Решение № 5765 от 01.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5765 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110130711 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [********], ЕИК [********], срещу Е. С. М., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 07.02.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3744/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е подаден лично от страната отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [********], аб. № [********] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за конституиране на трето лице помагач /[********]/, Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са недопустими и неоснователни. Счита, че българският съд не е компетентен да разгледа 1 спора, като в тази връзка излага съображения, че от години е адресно регистрирана и живее на територията на [********]. Позовава се на изтекла погасителна давност.

Оспорва в имота да се потребява топлинна енергия за отопление на имот, а само такава за подгряване на вода, а през процесния период имотът изобщо не е бил обитаван.

Оспорва правилното начисляване на количеството и цената на топлинната енергия.

Моли за отхвърляне на исковете и за възлагане на разноските в тежест на ищеца.

Третото лице помагач [********] на страната на ищеца не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:

Отводът за недопустимост на производството поради липса на компетентност на българския съд е неоснователен. От една страна, съображения за това са изложени определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, като същите не следва да бъдат преповтаряни. От друга страна, следва да се допълни, че приложим при определяне компетентността на съда, който може да разгледа спора, е Регламент № 1215/2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Съгласно чл. 27 от Регламента съдът служебно следи за компетентността си. Договорът за продажба на топлинна енергия обаче не попада в изчерпателно изброените в чл. 17 от Регламента, поради което е неприложим и чл. 18, пар. 2 от него. Не е налице и изключителна компетентност по смисъла на 24 от Регламента. Компетентността на съда следва да се опредЕ. по реда на специалната разпоредба на чл. 7 от Регламента – по местоизпълнение на договора, което несъмнено е на територията на РБ /в този смисъл е напр. определение от 03.5.2018 г. по гражданско дело № 4572/2018 г. на СГС/.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, в това число и че са били налице предпоставките за начисляване на енергия по нормативен път, че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава. Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им. По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, обусловили спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за процесните вземания.

В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

С доклада по делото съдът е обявил на страните за общоизвестно на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [********], одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, достъпни и на следния ел.адрес: [********]

2

За ненуждаещо се от доказване е обявено и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. давността за вземанията е спряла да тече по силата на закона – чл. 3 ЗМДВИП.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носитЕ. на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода, че ответникът е притежавал през исковия период правото на собственост върху процесния недвижим и мот, а и това обстоятелство изрично се признава с отговора. Ответникът е единствен наследник на [********], починал като вдовец на 26.03.2005 г., като е безспорно установено, че приживе същият е придобил правото на собственост върху процесния [********], находящ се на адрес:[********], с площ 88,53 кв.м. Освен документите, удостоверяващи надлежно придобиването на правото на собственост върху топлоснабдения имот от ответницата, като писмено доказателство в производството е приета молба-декларация, подадена до ищеца на 30.01.2017г., с която Е. М. е поискала партидата при дружеството за имота с аб. № [********] да бъде на нейно име.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до право на собственост върху недвижимия имот.

Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.

Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било 3 топлофицирано. Като доказателства по делото са приети протокол за проведено на 04.09.2001 г. общо събрание на етажните собственици от адрес: [********], на което е взето решение да се сключи договор с [********] за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение и за извършване на тази услуга от дружеството.

С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и етажните собственици са взЕ. решение ползваната в етажната собственост топлинна енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка ответникът е обвързан от взетото решение.

Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.

№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.

Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребитЕ.те.

ПотребитЕ.те на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът, който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд) заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.