Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 16.07.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
635/2019
Подписан
16.07.2019
В сила
16.07.2019

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-71

16.07.2019г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро

Гражданско отделение, I – ви въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на деветнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

Пламена ВЪРБАНОВА мл.с. Марина МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 635 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.

София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14 чрез юрисконсулт Петко Палазов срещу Решение № 258/04.02.2019г., постановено по гр.д. № 6586/2018г. по описа на РС Бургас в частта, в която е отхвърлен иска на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. срещу М.А.М. за приемане за установено, че М. дължи на дружеството разликата над 1000 лева до пълния претендиран размер от 1132,48 лева, представляваща чиста стойност по револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта CARD-1152****, както и са отхвърлени исковете за приемане за установено, че М.М. дължи на дружеството 631,35 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.04.2016г.-10.11.2017г.; 57,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3954/2018г. по описа на РС Бургас.

Въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Намира за неправилно становището, че писмената форма на договора за револвиращ потребителски кредит не е спазена и същият е недействителен. Твърди, че в договора изрично било предвидено, че идентификацията на картодържателя се осъществява посредством въвеждането на персонален идентификационен номер (ПИН). Сочи, че ПИН е универсален електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 от Закон за електронния документ и електронния подпис и страните приемат, че е със статут и правно действие на саморъчен подпис в съответствие с чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП по отношение на действия, свързани с приемане на приложението. Цитира разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Акцентира на съдебна практика като счита, че между страните е създаден подписан електронен документ и неговата доказателствена сила е такава каквато има писмен частен документ. Моли да се приеме, че е налице валидно сключен договор за револвиращ потребителски кредит и да се отмени решението в обжалваните части като вместо това се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски. Не се правят искания по доказателствата.

В законния срок е постъпил писмен отговор от назначения по делото особен представител на М.М. Счита решението на РС Бургас за правилно и законосъобразно. Намира, че правилно първа инстанция е приела, че договора за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин като се установило, че това условие е спазено само за договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Счита, че щом не е спазена писмена форма, то и договора за револвиращ кредит е недействителен. Моли въззивната жалба да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба като редовна и допустима е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание, в което въззивникът редовно призован не се явява, представя писмено становище, а ответникът чрез процесуалния си представител поддържа отговора на въззивна жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

РС Бургас е сезиран с искова молба от „БНП

Париба Пърсънъл Файненс“, с която сочи, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги М.М. дала съгласие освен посочения усвоен кредит да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На 21.12.2015г. М.М. активирала предоставената й карта с максимален кредитен лимит 1000 лева. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълно погасяване на задължението. М.М. преустановила редовно обслужване на 01.04.2016г. като балансът бил в размер на минус 1763,83 лева. За събиране на вземането ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за 1132,48 лева главница, договорна лихва от 01.04.2016г. до 10.11.2017г. върху използваната сума в размер на 631,35 лева, законна лихва в размер на 57,48 лева за периода 10.11.2017г. до 11.05.2018г. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и на заявителя били дадени указания да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта.

На основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата е назначен особен представител, на който е връчен препис от исковата молба. В законния срок е постъпил писмен отговор, с който намира иска за допустим, подаден от легитимирано лице, но за неоснователен.

Твърди, че доверителката му не е подписвала договор за револвиращ потребителски кредит под форма на кредитна карта и не е била страна по такъв, респективно не е подписвала приложения и общи условия към такъв договор. Не се ползвала от такъв договор, не получавала кредитна карта и затова счита, че не дължи плащане. Моли искът да бъде отхвърлен.

С молба от 24.01.2019г. ищецът уточнява, че с договор CREX-11306*** се доказва желанието и съгласието на М.А. М. да й бъде предоставен револвиращ кредит под форма на кредитна карта, а това че картата била получена се установявало от представена с исковата молба обратна разписка.

Представя се договор за кредит за покупка на стоки или услуги, посочено под този текст договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на ползване на кредитна карта CREX – 11306*** от 07.06.2015г., сключен между праводателя на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и М.А.М., съгласно който е уговорен размер на кредита 308,88 лева, цена на стоките 286 лева, месечна вноска 31,51 лева, обща стойност на плащанията 378,12 лева, годишен процент на разходи и лихвен процент като се представят към него и условия по договора. Уговорен е начинът на плащане на отпуснатия кредит и условията на кредита като в т. 12 е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10000 лева, но че кредитна карта ще се издаде след проучване на изпълнението на задълженията по договора и във всеки случай не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита, а ако в този срок не се издаде, разделът не произвежда действие.

