Определение № 729 от 09.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. София, 09.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000503158 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частната жалба, подадена от Т. Н. Р. и от А. Н. К., граждани на Руската Федерация, чрез пълномощника адвокат К. Д., срещу определение № 19385 от 10.10.2025 г. по гр.д. № 10 806/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I- 13 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК на Т. Н. Р. за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото в размер на 1167 лева и в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК на А. Н. К. за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото в размер на 1000 лева.

Оплакванията за незаконосъбразност на обжалвания акт са основани на игнорирането от съда на установеното от декларациите имуществено състояние, според което те живеели на прага на социалния минимум - А. К. с месечна заплата от 287 лева, Т. Р. с месечна заплата от 290 лева и тези доходи били напълно погълнати за осигуряване на комунални услуги, разходи за храна, лекарства „и въобще живот“. Внасянето на държавна такса в посочените размери щяло да бъде свързано „с лишения в потребителската кошница на домакинството на всеки от тях“.

Искането към съда е да отмени определението в обжалваната част и да постанови друго определение, с което молбата за освобождаване от държавна такса да бъде уважена изцяло.

Съдът съобрази следното.

Т. Н. Р. и от А. Н. К., граждани на Руската Федерация, предявили срещу „Евроинс“ АД - гр.

София искове с правно основание чл. 432 от КЗ за присъждане на сумите: 150 000 лева на първия ищец 150 000 лева на втория ищец, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на тяхната майка В. Н., починала вследствие на 1 пътнотранспортно произшествие на 24.10.2019 г. на АМ. „Тракия“.

В молба с вх. № 112 357/ 17.10.2024 г. ищците сезирали съда с искане да бъдат освободени от внасянето на дължимата държавна такса и разноски по делото.

В обжалвания акт съдът съобразил данните в декларациите, както и обстоятелството, че в периода от 2022 г. до 2024 г. ищците са търгували с ценни книжа и са имали доходи от тази дейност и освободил Т. Н. Р. от заплащането на такса за разликата над 1167 лева до пълния дължим размер от 6167 лева и А. Н. К. - за разликата над 1 000 лева до пълния дължим размер от 6 000 лева.

В изпълнение на правомощията си по чл. 278 от ГПК настоящият състав на въззивната инстанция преценява частната жалба като процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 275 , ал. 1 от ГПК от лица, които имат правен интерес от обжалването на валиден и допустим и подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.

След обсъждането на установените от доказателствата факти и доводите на жалбоподателите, намира оплакванията за неправилност на определението за неоснователни.

В производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът е обвързан от данните, посочени в декларацията за семейно и имуществено състояние, за верността на които молителят носи наказателна отговорност. Обжалваният акт е постановен при съобразяване на данните в подписани на 30.12.2024 г. декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК и на преведени на български език документи, съставени от държавни органи на Руската федерация и от търговска банка, извършваща дейност на територията на същата федерация.

В конкретния случай реална преценка за действителното семейно, имуществено и здравословно състояние на молителите към деня на постъпването на частната жалба е невъзможно да бъде направена въз основа на данните в двете декларации, които установяват значимите за производството факти към изминал период от време от повече от една година.

Не са представени официални документи, които да удостоверяват имената, раждането и възрастта на децата, за които молителите са посочили, че полагат издръжка. Няма медицински документи, които да

-3- доказват тяхното твърде влошено, според изявленията в декларациите, здравословно състояние.

В съответствие с изложеното с разпореждане № 289 от 15.01.2026 г. на жалбоподателите е указано, чрез техния пълномощник, в едномесечен срок от съобщаването да представят : декларации по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдържащи информация за тяхното семейно и имуществено състояние към 31.12.2025г., официални документи (акт за раждане), 2 удостоверяващи имената, раждането и възрастта на децата, за които молителите са посочили, че полагат издръжка ; документи, установяващи размера на трудово възнаграждение или доходи, получавани на друго основание ; документи, установяващи наличие на заболяванията, посочени в декларациите от 30.12.2024 г. ; документи за собственост на недвижими имоти и автомобили, както и други доказателства, които имат отношение към установяването на факта, че жалбоподателите нямат достатъчно средства да заплатят дължимата държавна такса. Разяснени са и последиците от неизпълнението на указанията, че съдът ще се произнесе по частната жалба въз основа на представените по делото писмени доказателства.

Съобщението с препис от разпореждането са връчени на жалбоподателите при условията на чл. 51, ал. 1 от ГПК на 27.01.2026 г., но по делото няма данни указанията да са били изпълнени, нито е подадена молба за продължаването на срока на основание чл. 63, ал.1 от ГПК.

При липсата на данни за актуалното семейно, здравословно и имуществено състояние на жалбоподателите към деня на постъпването на частната жалба обективната преценка за наличието на предпоставките в чл. 83, ал. 2 от ГПК е невъзможна. Заинтересованите от уважаването на частната жалба молители сами, със своето бездействие, са създали непреодолима пречка за това, поради което, с оглед данните в подписаните от тях на 30.12.2024 г. декларации, настоящият състав приема, че не са налице основания да формира извод, различен от този на първостепенния съд.

Горните съждения водят до заключението, че развитите в частната жалба оплаквания са неоснователни и поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с тези на първостепенния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от Т. Н. Р. и от А. Н. К., граждани на Руската Федерация, чрез пълномощника адвокат К. Д., срещу определение № 19385 от 10.10.2025 г. по гр.д. № 10 806/ 2024 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I13 състав в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК на Т. Н. Р. за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото в размер на 1167 лева и в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК на А. Н. К. за освобождаване от внасяне на държавна такса по делото в размер на 1000 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд 3 на Републиката в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4