Решение № 93 от 14.01.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Варна , 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Деспина Г. Георгиева

Златина И. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова

Доника З. Христова като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100502032 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявано от Д.С.П., чрез юк Б.Й., против решение № 2186/08.06.2020г. по гр.д. № 16883/2019г. на 34-ти състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на Д. В. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Вяра“, № 7, вх. А, ет. 6, ап. 29 сумата от 1611.94 лв. , представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 215.26лв., представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, изчислени считано от първо число на месеца, следващ изтичането на съответния тримесечен период до 17.10.2019г. и сумата от 400.00лв., представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 264.47лв.-дължима държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК

Считайки обжалваното решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за присъждане на сторените разноски.

В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от Д. В. А., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Вяра“, № 7, вх. А, ет. 6, ап. 29, чрез адв. С.Т., въ ззиваемият оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.

1

В писмено становище вх. № 24123/13.11.2020г. въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба. Претендира присъждането на разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В с.з. на 17.11.2020г. въззиваемият , чрез своя процесуален представител моли за потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. В. А., ЕГН ********** от гр.

Варна, ул. „Вяра“, № 7, вх. А, ет. 6, ап. 29, действащ чрез адв. С.Т. , срещу Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявана от директора Д.С.П., с която е предявил иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане ответника да заплати сумата 1446.89 лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 233.37 часа за периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението. Претендира се още и мораторна лихва в общ размер на 287лв. върху главницата за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Изложени са твърдения, че за исковия период ищецът е полагал труд на длъжност „ст.полицай“ в 4-то РУ-Варна при ОД на МВР, поради което е бил със статут на държавен служител.

С оглед изложеното се моли за уважаване на така предявените искове, ведно със сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Областна дирекция на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“, № 2, представлявана от директора Д.С.П., чрез юк Б.Й. е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявената искова претенция, като неоснователна. Не оспорва съществувалото служебно правоотношение с ищеца в релевирания период на сочената от него длъжност. Оспорва предявените искове с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд. Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и няма как да бъде обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми.

В о.с.з. на 21.05.2020г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска, посредством увеличаването от 1496.58лв. на 1611.94лв. и посредством увеличаване на претенцията за мораторна лихва върху главницата от 99.72лв. на 215.26лв.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че за исковия период от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът Д. В. А. е полагал труд като мл.автоконтрольор в Група „Охранителна полиция“ към 4-то РУ-Варна при ОД на МВР-Варна.

Приетата по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява от приобщените към доказателствения материал по делото, а именно: кадрова справка на Д. В. А., справка за въведени болнични листи и и платежни бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд от А. и същите са ползвани от приетата по делото ССчЕ.

2

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., Д. В. А. е положил общо 21617ч. нощен труд.

Положеният нощен труд в размер на 1617 ч., не е бил преизчислен от въззивника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения от него нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, или 1848.23 часа, се дължи допълнително от ОД на МВР-Варна брутно възнаграждение в общ размер на 1611.94лева за разликата от 242 часа дневен извънреден труд. Обезщетението за забава върху всяко едно допълнитеблно възнаграждение за положен извънреден труд, начислено от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи до 1710.2019г. възлиза на 215.26лв.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.

Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в спорния период, доколкото А. е държавен служител в ОД на МВР-Варна. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период А. е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.

3

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. до отм. ДВ бр. 3/10.01.2020, в сила от 14.01.2020, но действала в исковия период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-776/29.07.2016г, последната приложима към процесния период 17.10.2016г. до 30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.

По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът, за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., е положил 234 ч. извънреден труд, нощен труд, като дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ, явяващо се разлика с вече заплатеното е в размер на сумата от 1611.94 лева. Законната лихва върху неизплатените, като преизчислени с коефициент 1.143 положени часове нощен труд се дължи мораторна лихва от общо 215.26лв. за периода от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи съответната главница до 17.10.2019г.

Предявените искове са основателни.

Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в първоинстанционното решение , последното следва да бъде потвърдено, включително в частта за разноските и държавнта такса.