Решение № 1229 от 21.11.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1229 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501790 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 59157/01.07.2025г., подадена от Община Варна срещу решение № 2118/09.06.2025г., постановено по гр.д. № 10795/2024г. по описа на РС-Варна, 42 състав, с което е признато за установено в отношенията между ищците З. Я. П., ЕГН ********** и Я. Д. П., ЕГН ********** и ответника Община Варна, че ответникът не е собственик на недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Варна, одобР. със Заповед № РД -18 - 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, посл. изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № КД-14-03471/16.02.2012 г. на Началник СГКК Варна, с адрес на имота по скица : ***, с площ по скица от 722 (седемстотин двадесет и два ) кв.м , с трайно предназначение на територията : урбанизирана ; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра); с номер по предходен план 434, при съседи по скица: имоти с идентификатори №, № ***, ***,

1

***; ***; ***, на осн. чл.124, ал. 1 ГПК.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна преценка на събраните по делото доказателства.

Въззивникът излага, че Община Варна е станала собственик на процесния имот ex lege на основание чл.25 от ЗСПЗЗ , като АОС е издаден при спазване на процесуалните правила. Сочи още, че правото на собственост на Община Варна е отразено в ПНИ, който е влязъл в сила. Излага, че първоинстанционният съд, макар и правилно да е описал фактическата обстановка, неправилно е възприел събраните по делото доказателства. Счита за необоснован и необективен извода на съда, че ищците владеят процесния имот от момента на съставянето на представения от тях нотариален акт за собственост, който не съответства на свидетелските показания и на снимковия материал по делото. Допълнително сочи, че съдът не е съобразил действието на законовия мораториум, при действието на който не може да се приеме, че изтекъл необходимия десетгодишен давностен срок. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от въззиваемите страни З. Я. П. , ЕГН ********** и Я. Д. П., ЕГН **********, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Въззиваемите считат решението за законосъобразно и правилно, а възраженията на въззивника за несъстоятелни и неаргументирани. Сочат, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено упражненото от тях давностно владение от 1967г., като излагат подробни съображения.

Считат, че не са установени предпоставките на чл.19 или на чл.25 от ЗСПЗЗ, предвид което Община Варна не е станала собственик на процесния имот.

Молят решението да бъде потвърдено, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на 2 първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на З. Я.

П., ЕГН ********** и Я. Д. П., ЕГН ********** срещу Община Варна, с която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено между страните, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобР. със Заповед № РД -18 - 64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК, посл. изменение на КККР, засягащо поземления имот със Заповед № КД-14-03471/16.02.2012 г. на Началник СГКК Варна, с адрес на имота по скица: ***, с площ по скица от 722 (седемстотин двадесет и два ) кв.м , с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра); с номер по предходен план 434, при съседи по скица: имоти с идентификатори №, № ***, ***,

***; ***; ***.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са собственици в условията на съпружеска имуществена общност на процесния недвижим имот по силата на давностно владение, съвместно упражнявано в периода от 1996 г. до подаване на исковата молба, а в съдебно заседание е уточнено, че периодът на владението е от 1967г. Ищците завладели имота в трайно установените му граници и упражнявали владението непрекъснато, явно и необезпокоявано с намеР.е за своене. Имотът бил ограден с поставена табела с имената на ищците, терасиран, в него имали барака и насаждения. В първото по делото заседание е уточнено още, че ищецът притежавали и имот над процесния, дарен от баща му на него и брат му Ж. П.. Тъй като в общия имот нямало 3 достатъчно място двамата с брат му да правят насаждения и да стоят ищецът се насочил и към долния имот и с времето започнал да го облагородява. В края на 2023г. ищците решили да се снабдят с констативен нотариален акт за собственост, като по време на процедурата от Община Варна на 11.07.20224г бил съставен акт № 11115 за частна общинска собственост, на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС без посочване на конкретно фактическо основание.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, се легитимира като собственик на основание акт № 11.07.20224г. за частна общинска собственост, като имотът е придобит от Община Варна по силата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ като земеделска земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата.

Излага, че имотът попада в ПНИ, одобрен със Заповед № РД-1-770636/28.01.2011г. на Областния управител на Варна, която не е обжалвана в частта за ПИ 434. Ответникът счита още, че ищците нямат правен интерес от иска, тъй като не могат да придобият имота по давност, предвид че до завършване на административното производство по възстановяване давност не тече до придобиване на имота от Общината, а след този момент по силата на мораториума, наложен с пар.1 от ЗД на ЗС, също не тече до 07.03.2022г.

