Решение № 141 от 06.12.2021, Районен съд - Свиленград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Свиленград, 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20215620200844 по описа за 2021 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 351А-613 от 20.09.2021 година на Началника на РУ – Свиленград, с което на М. П. К. с ЕГН ********** от град Свиленград, ул.„***********” № 3, област Хасково, със съдебен адрес: град Свиленград, ***, област Хасково, чрез адвокат Маргарит Камбуров, за нарушение на чл. 64, ал. 1, вр.ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв.

Жалбоподателят М. П. К. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – не бил извършил нарушението, датата на издаване на НП предхождала датата на съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), не бил запознат с цитирания в НП АУАН, не била ясна същността на санкционния обжалван акт – НП или Заповед за прилагане на принудителна административна мярка и не били посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Претендират 1 се разноски по делото.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. П. К., не се явява и не се представлява. С Писмена молба-становище адвокат Маргарит Камбуров иска от Съда да отмени обжалваното НП на основанията, посочени в Жалбата. Претендират се разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началникът на РУ – Свиленград, редовно призовани, н е изпращат представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 15.07.2019 година Младши полицейски инспектор М.Д.М. в качеството си на полицейски орган издава на основание чл. 64, ал. 1 от ЗМВР Разпореждане с рег.№ 351р-18201, отправено до жалбоподателя да не допуска нарушаване на нощната тишина на открито в „Клайджиевата къща”, представляваща къща за гости, чийто собственик и материалноотговорно лице е. В Разписката инкорпорирана в самия документ е наличен подпис на лицето, до което е отправено Разпореждането – жалбоподателя М. П. К., но не е посочена датата на връчването му. В Писмо с вх.рег.№ 7761 от 26.11.2021 година АНО сочи, че Разпореждането е връчено в деня на съставянето му.

След подаден сигнал на ЕЕН 112 за нарушаване на нощната тишина в „К.ата къща”, находяща се в село Мезек, област Хасково, около 00.30 часа на 18.08.2021 година свидетелите Д. Т. И. и Д. Г. В. посещават същата, като констатират, че в двора има група празнуващи хора и се чува висока музика. В посочения смисъл е и Докладната записка на свидетеля И..

2

След извършена проверка на дата 15.09.2021 година, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д. Т. Ив. – Младши инспектор в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково (държавен служител в МВР), във връзка с възложените му функции по охрана на обществения ред и ЗМВР, съставя против жалбоподателя и в негово присъствие АУАН серия АА с бланков № 805714 и с входящ № 351А-613, входиран на 21.09.2021 година. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си Д. Г. В.. В изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лицето не е изпълнило писмено полицейско Разпореждане. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 64, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 15.09.2021 година, който сочи че няма възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен срещу подпис.

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъп ва Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ Свиленград издава процесното НП № 351А-613 на 20.09.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема фактическите констатации, изложени в АУАН, който сочи с № 351А-613/21.09.2021 година, като правно квалифицира нарушението по следния начин – чл. 64, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗМВР и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. НП е редовно връчено на жалбоподателя на 26.10.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на РУ – Свиленград издават съответно АУАН и НП за нарушения по З МВР, се доказва от приетите по делото Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година и Заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година, изменена и допълнена със Заповед № 8121з-251 от 05.03.2021 година, всички н а Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Д. Т. Ив. е държавен служител в МВР и че Димитър Янакиев се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 267, ал. 2 от ЗМВР – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността 3

„Началник на РУ – Свиленград” от Димитър Янакиев е служебно известно на настоящия Съдебен състав.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 29.11.2021 година свидетели – Д. Т. Ив. и Д. Г. В.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Д. Т. Ив. и Д. Г. В., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява първият от посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от

Административнонаказателната преписка

(АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – В., е и свидетел, присъствал при установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при 4 съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че не е изпълнил писмено полицейско Разпореждане. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд . Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

5

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

Спазени са предвидената форма като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушена.

Вярно е и че в АУАН не е посочен ЕГН на Д.В., но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и адреса по местоработата му, както и че е служител на МВР, е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата самоличност. От друга страна констатираният пропуск не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.

Следва да се посочи, че действително на няколко места в НП е посочена и думата „Заповед”, но това не създава неяснота в жалбоподателя относно същността на издадения акт, тъй като думите „Наказателно постановление” са изписани с големи и удебелени букви, което налага извода, че именно това е наименованието на санкционния акт.

Разпечатката съдържа 37 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c48f146e-7c0c-493c-8e1b-a42ac7ceeef0