Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 244 от 29.06.2021, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 2172/2021
Вид
Решение № 244
Подписан
29.06.2021
Състав
Ива Илиева Стойчева Коджабашева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Сливен , 29.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20212230102172 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/.

Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Р. Д. Д., ЕГН:

********** за срок от три години.

В молбата се излага, че лицето страда от ДЦП - левостранна долна монопареза и е поставено под пълно запрещение през 2010 г. като поради необходимостта от непосредствен контрол върху поведението му и специализирани грижи е в най-добър интерес на Р. Д. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица за срок от три години.

В откритото съдебно заседание по делото представителят на ДСП Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.

Директорът на ДПЛУИ - Твърдица се явява лично и изразява становище 1 за основателност на молбата.

Настойникът на лицето не се явява в о. с. з., представил е писмено становище, с което заявява, че желае лицето да бъде настанено в ДПЛУИ Твърдица.

Лицето, чието настаняване се иска, участва лично в проведеното съдебно заседание, но същото не е контактно и не е в състояние да отговаря на зададени от съда въпроси.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Р. Д. Д. е настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица временно по административен ред със заповед от 01.06.2021 г.

Р. Д. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 04.08.2009 г. със срок - пожизнен, с определена неработоспособност със заболяване над 90 % с чужда помощ и водеща диагноза „Тежка умствена изостаналост“.

Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Р.

Д. е на 42 години, неженен. След смъртта на съпруга си през 2010 г., майка му А. Й. Д. не е в състояние да се грижи за сина си.

Р. е поставен под пълно запрещение през 2010 г. и от 08.12.2011 г. живее в ДПЛУИ - гр. Твърдица. С Удстоверение от 30.07.2010 г., издадена от Органа по настойничество и попечителство при Община Бургас, за негов настойник е назначена майка му - А. Й. Д..

Настойникът е изразил писмено становище лицето да продължи да ползва социалната услуга.

Към момента Р. Д. не може да се грижи самостоятелно за себе си.

Поведението му се характеризира с хиперкинетичност, раздразнителност и автоагресия. Здравословносто му състояние изисква постоянни грижи, тъй като Р. е роден с асфикция, получава припадъци от 3-годишна възраст и приема антиконвулсивна терапия. Лицето страда и от ДЦП - левостранна долна монопареза, речта му е недоразвита. Същият има потребност от 2 непосредствен контрол върху поведението и е изцяло зависим от специализирани грижи, които може да му се осигурят само от институцията и медицинския персонал.

Предвид невъзможността лицето да говори и да осмисля зададени въпроси, същият не може да изрази с думи желанието си или нежелание да бъде настанен в ДПЛУИ. От личните си възприятия от лицето обаче съдът остана с впечатление, че Р. се намира в добро здравословно и емоционално състояние, чувства се спокойно и комфортно, външният му вид е чист и поддържан, облечен е с подходящи за сезона дрехи.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва да бъде уважена.

В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).

В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Р. Д. Д. съответства в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение, с поставена диагноза „Тежка умствена изостаналост“, за което е определена трайна неработоспособност от над 90 % с чужда помощ и със срок - пожизнен.

В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от 3 съответните специалисти. Към момента на територията на Община Твърдица и Община Сливен не се предлагат социални услуги в общността, според профила на заболяване на лицето.

Ето защо, съдът намира, че по отношение на Р. Д. е налице необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица, където Р. ще бъде под постоянната грижа и наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.

На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на настоящото решение.

На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Р. Д. Д., ЕГН:

**********, представляван от настойника А. Й. Д., ЕГН: **********, в специализирана институция за предоставяне на социална услуга - ДОМ ЗА ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ /ДПЛУИ/ - гр.

Твърдица, ***************, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.

ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение на решението.

Препис от решението да се връчи на Дирекция „Социално подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в седемдневен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5