласно нормата на чл.188 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, именно той следва да носи отговорност за нарушението.

С оглед на това правилно е бил наказан от наказващият орган по реда на чл. 175 ал.1т.5 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС е в минимален размер. Наказанието Глоба е към минимума на предвиденото, а именно 50лв., и лишаване от правоуправление за срок от един месец, което се явява съобразено с предвиденото в закона.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че наложените му наказания са несправедливи и не съответстват на чл.27 ал.2 от ЗАНН.

Настоящият състав на съда намира, че наказанията се явяват неоправдано занижени от наказващият орган с оглед множеството нарушения на ЗДвП, за които е бил санкциониран преди това, а и с оглед установеното в хода на съдебното производство нарушения на ЗДвП. От справката за нарушител, а и от посоченото по-горе се установява, че той е недисциплиниран водач, няма 5 респект към нормативно разписаните правила в ЗДвП, а и към институцията, която следи за спазване на същите.

С оглед на това е следвало наказващият орган да го санкционира с цялата строгост на закона, тъй като предишните наказания не са изпълнили целите си и не са въздействали превъзпитателно и възпиращо спрямо него. По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателя не е спрял след причиняването на ПТП, с което е нарушил задълженията си, които има като участник в ПТП, като нарушението е извършено и от субективна страна. С оглед на това съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Поради изложеното до тук съдът намира, че правилно възз.М. е бил санкциониран за нарушение, което той е допуснал. С оглед на това наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно, и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- В- следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал.

5 от ЗАНН.

Разглежданият случай не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 130 лева с равностойност от 66,47 евро.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0442001172/02.09.2025г. на Началник сектор към ОД на МВР-В-, -ПУ с което на А.

П. М., ЕГН ********** е наложено административно наказание Глоба в размер на 50.00 лева /25,56евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА

А. П. М., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - В6 сумата от 130 лева с равностойност от 66,47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение.