Решение № 251 от 22.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. София, 20.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20241100601289 по описа за 2024 година

Производството се разглежда по реда и условията на гл.21 НПК.

На 07.02.2024г., СРС 10-ти състав с определение по ЧНД № 116/24г. е извършил групиране на наложени на осъдения Д. Т. П. наказания – съдът е оформил три отделни групи наказания, като за всяка една група по отделно е определил за изтърпяване едно общо наказание, в размер на най-тежкото такова, а за една от групите е постановил на осн. чл.24 НК и увеличаване на общото най-тежко наказание с още 2 месеца ЛСВ. С постановеното определение и на осн. чл.59 НК и на осн. чл.25 ал.2 НК първостепенният съд е приспаднал от определеното общо наказание по отделните групи както времето на изтърпяване от осъденото лице на МНО и фактическо задържане, така и изтърпяната част от наказанията, обхванати от допуснатата кумулация.

Против определението е подадена въззивна частна жалба от адв.Р.К., служебен защитник на осъдения П., като се излага аргумент за допуснато нарушение на основния принцип за групиране на наказанията по най-благоприятния за лицето начин, но в тази вр. липсва изрично уточнение и конкретизация. Защитата навежда и довод за незаконосъобразност на съдебния акт и в частта му относно приложението на чл.24 НК, застъпвайки тезата за адекватност на определеното за тази група общо наказание от 2 години ЛСВ. В допълнение се излага и съображение за неправилно определяне режима на изтърпяване на наказанието по НОХД № 16784/20г.

1

Депозираната частна жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.319 ал.1 НПК, спазени са изискванията на процесуалния закон както за нейната форма и съдържание, така и за движението й съгл.чл.321 НПК.Атакуваното определение е от категорията актове, подлежащи на проверка по реда на глава XXІ НПК.

Процесната частна жалба се явява частично основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

В процесния иницииращ въззивното производство документ не се излагат искания за събиране на нови доказателства, като такива не се събраха в хода на въззивното производство и в резултат на извършената служебна преценка от страна на съда.

В хода на съдебните прения всяка една от процесните страни излага доводи в подкрепа на защитаваната теза – съответно участващият по делото прокурор изразява становище за законосъобразност на атакувания първоинстанционен съдебен акт и отправя искане за неговото потвърждаване, а защитата преповтаря изложените в постъпилата частна жалба доводи и твърди, че СРС неправилно е определил вида и размера на наказанията и че не са съобразени „правилата за идеална и реална съвкупност“, поради което отправя искане за отмяна на обжалваното определение.

Самото осъдено лице Д.П. поддържа становището на своя защитник и отправя молба за групиране на наказанията по най-благоприятния начин.

Настоящият съд, след като обсъди доводите в процесната жалба, както и тези, изложени от процесните страни в хода на съдебните прения, и след като в рамките на своите законови правомощия провери изцяло правилността на атакуваното определение отбелязва следното:

Първостепенният съд е сезиран с предложение за групиране на наказания по изрично конкретизирани от държавното обвинение дела, но въпреки това правилно е изискал доказателства за всички осъждания на настоящия жалбоподател и е съобразил същите.На база приобщените писмени доказателства е изграден правилен извод за наличие на материалните предпоставки от фактическия състав на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК и е допуснато кумулиране на наказанията, наложени на осъдения П. – съответно в първата оформена група са включени наказанията по НОХД с №№ 5750/20г., 12432/21г., 17041/19г. и 5872/23г., всичките по описа на СРС, с определено общо наказание ЛСВ за срок от 1 година при ПОР на изтърпяване; втората група включва осъжданията по НОХД с №№ 3968/23г., 1615/23г., 299/23г. и 7864/22г. и определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание ЛСВ за срок 2 години, което на осн. чл.24 НК е увеличено с още 2 месеца и определен ПСР на изтърпяване; а отделно от двете групи е постановено изтърпяването на наложеното по НОХД № 16784/20г. наказание ЛСВ за срок от 7 месеца при ПСР.

Съобразно датите на престъпленията, предмет на разглеждане по горните дела, и съобразно датите на влизане в законна сила на съдебните актове, се установява, че двете групи наказания са правилно оформени.Отделните престъпления, включени в съответната група са извършени в условията на реална съвкупност и подлежат на кумулация.В случая 2 престъпленията по делата, оформящи двете отделни групи, са извършени преди да е имало влязла в законна сила присъда за всяко едно от тях – в тази вр. в мотивите към проверяваното определение подробно, изчерпателно и коректно са възпроизведени датите на извършване на самите престъпления и датите на влизане в законна сила на съдебните актове и тъй като не е нужна ревизия на съдебния акт в тази му част, то СГС приема за излишно преповтарянето на установената фактология. Правилно е отредено и общото найтежко наказание за всяка една от двете оформени групи и правилно е определен режима на изтърпяване на съответните наказания.

В контекста на горното и в отговор на наведените защитни възражения съдът подчертава следното:

В процесната въззивна жалба се твърди допуснато от основния съд нарушение на принципа за групиране на наказанията по най-благоприятния за лицето начин – доводът е бланкетен, голословен и лишен от конкретика.Не се установиха допуснати нарушения на този основен принцип при определяне на общото наказание и сочените в проверяваното определение аргументи за това са напълно правилни и изчерпателни, поради което въззивният съд препраща към същите.

