Решение № 341 от 18.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20251000502488 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 623, ал.6 от ГПК.

С разпореждане № 19861 от 07.08.2025 г., постановено по гр. д. № 8581/2025 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 8-ми брачен състав, съдът е признал и допуснал изпълнение на територията на Република България на Решение № 014 003 PS 28/20t от 04.04.2025 г. по дело № 3 Ps 28/20t-477 на Районен съд Херналс, отделение 3, Република Австрия, в частта, в която се разпорежда връщането в Република Австрия на непълнолетната А. С., родена на *** г.; родителските права върху непълнолетната А. С., родена на *** г., се отнемат от майката Ц. С., родена на *** г., и се прехвърлят на бащата С. С., роден на ********** г., така че той има еднолично попечителство; на бащата се възлага да подготви и предприеме всички необходими мерки за връщането в Република Австрия на А. С., родена на *** г., да ги съгласува с Агенцията за закрила на децата и младежите във Виена и да оказва всяческа подкрепа до момента на настаняване на детето в кризисен дом и да се свърже с агенцията веднага след пристигането на детето в Република Австрия, като молбата на С. С. в останалата част е отхвърлена.

Срещу разпореждането, в частите в които е уважена молбата за признаване и допускане изпълнение на решението е подадена жалба от Ц. А. С., в която се правят оплаквания за нищожност и неправилност. Твърди се, че съдебният акт е нищожен, като постановен от съдебен състав, който няма правораздавателна власт, тъй като е налице предходен съдебен акт, с който спорът е решен със сила на пресъдено нещо. Отделно от това твърди, че тъй 1 като вече е налице разрешение на спора в предходно производство, по което е отказано признаване и допускане изпълнението на решението, то е недопустимо това да бъде пререшавано. Излагат се доводи по съществото на спора, развил се пред чуждестранния съд, относно личностните характеристики на родителите и отношението им към детето. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане като неправилно и постанови друго по същество, с което искането да бъде отхвърлено като неоснователно.

Молителят С. С., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата доводи, като моли за потвърждаване на постановения съдебен акт, претендирайки разноските по делото.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, поради което производството е процесуално допустимо, а разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Софийския градски съд е образувано по искане на С. С. за признаване и допускане изпълнението на Решение № 014 003 PS 28/20t от 04.04.2025 г. по дело № 3 Ps 28/20t-477 на Районен съд Херналс, отделение 3, Република Австрия.

Разпоредбата на чл. 623, ал. 6 от ГПК предвижда, че в производството пред Софийския апелативен съд се прилагат правилата за въззивното производство. Горното означава, че жалбоподателят следва да изложи в жалбата всички свои оплаквания относно неправилността на атакуваното разпореждане, като представи необходимите за това доказателства.

Първото от направените оплаквания е за нищожност на разпореждането, тъй като е било постановено от съдебен състав, нямащ правораздавателна власт. Същото е неоснователно доколкото спорът по делото е разгледан и разрешен от състав на съда, имащ правораздавателна власт. Обстоятелството, че по спора съществува друго влязло в сила разпореждане, в обратния смисъл, не обуславя нищожност, а недопустимост. От друга страна постановеното предно разпореждане не се ползва със сила на пресъдено нещо и не препятства образуване на ново производство за признаване и допускане изпълнение на съдебно решение. Например, страната в предходно производство не е представила изискуем документ, което е дало основание на решаващия съд да постанови отказ, но при снабдяване с такъв документ няма правна пречка да бъде образувано ново производство.

Признаване на съдебно решение може да се иска от всяка заинтересована страна, която представя заверено копие от решението и удостоверението, издадено от компетентния съд, постановил съдебния акт по образец – Приложение ІІ към Регламента. В настоящия случай заинтересована страна е бащата, комуто е предоставено еднолично попечителство над детето А., който е поискал признаването и допускане на изпълнението на решение, постановено от съд на друга държава – членка на Европейския съюз по реда на чл.623 ГПК от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна. Представено е решение № 014 003 PS 28/20t от 04.04.2025 г. по дело № 3 Ps 28/20t-477 на Районен съд Херналс, отделение 2

3, Република Австрия и в заверен превод на български. От представеното удостоверение по чл.39 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г /отм., но приложим в настоящия случай, тъй като делото е образувано преди 01.08.2022 г./ във връзка с решенията по дела за родителска отговорност чрез стандартен формуляр Приложение II, е видно, че представеното съдебно решение подлежи на изпълнение съгласно законодателството на постановилата го държава – членка.

