Решение № 36 от 30.01.2020, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е

Н И Е

№36 гр. Несебър, 30.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 531 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Ищецът – Б.Д. представлявана от М.н.р.р.и б. чрез Областния управител на област Б., е предявила иск срещу О.Н. с който се иска да се признае за установено, че Държавата е собственик на поземлен имот с идентификатор № ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Несебър, к. к. „Слънчев бряг – запад”, с площ от 872 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот за курортно-рекреационен обект, номер по предходен план: ***, квартал 4001, парцел XIV, при съседи имоти с идентификатори: ********, ********и ********. Ищецът сочи, че имотът е идентичен с имот № 248 от списъка на оземлените бежанци през 1931г., като в плана за оземляване е записан на Г.И.. Твърди, че същият е актуван като общинска собственост от ответната община с АЧОС № 6530/28.03.2018г. Развива подробни съображения в насока, че имотът е придобит от Държавата по силата на чл. 6 от ЗС (ДВ бр. 92/1951г.). Сочи, че към 1951г. имотът не е имал собственик. Навежда, че дори да не е придобит по този ред, същият е придобит от Държавата по силата на чл. 24 от ЗСПЗЗ – поради внасянето му в ТКЗС. Излага подробни доводи в насока, че не се установяват сочените в АЧОС правни основания и твърдените от ответника такива за придобиване на имота от общината. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

Ответникът – О.Н. чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че имотът е придобит от физическото лице Г.И. през 1931г. след оземляването му от Държавата. Намира придобиването за доказано с оглед отбелязването на Г.И. като собственик на имота в плана на емигрантските земи, раздадени на бежанци. Развива съображения в насока, че записването в разписния лист също обосновава право на собственост. Развива подробни съображения в подкрепа на тезата си. Сочи, че имотът е актуван от О.Н. на основание чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС (редакция до 05.11.1999г.) като общинска собственост. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че по делото се установява следното от фактическа страна:

В плана от 1931г. на емигрантски земи, раздадени на бежанците (на л. 77 от делото) било отразено „лозе” на Г.И.. От заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза (на л. 92 от делото) се установява, че така отразеният имот е напълно идентичен с имот с планоснимачен номер *** на кадастралния план, одобрен със заповед № РД-02-14-447/1997г. на Министъра на МРРБ. От допълнителната експертиза и от първоначалната такава (на л. 66 – л. 71 от делото – неоспорени от страните и приети от съда като обективни, компетентни и безпристрастни) се установява, че първата регулация за местността, в която се намира имотът, била одобрена със заповед № 155 от 14.08.2001г. на кмета на О.Н. Регулацията била изготвена по реда на чл. 21а от действащия тогава ЗТСУ. По този начин имотът бил трансформиран и за него бил отраден парцел с подходяща форма и лице – УПИ XIV-*** в кв. 401 с площ от 872 кв. м.

На кадастралната карта на гр. Несебър, одобрена със Заповед РД-18-46 от 18.08.2006г. на ИД на АК София, имотите били нанесени по регулационния план и имот с идентификатор № ******е напълно идентичен с УПИ XIV-*** в кв. 401. Вещото лице констатирало, че за к. к. „Слънчев бряг – запад” не е изготвен генерален план, а в картата на възстановената собственост от 1996г. имотът попада в границите на населеното място. Макар да е попадал в границите на населеното място до 2001г. имотът не е бил урегулиран. Експертът е установил, че по плана от 1931г. имотът е попадал в земеделска територия, към 1956г. – 1957г. е попадал в овощна градина – земеделска територия (установено от изготвени през този период карти - ЕТК), към 1996г. попадал в урбанизирана територия и бил урегулиран през 2001г. Направен е извод, че липсват категорични данни, доказващи дали имотът от оземлителния план е бил включен в ТКЗС.

Видно от писмо от О.Н. ведно с разписен лист към него (на л. 9 – л. 10 от делото) имот с пл. № *** бил записан на наследници на Георги И. в одобрения кадастрален план от 1997г. В разписния лист (на л. 10 от делото) не е вписан документ, удостоверяващ собствеността върху имота.