Проверяваният съдебен акт не подлежи на ревизия и в частта му относно приложението на чл.24 НК, като определеното по втората група общо наказание ЛСВ за срок от 2 години правилно е увеличено с още 2 месеца ЛСВ. В случая изложените от СРС мотиви в тази насока се преценяват за правилни и поради това, и споделими.Видно от включените в тази група осъждания, се касае за извършени престъпления против собствеността, т.е. за престъпления с идентичен обект на престъпно посегателство, което от своя страна се оценява за показател за проявена от осъдения престъпна упоритост, като именно постигане целите по чл.36 НК мотивират увеличаване на наложеното най-тежко наказание с още 2 месеца.

Единственото констатирано нарушение е свързано с постановеното осъждане по отношение на Д.П. по НОХД № 16784/20г. по описа на СРС. Видно от самия бюлетин за съдимост, производството по това дело е разгледано и приключило по реда на гл.29 НПК – между процесните страни е сключено споразумение, одобрено от СРС на 18.01.21г. и по силата на чл.382 ал.9 НПК е влязло в законна сила на тази дата, като съгласно същото, осъденият е признат за виновен в извършено престъпление по чл.198 ал.1 НК и му е наложено наказание ЛСВ за срок от 7 месеца, като на осн.чл.64 ал.1 НК е освободен от изтърпяване на наказанието ЛСВ и е настанен във възпитателно училище интернат.С настоящото проверявано определение СРС е постановил отделно изтърпяване и то при първоначален строг режим на наказанието ЛСВ за срок 7 месеца, наложено на осъдения П., по НОХД № 16784/20г.; на осн. чл.59 НК е приспаднал времето на досъдебно задържане на лицето (а от самия бюлетин не се установява подобно задържане). В тези части съдебното определение е абсолютно неправилно и незаконосъобразно.Целта и смисълът на законовия регламент на чл.64 НК се свежда до пряко ограничаване правото на държавата да изпълни наложено на непълнолетния наказание ЛСВ.Нормата е императивна и приложението й не е 3 предоставено на преценката на съответния решаващ съдебен орган, а при наличие на законовите предпоставки тази норма задължително се прилага.В случая и при приложението на чл.64 НК държавата се отказва от репресивната функция на наказанието ЛСВ и то безусловно, респ. липсва законов механизъм за последващо постановяване ефективното изтърпяване на наказанието ЛСВ по отношение на непълнолетен осъден, освободен от изтърпяване на това наказание. Единствената подобна възможност е визирана в разп. на чл.25 ал.4 НК, която обаче намира приложение при групиране на наказания, т.е. нужно е групиране на наказания и по една или повече от присъдите, касаещи престъпленията от съвкупността, осъденият да е бил освободен от изтърпяване на наказанието ЛСВ по реда и условията на чл.64 НК. Тази теза е развита и в ТР № 14/1987 на ОСНК на ВС. При подобна хипотеза е възможно да се пререши въпроса за ефективното изтърпяване на наказанието ЛСВ, но това на първо място е в интерес на самото осъдено лице да му се кумулират наказанията, а на второ място законът изисква наличие на условия по чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК за групиране. В конкретния случай наказанието ЛСВ за срок от 7 месеца по НОХД № 16784/20г. е изнесено самостоятелно (и това е правилно), не е включено в група с друго/други наказания, а само и единствено наличието на условията за кумулация предопределят и възможността за приложение на чл.25 ал.4 НК. Тук съдът дебело подчертава, че мярката по чл.64 ал.1 НК не е наказание (ППВС № 6/1975г.), а по силата на материалния закон се кумулират само и единствено наказания. Доколкото обаче и при спазване принципа за благоприятния начин на групиране в случая е невъзможно групирането на наказанието по НОХД № 16784/20г. с друго наложено на осъдения П. наказание, то не е и възможно приложението на чл.25 ал.4 НК. Това е така, тъй като по отношение на осъдените непълнолетни и при условията на чл.64 НК държавата се е отказала от възможността за репресия и то безусловно.Именно поради това, определението на СРС в тази му част следва да бъде отменено, като ирелевантен се явява фактът, че по настоящем осъденото лице вече е пълнолетно.Правилото по чл.64 ал.3 б.„б“ НК, свързано с момента на навършване на пълнолетие, се преценява и е приложимо само и единствено към момента на постановяване на съответната осъдителна присъда. Нещо повече – съгл. т.14 от ППВС № 6/1975г., дори и въззивният съд не може да приложи това законово ограничение, ако самото въззивно производство е инициирано само по жалба на осъдения, навършил пълнолетие след постановяване на присъдата от първата инстанция.На още по-голямо основание съдът по кумулацията и в отделно производство по чл.306 НПК не може да заобиколи горното правило и да пререши въпроса за наказанието, ако това осъждане с приложение на чл.64 ал.1 НК не попада в група с други наказания. В тази част и в частта относно постановеното приспадане на осн. чл.59 и чл.25 ал.2 НК определението на СРС следва да бъде отменено.При горното и доколкото осъждането на настоящия жалбоподател по НОХД № 16784/20г. не подлежи на кумулиране с други осъждания, то е и безпредметно да се постановява отделен диспозитив след отмяната на този от първоинстанционния съдебен акт.

С оглед на всичко гореизложено, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определение от 07.02.2024г. на СРС, 10-ти състав, постановено по ЧНД № 116/2024г. в частта му относно постановеното отделно изтърпяване на наложеното на осъдения Д. Т. П. по НОХД № 16784/2020г. наказание 7 месеца „лишаване от свобода“; в частта му относно определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца и в частите относно постановено на осн. чл.25 ал.2 НК и на осн. чл.59 НК приспадане.

ПОТВЪРЖДАВА определението на СРС по ЧНД № 116/2024г. в останалата му част.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5