Твърди още, че липсва противопоставяне на собственика. Оспорва твърденията, че имотът се владее от ищците от 1996г. Излага, че към 10.07.2024г. имотът бил ограден частично с колове и мрежа, като в него можело да се навлезе безпрепятствено, нямало и вход. Същият бил обрасъл изцяло със саморасла растителност. Нямало табела и постройка.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е акт № 11115 за частна общинска собственост от 11.07.2024г. за поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Варна с вписано правно основание – чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС, а от ответника е представена и административната преписка по съставянето му.

Представена от ответника е и административната преписка, образувана във връзка със заявление на З. Я. П. за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост.

Видно от представеното удостовеР.е за граждански брак ищците З. Я. П.

4 и Я. Д. П. са сключили граждански брак на 13.02.1966г.

Видно от нотариален акт за даР.е № 20, том XIII, дело № 4526/1967г. на нотариус при ОНС-Варна Я. П. М. е дарил на З. Я. П. и Ж. Я. П. лозе в землището на ***, с площ от 1 декар при съседи: А.Т., дере и К. Т..

От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че за територията, в която попада процесния имот действащи са следните планове и карти: Кадастрален план на местност „Северно от Възраждане“, където имотът е нанесен с кадастралните си граници, но без кадастрален номер; кадастрален план на СО „***“, одобрен със Заповед № РД-02-14-89/19.01.1999г. на МРРБ, където процесният имот представлява ПИ № 434 с начин на трайно ползване – овощна градина, с площ от 722 кв.м., без име в кадастралния регистър: план за новообразуваните имоти на с.о. „***“/“***“, одобрен със Заповед № РД-117706/36/28.01.2011г. на оБластен управител на област Варна, където имотът е нанесен като ПИ № 505.434, с площ от 722 кв.м., без име в разписния лист; помощен план към ПНИ, съгласно който процесният имот попада в стари имоти № 0.213, 0.215, 0.217 и 9510, като в списъка на имотите съществували преди образуване на ТКЗС и ДСЗ на гр. Варна за гр. Варна, с.о. „***“/“***“ стари имоти 213 и 215 са записани на неидентифициран собственик, а стар имот 217 е записан на Община Варна, а в таблицата за дължимото обезщетение на собствениците в с.о. „***“/“***“ не се откриват стари имоти №№213,215, 217 и 9570; действащата кадастрална карта на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-11-64/16.05.2008г., изм. със заповед № КД-14-03471/16.02.2012г., в която ПИ *** е записан на Община Варна с АОС, вписан на 16.07.2024г. в СВ-Варна. Описаният поземлен имот в АЧОС № 1115/2024г. е напълно идентичен на процесния новообразуван ПИ *** по ПНИ на с.о. „***“. Имот № 434 не е предоставен за ползване по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за имота няма издаден протокол за въвод във владение. Имотът не е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. При проведения оглед на място вещото лице е констатирало, че процесният имот е ограден само по североизточната граница. Оградата е от метални колове и оградна мрежа. Частично почти около половината от оградата е от стари корозирали метални колове както и частично корозирала оградна мрежа. В останалата си част оградата е подновена. Имотът е с много 5 стръмен терен, поради което същият е терасиран, като са оформени четири тераси. Терасите са засадени с осем броя овощни дървета на възраст около 4 години и едно дръвче на около една година. В имота е налична дървена барака със стар плочник около нея. Констатирана е също така тръба, преминаваща от имота на ищеца, разположен над пътя при процесния имот и преминаваща подземно през пътя до спорния имот, служеща за напояване на трайните насаждения. На бараката е поставена указателна табела с надпис „***Я. П.“.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел на страната на ищците – С.К. и един свидетел на страната на ответника – С.К..

Съгласно показанията на св. К., дългогодишен приятел на ищеца З. П., ищците имали имот на „***”, по пътя за *** нагоре, около декар. Преди било лозе, но сега имало дървета и барака за инструменти. Лозето изкоР.ли преди десетина години, като и самият свидетел помагал. После З. и Я. засадили около десетина дръвчета, млади черешки и праскови. Имали вода в имота, която идвала през една тръба от другото им място, ток нямало. Имотът бил ограден с телена ограда. Бил терасиран, като на първата тераса била направена бараката с циментирана площадка, а под бараката имало още 2 -3 вече тераси. До имота имало път, първоначално пътека, но понастоящем се разширила. Имало и табела на бараката, на която пишело на кого е. Не е чувал някой да има претенции към имота. За последно свидетелят бих ходил в имота преди около месец.