Решение № 287 от 28.07.2026, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Гоце Делчев, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Карамфилка Р. Стоилова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20261220100556 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба депозирана от Д. Н. К., ЕГН **********, адрес: гр. Г. Д., ул. "А. Д.“ № ** чрез упълномощения процесуален представител адвокат И. Р. Р. от САК, против "П. К. Б." ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. С. ****, р-н С., ж.к. М., бул. Б. № **, бл. ***, вх. **, ет. **, с правно основание чл. 26 от ЗЗД вр. чл. 124 от ГПК и чл. 55 от ЗЗД. Иска се от съда да признае за установено, на основание чл. 26 от ЗЗД в отношенията между страните Д. Н. К. и "П. К. Б." ЕАД, че сключеният между тях договор за потребителски кредит ****/**.**.**** г. Е НИЩОЖЕН поради противоречие със закона неправилно посочен ГПР, който надхвърля многократно определения пет кратен размер на законната лихва, ведно със всички законови последици от това, и в случай, че съдът уважи предявеният главен иск, предявява иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника "П. К. Б." да плати на Д. Н. К. сумата от 189,47 € представляваща платени без основание лихви и възнаграждение за допълнителни услуги по нищожен договор за потребителски кредит ****/**.**.**** г , ведно със законната лихва от датата на подаване н а исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на **** г. ищецът Д. Н. К. е сключил с "П. К. Б." ЕАД договор за потребителски кредит № ****/**.**.**** г., по силата на който е получил заем в размер на 400,00 лв. (204,52 €) главница, за срок от 7 месеца, при ГЛП 40,70% и ГПР 47,11 %. Месечната вноска по кредита е посочена в размер на 64,27 лв.

(32,86 €). Договорено е възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 160,00 лв.

(81,81 €) и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“: 160,00 лв. (81,81 €). Съгласно погасителния план към кредита първата погасителна вноска е на 22.06.2022 г., а последната 1 погасителна вноска на 25.12.2022 г. - 6 месечни вноски в размер в общ размер на 110,09 лв (56,29 €) и една изравнителна месечна вноска в размер на 110,04 лв. (56,26 €). Месечната вноска по кредита е анюитетна, включва пременяваща се сума за главница, лихва и вноска за закупен допълнителна услуга. Общата сума на главница, лихви и допълнителни услуги, която кредитополучателят следва да върне е в размер на 770,58 лв. (393,99 €).

Кредитополучателя усвоява сума в размер на 400,00 лв. Твърди се, че ищецът Д. К. погасил изцяло цялата договорена сума по кредита в размер на 770,58 лв., от които 370,58 лв. (189,47 €) платени лихви и възнаграждение за допълнителни услуги. Твърди се, че договора за кредит е сключен в противоречие със закона и включва неравноправни клаузи. Твърди, че договореното е възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 160,00 лв. (81,81 €) и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“: 160,00 лв. (81,81 €), двете в общ размер на 320,00 лв. (163,61 €) представляват разходи по управление на кредита, които следва да са включени в ГПР. Сочи се, че ГПР е в размер на 47,11 %, което отговаря на законово определения максимум от пет пъти размера на законната лихва, но не включва всички разходи по кредита, като при включване на възнаграждение за допълнителни услуги при формиране на ГПР възлиза на около 596 % изчислено чрез изкусветния интелект на Google “Gemini” посредством финансова функция „XIRR”. Съответно реално приложеният ГПР по кредита надхвърля определения пет кратен размер на законната лихва над 10 пъти, което е в противоречие със закона. По съществото си т.н. „допълнителни услуги“ не предоставя реална, насрещна стойност за потребителя, и по съществото си е скрита лихва уговорена в полза на кредитора. Сочи, че договорът за кредит се явява нищожен, тъй като включва клаузи, които са уговорено в противоречие със закона, че включеното възнаграждение за „допълнителни услуги“ е скрита лихва, която не е взета предвид при изчисление на ГПР, че кредиторът формално посочва ГПР в размер на 47,11 %, но реално приложеният ГПР по кредита е в размер на около 596 %, което многократно надхвърля законово определения праг от пет пъти размера на законната лихва. Излага се, че при обявяване нищожността на договора за кредит влече със себе си задължение на потребителя да върне само отпуснатата главница по кредита, която вече е погасена, но не и задължение за плащане на други лихви, такси и разноски, поради което платената сума по кредита в размер 370,58 лв. (189,47 €) представляваща платено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 160,00 лв. (81,81 €), възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“: 160,00 лв. (81,81 €) и лихви 50,58 лв. (25,86 €) се явяват платени без основание, тъй като са платени по нищожен договор за кредит, който не е породил отношение между страните. Сочи се, че се дължи и законната лихва от датата на поканата, а именн от предявяване на иска. Въз основа на изложените твърдения предявява настоящияте искове.

