Определение № 15 от 10.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 10.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно частно търговско дело № 20233001000663 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ТЕХНОКАР“ ЕООД – Варна против Определение № 1413/12.10.2020 год., постановено по т.д.№ 696/2022 год. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото.

В предявената частна жалба се излагат доводи за неправилност на постановеното определение. Правото на регресен иск на работодателя срещу виновното длъжностно лице по чл. 202 КТ не дерогира легитимацията му да предяви иск с правно основание чл. 435 КЗ срещу неговия застраховател по задължителна застраховка „ГО“.

Насрещната страна – ЗК „Лев Инс“ АД не е предявила отговор в срока по чл. 276, ал.1 ГПК.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВОС е образувано по искова молба от „ТЕХНОКАР“ ЕООД – Варна, в която се излага, че на 19.03.2020 г., около 16.30 часа на главен път № 2008 в района на Община Девня, настъпило ПТП, в резултат на което пострадали служителите А.А.Н., ЕГН: ********** и С.С.З., ЕГН: **********, и двамата като пътници в ППС с per. № В0605КР.

Сочи се, че към датата на настъпване на описаното по-горе ПТП, за МПС с per. № В0605КР е бил сключен договор за застраховка "Гражданска 1 отговорност" на автомобилистите с ответника ЗК „Лев инс" АД. Описаната злаполука била призната за трудова. Пострадалите предявили срещу „ТЕХНОКАР" ЕООД искови претенции с правно основание чл. 200 КТ и чл.

86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания вследствие на нанесени телесни увреждания, настъпили в резултат на претърпяната злополука – ПТП, които били уважени / гр.д.

13917/2020 г., по описа на Районен съд – Варна и гр.д.№ 13918/2020г. по описа на Районен съд – Варна/. На 23.08.2021 г. „Технокар" ЕООД заплатило на третите лица дължимите суми.

Твърди се в исковата молба, че съобразно разпоредите на чл. 54 от ЗЗД, във вр. с чл. 429 и чл. 435 от КЗ, и трайната съдебна практика, в.т.ч. постановената по реда на чл. 290 ГПК такава, работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл.200 от КТ вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, може да насочи регресни претенции за връщане в патримониума си на платеното не срещу делинквента, причинил трудовата злополука и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката „Гражданска отговорност". С оглед на това на 23.12.2021 г. ищецът отправил до "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД покани за доброволно плащане на заплатените в полза на пострадалите лица суми, в отговор на което получил отказ.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с изразява становище за недопустимост на предявените искове.

ВОС е приел, че когато вредите са причинени противоправно и виновно от друг работник/служител при работодателя и последният заплати обезщетение, той има регресно право срещу виновния на основание чл.202 КТ. А когато увреждането е причинено виновно от трето по отношение на трудовото правоотношение лице, работодателят разполага с регресното право срещу него по чл.54 ЗЗД за заплатеното обезщетение. Приел е още, че в случая ПТП е настъпило по вина на П.П., шофьор на МПС с рег.№ В0605КР, който също е работник в ищцовото дружество, поради което е приложима първата изложена по-горе хипотеза, а именно че изплатилият обезщетение работодател разполага с регресно право по чл.202 КТ срещу виновния работник. Доколкото деликвентът не е трето за трудовото правоотношение 2 лице, работодателят не е легитимиран да предяви иска с правно основание чл.435 от КЗ във връзка с чл.54 от ЗЗД срещу неговия застраховател по гражданска отговорност.

Определението на съда е неправилно.

Спорният правен въпрос по делото е за това дали ищецът, в качеството си на работодател на пострадалите лица, изплатил обезщетение по реда на чл. 200 от КТ има право на регрес срещу застрахователя на деликвента, причинил трудовата злополука /увреждането/. Соченият въпрос е свързан с притежанието на регресни права и обуславя основателността на предявения иск, а не неговата допустимост. Въпросът дали ищецът е титуляр на твърдяни регресни права обуславя активната материалноправна, а не процесуалноправна легитимация. Този правен въпрос следва да се разгледа по същество със съдебния акт – решение по делото.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено без да се изследва по същество въпросът дали работодателят, който чрез заплащане на обезщетение по чл. 200 от КТ вече е удовлетворил пострадалия работник или служител, може да насочи регресните си претенции за връщане в патримониума си на платеното, не срещу деликвента, причинил трудовата злополука и увреждането, а направо срещу неговия застраховател по застраховката "гражданска отговорност.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1413/12.10.2020 год., постановено по т.д.

№ 696/2022 год. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4