Акт от 15.06.2022, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

№ 402 от 15.06.2022 г., гр. Хасково

Административен съд -

Хасково,

ІІІ-ти касационен състав, в открито заседание на осемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА

КОСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА

МИТРУШЕВА

БИЛЯНА ИКОНОМОВА като разгледа АНД /К/ № 263/2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, докладвано от съдия Икономова, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.М.К. срещу Решение № 177/23.12.2021 г. по АНД № 234/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград /РС – Димитровград/. С решението е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 254р-126/11.02.2021 г. на Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Хасково, с което на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗдр/.

В жалбата са изложени съображения за отмяна на постановеното съдебно решение. Не било доказано по безспорен начин, че в действителност лицето е извършило нарушението, като това не се установявало и от изслушаните свидетелски показания. Моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В постъпила от неговия процесуален представител молба е обективирано становище, че поддържа изложеното в жалбата. Моли оспореният съдебен акт и потвърденото с него НП да бъдат отменени. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът

– ОД на МВР – Хасково, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Районният съд е установил следната фактическа обстановка: на 25.12.2020 г. срещу 26.12.2020 г., полицейски служители към РУ Димитровград извършили проверка на сграда, намираща се до автобусна спирка, разположена на бул. „Г. С. Р.“, гр.

Димитровград, в близост до „Неохим“ АД. В помещението имало над 30 човека без предпазни маски на лицето, сред които и лицето М.М.К.. На последния бил съставен акт бл. № 525176/26.12.2020 г. за нарушение на чл. 209а във връзка с чл. 63, ал. 4 ЗЗдр във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. на Министъра на здравеопазването Въз основа акта е издадено оспореното в съдебното производство НП. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събрания и кредитиран от РС – Димитровград доказателствен материал, вкл. и от свидетелските показания в частта, че при проверката не са открити лица с поставени предпазни маски.

Съдът констатира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, основание за отмяна на съдебното решение.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, чиято контролна функция е предоставена по силата на чл. 209а, ал. 3 и ал. 4 ЗЗдр. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. НП е издадено при условията на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на отказ да се образува наказателно производство, обективиран в постановление от 25.01.2021 г. на прокурор от Районна прокуратура - Хасково.

По безспорен начин са посочени елементите от обективната и субективната страна на нарушението.

В АУАН и НП се съдържат задължителните реквизити по чл. 42, т. 3-т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5-т. 6 от ЗАНН: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са нарушени. Налице е пълно съответствие между отразената в АУАН фактическа обстановка и възпроизведената такава в НП въз основа на цялата административнонаказателна преписка. Нарушението е формално, като за осъществяването му не е необходимо настъпването на определен противоправен резултат. Неоснователни са твърденията на касатора, че е налице недоказаност на нарушението, вкл. и по съображенията, изложени в постановлението на прокурора по чл. 36, ал. 2 ЗАНН. В същото изрично е посочено, че К. с действията си е нарушил заповедта на министъра, съответно мерките против разпространението на COVID 19, но обществената опасност на деянието е незначителна, поради което и на основание чл. 9, ал. 2 НК не е образувано наказателно производство, а преписката е изпратена по компетентност за издаване или не на НП във връзка със съставения акт.

Съгласно чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр /в редакцията в сила - 14.05.2020 г./ „който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал.

1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв.“. На основание чл. 63, ал. 4 ЗЗдр /в редакцията в сила - 14.05.2020 г./ „при обявена извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област“. В конкретния случай с издадена от Министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-675/25.11.2020 г. са въведени следните противоепидемични мерки: „всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3“ /т. 7/. По смисъла на т. 7 от заповедта „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са предназначени за обществено ползване.

В конкретния случай се констатира, че обектът на проверката попада в обхвата на понятието „обществено място“ /закрито/, в която посока са изложени и подробни съображения от РС – Димитровград, изцяло споделени от настоящата съдебна инстанция. За лицето М.М.К., което също било на това закрито обществено място, в присъствието на над 30 човека, е възникнало и задължението да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал, шлем и др./. Неизпълнението на това задължение обуславя и ангажиране на отговорност по чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр.

Законосъобразно и явно справедливо административнонаказващият орган е наложил административно наказание „глоба“ в неговия минимален размер за деяние, което съставлява нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, спазвайки нормите на чл. 27, ал. 2 и ал.

3 от ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя /чл. 12 от ЗАНН/, при липсата на предпоставки за освобождаване от отговорност поради маловажност на случая /чл. 28, б. „а“ от ЗАНН – в редакцията от ДВ, бр. 105 от 19 Декември 1991 г./. Не е налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото с изменението на чл. 209а, ал. 1 ЗЗдр /в сила от 26.04.2022 г./ не е отпаднала наказуемостта на нарушението, като за него се предвиждат същото по вид и размер наказание.

Доколкото направените от Районен съд - Димитровград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение – оставено в сила.

С оглед изхода от спора разноски в полза на касатора не следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал.

2 от АПК Административен съд – Хасково,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 177/23.12.2021 г. по АНД № 234/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.