Представя доказателства, прави доказателствени искания и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника „П. К. Б.“ **** е подаден отговор, с който се твърди неоснователност на исковете. Излагат се подробни съображения срещу възражението за противоречие на договора с разпоредбите на ЗПК. Твърди се, че липсват нарушения, предвид обстоятелството, че с оглед на принципа за свобода на договаряне и по 2 своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за кредит с посочения размер на годишен лихвен процент. Сочи, че ищецът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, че не е налице нищожност на уговорения лихвен процент поради надвишаване на трикратния размер на законната лихва, тъй като не е налице зависимост на договорната възнаградителна лихва с размера на законната лихва за неизпълнение на парично задължение (ЗПК определя зависимост на ГПР от законната лихва, но не и на ГЛП). Излага, че следва да се има предвид и обстоятелството, че сключеният договор за потребителски кредит има характеристиките на търговска сделка за кредитора по него /чл. 286 ТЗ/, което обстоятелство обосновава приложимостта на разпоредбите за търговските сделки и за другата страна /чл. 287 ТЗ/. На следващо място сочи, че тъй като лихвеният процент е фиксиран, не е необходимо изготвянето на методика за определянето му, че годишният процент на разходите е фиксиран, неизменен. Същото се отнася и до ГПР, доколкото е формиран от фиксирано вземане - възнаградителна лихва, което не се променя, при никакви условия. въпросът дали възнаграждението за закупените допълнителни услуги следва да се включи в ГПР или не, като излага подробни съобраажения защо разходът за допълнителни услуги неследва да бъде вкл. при изчисляване на ГПР. Счита, че неправилно разбирането, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, Обръща се внимание, че със споразумението за допълнителни услуги не е нарушен чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като посочва, че в обхвата на общите разходи по кредита за потребителя, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само в случаите, когато сключването на споразумение за такива допълнителни услуги е задължително условие за получаване на кредита /по аргумент от § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК, който транспонира в националния закон чл. 3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО. Допълнителните услуги по кредита са заявени като възможност, на базата на която кредитополучателят да се ползва с преференции, но не са задължително условие за отпускане на потребителския кредит. Тъй като годишният процент на разходите по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК се формира от общите разходи по кредита за потребителя, а в обхвата на общите разходи по кредита за потребителя не се включват такива за допълнителни услуги, ако сключване на споразумение за ползването им не е условие за получаване на кредита, то дължимото по процесната допълнителна услуга възнаграждение не следва да се включва при изчисляването на годишния процент на разходите. По тази причина нарушение, изразяващо се в неточно посочване на годишния процент на разходите, нямало. Сочи, че дори да се приеме, че има нарушение - неточно посочване на годишния процент на разходите, то не е толкова съществено, че да доведе до недействителност на целия договор. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Излага становище за начина на определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА (въпреки, че ищецът е упълномощил адвокат и е заплатил договореното 3 съгласно сключения договор за правна помощ адвокатско възнаграждение).

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен представител – адв. Р..

Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание по делото.

С протоколно определение от 22.07.2026 г., съдът на основание чл. 214 от ГПК е приел изменение на предявения осъдителен иск, чрез намаляване на неговия размер, като е допуснал изменение на предявения от Д. Н. К. иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД , като същият следва да се счита за предявен за сумата от 174,02 евро, представляваща платени без основание лихви и възнаграждение за допълнителни услуги по нищожен договор за потребителски кредит ****/**.**.**** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 от ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. 22 от ЗПК вр. чл. 10, чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК – за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № ****/**.**.**** г. и иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, изр. 1 ЗЗД (след допуснато изменение по чл. 214, ал. 1 ГПК с протоколно определение от 22.07.2026 г.) - за сумата от 174,02 евро – платена по закупения пакет от допълнителни услуги и лихва, платени без основание.

За основателността на предявения иск за нищожност на договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване: сключване на за договор за потребителски кредит № ****/**.**.**** г. с ответника "П. К." **, както и неговата недействителност на сочените от него основания.

Ответникът следва да докаже валидността на сключения договор и клаузи към ОУ и наведените от него възражения.

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че е надплатил сума над главницата в претендирания от него размер и че същата е заплатена без основание.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че има основание за получаване и задържане на процесната сума, респективно - да докаже погасяване на задължението си.

По главния иска за прогласяване нищожността на договора за паричен заем:

Не се спори между страните и съдът с изготвения доклад на основание чл. 146, ал. 1, т.

3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: че между страните е бил сключен Договор за потребителски кредит № ****/**.**.**** г., въз основа на които ищеца е получил кредит в 4 размер на 400 лева, че ищецът е заплатил сумата 174,02 евро над главницата, както и че при изчисляване на ГПР не е включена стойността на закупените допълнителни услуги "Фаст“ и „Флекси“.