В решението, чието признаване се иска, се съдържа произнасяне по връщането на детето А. в Република Австрия, т.е. в тази част чуждестранният съдебен акт попада в обхвата на чл.40, ап.1, б. „б“, вр. с чл.11, пар.8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003. Съгласно чл.42, ап.1 от същия връщането на детето по смисъла на чл.40, пар. 1, б. „б“, произтичащо от изпълняемо решение, издадено в държава-членка, се признава и изпълнява в друга държава членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без да се предоставя каквато и да е възможност за противопоставяне на неговото признаване, ако решението е било заверено в държавата-членка, която го е издала в съответствие с параграф 2. Такава заверка в случая е налична, представено е удостоверение Приложение IV /удостоверение за връщането на дете/, в което се съдържа отбелязване, че на детето е дадена възможността да бъде изслушано, освен ако изслушването е било неподходящо поради неговата нейната възраст или степента му на зрелост, на страните е дадена възможността да бъдат изслушани и съдът е взел предвид при произнасянето на своето решение мотивите за и доказателствата в подкрепа на издаденото решение в съответствие с член 13 от Хагската конвенция от 1980 г.

Въззивният съд намира за неоснователен и основания довод на жалбоподателя за наличие на пречка за признаване на решението, тъй като бил налице предходен съдебен акт /решение № 1696/21.03.2024 г. по гр.д. № 5789/2023 г. на СГС и потвърждаващото го Решение № 4010/18.10.2024 г. по в.гр.д. № 1329/2024 г. на Апелативен съд – София/, с които признаване и допускане изпълнението на същото решение било отказано. На първо място бе посочено, че това разпореждане не се ползва със сила на присъдено нещо и не препятства образуване и разглеждана на ново искане. На следващо място, съгласно чл.11, пар. 8 от Регламент Брюксел IIа, въпреки решението за отказ за връщане на детето, по смисъла на член 13 от Хагската конвенция от 1980 г., всяко последяващо решение, което се разпорежда връщането на детето, издадено от съда, който е компетентен, по смисъла на този регламент се изпълнява в съответствие с раздел 4 от глава III, за да се гарантира връщането на детето.

Поради това в тази част чуждестранното решение подлежи на признаване и изпълнение по реда на Регламент (ЕО) № 2201/2003.

Направените по жалбата оплаквания и последващи многобройни молби, с представени към тях доказателства касаят решението, чието признаване и допускане се иска, по същество. В настоящето производство обаче решаващият съд няма правомощията да извършва проверка на правилността на постановеното чуждо решение, както и да пререшава спора по същество, в каквато насока на практика е искането на жалбоподателя, чрез въвеждане на възражение за негодност на молителя и баща на детето да упражнява родителските права върху него.

От друга страна не се установява наличие на основанията за непризнаване на решението на 3 австрийския съд по чл.23 от Регламент 2201/2003 г. в частта за упражняването на родителската отговорност – признаването не е в очевидно противоречие с обществената политика на Република България предвид най-добрия интерес на детето; решението не е постановено, извън неотложните случаи, без детето да получи възможност да бъде изслушано, в нарушение на основните принципи на гражданския процес в Република България - към момента на разглеждане на делото детето не е имало навършени десет години, поради което дори и неизслушването му от австрийския съд не нарушава изискването на чл.15, ал.1 ЗЗДет; ответникът в производството Ц. А. С. се е явила при разглеждане на делото с процесуален представител, видно от отразените факти в решението и не е била „отсъстваща“ страна; не се установява решението да е в противоречие с издадено по-късно решение относно родителската отговорност, постановено в Република България, в друга държава-членка или в държавата, която не е членка на обичайното местопребиваване на детето.

Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че са налице предпоставките за признаване и допускане изпълнението на решението на Районен съд Херналс, отделение 3, Република Австрия, поради което искането се явява основателно и следва да бъде уважено.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, атакуваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора пред въззивния съд, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия разноски в размер на 306.78 евро, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 19861 от 07.08.2025 г., постановено по гр. д. № 8581/2025 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 8-ми брачен състав.

ОСЪЖДА Ц. А. С. да заплати на С. С. сумата от 306.78 евро, представляващи разноски пред въззивния съд.

Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5