Като писмено доказателства по делото е прието писмо от ДА „Архиви” до областния управител на област Б. (на л. 74 – л. 76 от делото). Видно от писмото при извършено издирване в архивните фондове са установени протоколи на общинската комисия за настаняване на бежанците в гр. Месемврия (Несебър) от 01.11.1931г. за разпределение парцелите от фонда, находящи се землището на града. Имената на бежанците били с поредна номера от 1 до 249, като номера по ред съвпадал с номера на парцела. На л. 180 под номер 248 бил записан Георги Янков Айтов, който е получил парцел № 248, но същият бил задраскан и на негово място бил записан Илия Дим. Шентев.

Бил установен списък на бежанските парцели в гр. Месемврия, протокол № 236 от 08.12.1931г., като имената на бежанците били с поредни имена, но на № 248 нямало записано име. В план А, Б, В, Г, Д, Е, Ж, З и И на емигрантски земи, раздадени на бежанците в гр. Месемврия, местност „Старите пясъци”, протокол № 235 от 07.12.1931г., ноември 1931г. под № 248 било записано името на И.Д.Ш.. В агенцията не били открити архивни документи за бежанец Г.И./И.: досие за оземляване, протокол за одворяване или оземляване на бежанеца Г.И./И. от 1931г. в гр. Несебър, договор, сключен между Държавата и Г.И./И., оформен като нотариален акт.

От писмо от ГД „Гражданска регистрация и административно обслужване”, териториално звено „ГРАО” – Б. (на л. 12 от делото) се установява, че няма данни в НБД „Население” за лице с имена Г.И./И..

От изготвената по делото експертиза се установява, че при справка в ОС „Земеделие” Несебър вещото лице установило, че няма данни за процесния имот да са предявявани реституционни претенции от наследници на Г.И. и в тази връзка да са представяни протокол за оземляване, договор, документи за платени вноски или заповед на Министъра на финансите за отнемане на имота от Г.И./И..

За процесния имот бил съставен АЧОС № 6530 за частна общинска собственост, вписан на 28.03.2018г. В него същият бил вписан като частна общинска собственост на основание чл. 56, ал. 1 от ЗОС, чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС вр. чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС (в редакцията до 05.11.1999г.).

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 за признаване на установено, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор № ******по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър. За доказване правото на собственост е необходимо ищецът да докаже, че е придобил собствеността върху имота на сочените от него правни основания.

На първо място в исковата молба се твърди, че имотът е придобит от Държавата на основание чл. 6 от ЗС (ДВ бр. 92/1951г.). Съгласно цитираната правна норма (в редакцията от 1951г.) държавни стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Подобна е и редакцията на чл. 6, ал. 2 от ЗС, въведена с ДВ бр. 31/1990г. - държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик. Както е прието в практиката на ВКС констатацията, че един имот няма друг собственик и като такъв се придобива от държавата на основание чл. 6, ал. 2 ЗС, се основава на проверка на данните за собствеността, извлечени от кадастралните планове и разписните списъци към тях, както и от данъчните книги (Решение № 2 от 22.04.2019г. по гр.д. № 326 от 2018г. на I гр. о. на ВКС).

Т. е. по делото е следвало да се установи дали е било налице придобивното основание – дали към 1951г. имотът е имал друг собственик или е придобит от Държавата. При това съставените актове за държавна и общинска собственост не създават права за Държавата, респ. за общината, тъй като от значение е реализирането на фактите от фактическия състав на придобивното основание, а не съставянето на акт – Решение № 321 от 14.10.2011г. по гр.д. № 1167/2010г. по описа на I гр. о. на ВКС. Следователно съставеният акт за общинска собственост не променя горните изводите, че на първо място следва да се извърши преценка дали имотът се е превърнал в собственост на Държавата.

Както се установява от заключението на допълнителната съдебно-техническа експертиза, имотът от Плана на емигрантските земи от 1931г., отразен като лозе на Г.И., е напълно идентичен с имот пл. № *** по кадастралния план на гр. Несебър от 1997г., респ. идентичен с отредения парцел при първата регулация от 2001г. – УПИ XIV-*** в кв. 4001 и отразения в кадастралната карта от 2006г. поземлен имот с идентификатор № ***. Т.е. от съществено значение е правното положение относно собствеността върху имота, отбелязан като лозе на Г.И..

