Решение № 266669 от 23.11.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.София, 23.11.2021г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВО

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА при секретаря Румяна Григорова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова гр.дело №7464/2018год. и за да се произнесе, взе предвид следното.

Предявени са субективно съединени отрицателни с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът "Ю.Б." АД излага в исковата молба, че е сключен договор за жилищен кредит № 478/R/2007г., по силата на който банката предоставила сумата от 85 000евро на ответниците Т.К. В., Н.К., Ж.К. и К.К.. Същите поели задължение за връщане на сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 от него е предвидено заплащане на лихвен процент в размер на 6,4%, равен на БЛП по жилищни кредити в евро, валиден към 15.11.2007г. Предвидено е, че при забава на която и да е вноска по кредита, както и при обявяването му за предсрочно изискуем по реда на чл.14, ал.3, кредитополучателите дължат за времето на забавата наказателна лихва в размер на сбора на договорената лихва и наказателна надбавка в размер на 4%. Договорено е заплащане на месечни такси за управление на кредита в размер на 0.095% от първоначално отпуснатия кредит. Между страните са сключени четири анекса към договора, като с първия от 26.08.2009г. се договаря заплащане на лихва в размер на 7,15%. С останалите анекси са договорени допълнителни условия.

След подписване на анекс №4 са извършвани плащания по договора, като след 2016г. не са извършвани плащания на дължими суми по договора, поради което на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ е направен опит за връчване на заявление за предсрочна изискуемост на вземанията по договора, което не е достигнало до ответниците, поради ненамирането им на посочените адреси. Поради това в исковата молба е направено изявление за обявяване на всички суми по договора за предсрочно изискуеми.

Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно следните суми:

-88 453,08 евро главница по договор за жилищен кредит№478/R/2007г. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

- 9033,96евро възнаградителна лихва за периода от 27.01.2017г. до 04.06.2018г., съгласно чл.13, ал.1 от раздел IV от договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане;

-131,59евро наказателна лихва за периода от 27.01.2017г. до 04.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба;

-1415,67евро месечни такси за периода от 25.01.2017г. до 26.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

-146,00лева нотариални такси, дължими на основание чл.3, ал.2 от ОУ за банката, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба;

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът Н.К.К. и К. Николаев К., в писмените си отговори излагат съображения за неоснователност на предявените искове. Не оспорват сключването на описания в исковата молба договор на 22.02.2008г., но банката променила условията на финансиране два месеца след неговото сключване, като ги принудила да заплащат по-висока цена за услугата. Излагат съображения, че при сключване на договора не са им предоставени от банката доказателства за преупълномощаването на пълномощника, представляващ банката, общите условия и погасителния план. С анекси №1, №2 и №3 кредитополучателите са принудени да приемат по-висока главница без да им е предоставяна допълнителна сума, както и увеличение на лихвения процент и намаляване на срока за погасяване на кредита.

При сключване на анексите не са предоставени общите условия и погасителните планове. С анекс №4 банката принудила ответниците да учредят и допълнителна договорна ипотека, с което кредитополучателят е свръхобезпечен, но въпреки това ги принуждавал да правят допълнителни разходи. Не оспорва получаването на сумата по кредита. Излага съображения за нищожност на клаузите от договора за кредит, които дават възможност на банката да увеличава първоначално договорения лихвен процент. Заявява, че липсва уговорка, която да позволява намаляване на лихвата, както и яснота за математически алгоритъм при едностранната промяна на лихвения процент и наказателните лихви. Тези уговорки са изцяло в полза на банката, формулирани са по най-общ начин, което увеличава възможността за субективна преценка. Считат, че банката никога не е спазвала реда за погасяване на вземанията, регламентиран в чл.76 от ЗЗД. Излагат твърдения за незаконосъобразност на договора и анексите към него поради липса на информация за броя и размера на погасителните вноски, годишния процент на разходите/ГПР/ и годишния лихвен процент /ГЛП/. Поради това са нарушени правата им на потребители, които изискват информацията да бъде предоставена по разбираем и недвусмислен начин. Правят възражение за липса на индивидуално договаряне, тъй като договора и анексите са изготвени предварително. Възразяват, че с анексите са прибавени и други задължения към главницата, без да е посочено какво точно включват. Просрочените задължения са включени към главницата, което считат за недопустимо. Прибавени са и задължения за лихви, което води до анатоцизъм. Считат за неоснователна претенцията за заплащане на неустойка, тъй като не е съобщено на ответниците изявлението на ищеца за предсрочна изискуемост.