Кредитния лимит на картата се определя едностранно от кредитора и ще бъде съобщен на кредитополучателя, който може да извършва трансакции чрез кредитната карта до размера на разрешения кредитен лимит в рамките на дневните трансакционни лимити. Т.

14 сочи, че всяка трансакция с кредитна карта от кредитополучателя представлява усвояване на договора за револвиращ потребителски кредит. Потвърждение за извършването на трансакциите ще се прави от кредитополучателя чрез въвеждането на ПИН. За ползването на кредитен лимит кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит за срока на ползването. Лихвата и таксите ще бъдат посочени в приложение като съгласно т. 21 кредитната карта ще бъде предоставена на кредитополучателя с документ – приложение съдържащо всички условия на договора за кредит. Договорът и условията по него са подписани от М.М. на всяка страница като това обстоятелство не е оспорено.

Съгласно приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-11306*** CARD -11524*** от 07.06.2015г. кредиторът отпуска на М.М. револвиращ кредит в размер на 1000 лева, при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в приложението. Чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия кредит като е предвидено идентификацията да се извършва чрез въвеждане на ПИН, който съгласно приложението е със статут и правно значение на саморъчен подпис в съответствие с чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП. Предвидено е, че кредитополучателят дължи годишна лихва в посочени размери. Върху представеното приложение подпис е поставен само от представител на кредитора, не и на кредитополучателя. Представя се товарителница (обратна разписка съгласно посоченото в исковата молба) л. 35 с отбелязване пратката да се предаде лично срещу лична карта. За съдържание на пратката е посочено – документи. Представеното приложение е оспорено от особения представител като неподписано от кредитополучателя, както и че кредитна карта не е предоставена.

Представя се месечно извлечение по кредитна карта с номер на карта ******************* основание за плащане CADR -11524*** с използван кредитен лимит 1823.83 лева.

Въз основа на тези доказателства РС

Бургас е постановил решение, с което е намерил, че условията на ЗПК са спазени само по отношение на договор за кредит за покупка на стоки и услуги като точки 12 - 21 от договора имат характер на съгласие от страна на длъжника да получи предложение за сключване на договор за револвиращ потребителски кредит.

Приемане на предложението следва да стане изрично чрез подпис върху него или чрез писмо до кредитора. Направил е извод, че М. е приела предложението с конклудентни действия като е активирала кредитната карта, но писмената форма на договора не е спазена и затова на основание чл. 22 от ЗПК договорът за револвиращ кредит е недействителен. В този случай потребителят дължи само чиста стойност по кредита, но не и лихви и други разходи, поради което е приел, че искът е основателен за сумата от 1000 лева, а в останалата част до претендирания размер от 1132,48 лева е отхвърлен, както и е отхвърлен иска за приемане на установено, че ответницата дължи на дружеството 631,35 лева възнаградителна лихва за периода 01.04.2016г. – 10.11.2017г.; 57,48 лева – мораторна лихва за периода 10.11.2017г. до 11.05.2018г. Решението на РС Бургас е обжалвано само в отхвърлителната част, поради което частта, в която е прието за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 1000 лева е влязло в законна сила.

Въззивна инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта само в обжалваната част. ОС счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По отношение на правилност намира следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК в рамките на предвидения в разпоредбата на чл.

415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията от заповедния съд.

Предвид характера на предявения иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума, наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., по което последното е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената сума на ответника точно, наличието на възникнало в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на претендираните суми на соченото основание, размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на ответника да изпълни задълженията си по договора в срок.

Първата предпоставка за уважаване на иска е наличието на валидно облигационно отношение между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., по което последното е изпълнило задълженията си за предоставяне на уговорената сума на ответницата точно. Този състав намира, че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен и обоснован извод, че е налице тази предпоставка за уважаване на иска и че ищецът и ответникът са валидно обвързани от действителен договор за револвиращ потребителски кредит.