Следва да се има предвид, че едиственият документ по делото, в който имотът се свързва по някакъв начин с Г.И. е Планът на емигрантските земи от 1931г. Според съда отбелязването в този план не е достатъчно, за да установи, че към 1931г. имотът е бил собственост на това лице. В практиката си върховната инстанция е имала повод да се произнесе в насока, че съгласно чл. 3 от Закона за селскостопанското настаняване на бежанците (ЗССНБ - ДВ бр. 213/18.12.1926г.) бежанците стават собственици на домовете и земите, в които са настанени, от момента на настаняването им. Доказателство за обективиране на този момент могат да бъдат протокол за оземляване или договор с държавата (Решение № 252 от 19.03.2010г. по гр.д. № 399/2009г. на I гр. о. на ВКС, Решение № 212 от 13.09.2011г. по гр.д. № 70/2010г. на I гр. о. на ВКС). По делото не са събрани доказателства за настаняването на Г.И. във владение върху процесния период. Поради тази причина съдът счита, че не е доказано преминаване на собствеността върху имота в полза на това лице. Както се посочи представеният по делото план от 1931г. не е документ, удостоверяващ настаняването. Той може да е индиция в насока, че определено лозе е предоставено на Г.И.. Липсват обаче каквито и да е други доказателства, които да удостоверяват, че собствеността върху имота е придобита от това лице. Както се установява – липсват реституционни претенции за право на собственост върху този имот. Освен това в държавния архив не се съдържа протокол за настаняване на Г.И. (макар да се пазят протоколи за настаняване на бежанците в гр. Несебър). Вярно е, че в плана от месец ноември 1931г. фигурира името на Г.И., но в списъка на бежанските парцели в гр. Месемврия, протокол от 08.12.1931г., който е допълнение към този план, имената на бежанците са с пореден номер, като на № 248 няма записано име. Т.е. налице са данни, че в един по-късен момент (след съставянето на плана) при извършено допълнение името на Г.И. вече не фигурира сред имената на оземлените бежанци. Наред с това в архива не се съдържат документи като досие за оземляването на това лице, протокол за одворяване или оземляване, или договор. В различните протоколи и планове за имот № 248 са записвани и различни имена – Илия Шентов, Георги

Айтов. Налага се извод, че няма категорични данни, установяващи, че процесният имот е станал собственост на бежанец към 1931г. Въпреки извършените справки не се установява записаният в плана от 1931г. Г.И. да е придобил собствеността върху лозето, което е идентично (според допълнителното заключение на вещото лице) с процесния имот.

Съдът намира, че извършеното записване в разписния лист към кадастралния план също не може да установи собственост върху имота на Г.И./И.. Това е така, тъй като първият кадастрален план е от 1997г. и в него очевидно е направено вписване въз основа на плана от 1931г. Срещу името на Георги И. (в разписния лист) не фигурира посочване на документ за собственост. На практика това записване преповтаря единствено отразеното в плана от 1931г., а както вече се посочи това отразяване не е достатъчно, за да докаже, че собствеността върху имота е придобита от съответното лице. Вярно е, че вписването в разписния лист може да има доказателствено значение за правото на собственост, но само при наличието на определени предпоставки – вписването да е извършено в кадастрална карта, изработена преди обобществяването на имотите и да е във връзка с приложението на чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ – Решение № 113 от 13.04.2011г. по гр.д. № 463/2010г. на II гр. о. на ВКС, Решение № 211/09.06.2010г. по гр.д. № 212/2009г. на І ГО на ВКС. Тези изводи на върховната инстанция са свързани с обстоятелството, че към момента на обобществяването и кооперирането на земеделските имоти тези доказателства са били считани за достатъчни да се приеме, че лицето, на чието име земеделските земи са записани в разписния лист, внася тези земи в ТКЗС като член-кооператор. Посочените постановки не могат да се приложат за разписен лист към кадастрална карта, изработена далеч след обобществяването – през 1997г. Към този момент посоченото доказателство вече не може да се приеме за достатъчно за установяване на собствеността върху имота, а както вече се посочи това вписване единствено следва направеното вписване в плана от 1931г. Относно този план вече се посочи, че не е достатъчно доказателство за преминаване на собствеността върху съответното лице, както с оглед липсата на други доказателства в тази насока, така и с оглед извършени допълнения в плана (чрез списък на бежанските парцели от декември 1931г.), в които вече името на Г.И. не фигурира.