Ответниците Т.К. В. и Ж.Я.К. в писмения си отговор излагат съображения за неоснователност на исковете. Не оспорват сключването на договор за кредит, описан в исковата молба, но считат за недоказано заверяване сметката на кредитополучателите, което да удостовери получаване на сумата. Излагат твърдения за сключен предходен договор с ищеца, по силата на който е предоставен банков кредит на 27.12.2007г. с идентична цел, за сумата от 160 000евро, но при различен лихвен процент. Процесният договор е подписан на 22.02.2008г. с лихвен процент от 6,4, а по анекс №1 от 26.08.2009г. към договор №478/R/ 2008 лихвеният процент е 7,15%, като към БЛП от 5,75% е прибавена добавка от 1,40% при неясна методика, по която се начислява договореният лихвен процент. Правят възражение за неравноправни клаузи в договора и анексите към него, които са наложени от икономически по-силната страна. В чл.13, ал.4 от договора е предвидено право на банката едностранно да променя размера на приложимата лихва по време на действие на договора, в случай, че тримесечният EURIBOR достигне нива с 0,25 % по-високи от посочените от 2,5%, а промяната на лихвения процент влиза в сила от деня на приемането му от банката, която уведомява кредитополучателите за това. Считат, че с посочената клауза са поставени в неравностойно положение. Излагат твърдения за неяснота в срока на договора, тъй като в чл.24 е предвиден срок от 408 месеца, но след усвояване на сумата, съгласно погасителен план, какъвто няма по процесния договор. Считат банката за недобросъвестна, тъй като е предвидена единствено възможност за увеличаване на лихвения процент, а не и за намаляване. Излагат, че по отношение на тях намират приложение разпоредбите на ЗЗП, като във връзка с чл. 143 от него правят възражение за нищожност на чл.13, ал.2 и ал.3 от договора за кредит, както и чл.2, ал.1 и ал.3 от анекс №1 от 26.08.2009г. към договор№478/Р/2008г., в който е предвидено увеличение на лихвата на 7,15%, а в ал.3 се дава право на банката едностранно да изменя лихвения процент относно възнаградителната лихва. Правят възражение за нищожност на клаузите относно наказателната лихва в чл.14, ал.3 от договора. Не оспорват, че в анекс №1 от 26.08.2009г. се съдържа признание от тяхна страна за наличие на просрочени задължения в размер на 1136,87евро, включващи просрочена главница, лихви, такси и комисионни, без да са посочени отделно, като не е ясно как е определена просрочената сума, която с анекс №1 е добавена към главницата.

Сметката на кредитополучателите не е заверявана с тази сума, поради което такъв договор не произвежда правни последици, независимо че в същия анекс, в чл.1, ал.2, страните са приели, че главницата от 87 768 евро се счита за реално усвоена към датата на подписване на анекса. Считат посочената клауза за нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави и на основание чл.143, т.14 от ЗЗП. Евентуално излагат твърдения за недовършен фактически състав по отношение на сумата от 2768евро, за която не е възникнало задължение за връщане.

Идентични възражения за нищожност излагат и по отношение на клаузите на чл.1, ал.3 от анекс 1, 2 и 3 и посочените в тях суми, които са включени към главницата. Възразява към датата на исковата молба ответниците да имат просрочени задължения, както и да са налице основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

На следващо място в чл.8 от анекс 1, чл.2 от анекс 2 и 4 е предвидено право на банката да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем, ако кредитополучателят не изпълнява свое задължение по този или друг договор и/или по друг договор със свързано с банката дружество, което противоречи на чл.60, ал.2 от ЗКИ, освен това клаузите са нищожни на основание чл.143, т.17 и т.19 от ЗЗП.

Излагат твърдения за липса на погасителен план по договора и анексите към него, поради което евентуалното неизпълнение от страна на ответниците е по причина, за която не отговарят, поради което правят възражения по чл.83 от ЗЗД за намаляване на отговорността им или освобождаване от отговорност. Считат за невъзможно към 2017г., когато ищецът твърди да са преустановени плащанията по договора, главницата да е по-висока от тази, която е получена, при плащане на задълженията в периода от 2007г. до 2017г. Считат за недоказани твърденията за забава в плащанията при положение, че няма погасителен план към договора и анексите към него. На следващо място с анексите е намаляван срока на договора за кредит, не са им предоставени никога Общите условия и тарифата на банката, като е невярно отразеното в тях изявление на кредитополучателите, че са ги получили. Даденото с анекс 4 допълнително обезпечение, чрез ипотека на недвижим имот, многократно надвишава размера на задълженията по договора. В тази връзка е направена и застраховка "Имущество" по искане на банката, с което допълнителните разходи са се увеличили. Възразява, че банката не е изпълнила задълженията за управление на кредита, поради което е недължимо претендираното възнаграждение за това.

В допълнителна искова молба ищецът оспорва вързженията на ответниците, изложени в писмените им отговори.

Представени са допълнителни писмени отговори от отвтениците, които поддържат направените възражения.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С определение от 13.08.2019г. е прието за безспорно, че е сключен договор за кредит между страните на 22.02.2008г., по който кредитополучателят е получил сумата от 85 000евро.

От съдържанието на договора се установява, че по него кредитополучател е Т.

Н., а останалите ответници са солидарни длъжници, че посочената сума е предоставена за покупка и довършителни работи в недвижим имот, описан в договора, срещу задължението за връщане на сумата при условията на договора. В чл.13, ал.1 е предвиден годишен лихвен процент от 6,4%, равен на БЛП по жилищни кредити към 15.10.2007г. В чл.13, ал. 2 е предвидена възможност за повишаване на лихвения процент с един пункт, в случай че кредитополучателят не предостави на банката документи, удостоверяващи ползването на кредита по предназначение.

Предвидено е, че кредитът се предоставя за усвояване по спестовна сметка на кредитополучателя след учредяване на предвидените в договора обезпечения и се усвоява съгласно договор за възлагане на строителство и строително монтажни работи, като ползването става по касов и безкасов път чрез сметката на кредитополучателя.

В ал.3 на чл.13 е предвидено, че БЛП валиден към 15.10.2007г. се формира от тримесечния EURIBOR плюс надбавка от 3,9%, като за изчислението на лихвата по договора е приета стойност на посочения компонент от 2,5%.