Решение № 4401 от 08.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4401 гр. Пловдив, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330116115 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Д. Ю. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж. к.*** бл ** чрез адв. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“осъждане последния да заплати на ищеца сумата от 100 лв. недължимо платена по договора за кредит ****** г. , ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното плащане и спрямо „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ за осъждане последния да заплати на ищеца сумата от 100 лв. недължимо получени по договора за поръчителство от ****** г., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че на ****** г. ищецът сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за кредит за сума от 2829,64 лв., На същия ден сключил с „Ай Тръст“ ЕООД договор за поръчителство с възнаграждение от 2000 лв. Задълженията са погасени предсрочно. Договорът за кредит е нищожен поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Договора за 1 поръчителство е недействителен поради нарушение на добрите нрави.

В предоставения срок за отговор ответника „Кредисимо“ ЕАД оспорва иска. Потвърждава сключването на договора и усвояване на заемната сума.

Заявява, че задълженията са погасени. Отрича твърденията за нищожност.

В предоставения срок за отговор ответника „Ай Тръст“ ЕООД оспорва иска. Потвърждава сключването на договора за кредит и усвояване на заемната сума. Заявява, че задълженията са погасени. Отрича твърденията за нищожност.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представения договор за кредит ****** г. е видно, че на същата дата между „Кредисимо“ АД и ищеца е постигнато споразумение за предоставяне от първия на последния в заем на сума от 2829,64 лв. платима на 20 вноски при лихва от 20 % и ГПР 21,94%. Общия размер на плащанията е 3473,39 лв.

Предвидено е в чл. 4 от договора предоставяне на обезпечение под формата на банкова гаранция или поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице. Това се явява условие за одобряване на кредита.

От представения договор за поръчителство от ****** г. е видно, че ответника „Ай Тръст“ ЕООД е поел да поръчителства задължението срещу възнаграждение от 3014,55 лв. платимо от длъжника по договора.

От представените удостоверения от ****** г. издадени от „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД е видно, че всички задължния на ищеца по двата договора са погасени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства сеустановява, че ищеца е сключил потребителски договор за кредит с „КРЕДИСИМО“ АД и договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД срещу възнаграждение. Тъй като в договора за кредит е налице клауза поставяща сключването на договора за поръчителство, като условие за възникване на облигационната връзка по заемното правоотношение, то съдът намира, че двата договора следва да се разглеждат общо като едно тристранно споразумение. Уговореното възнаграждение за поръчителят е разход по 2 кредита, който не е включен в ГПР с което е нарушен чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК, както и е нарушено императивното изискване на чл.11, т.9 и т.10 ЗПК тъй като оскъпяването по дълга е оформено не като възнаградителна лихва, а като друг вид разход – възнаграждение на поръчител. Допълнителното възнаграждение заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, води до неяснота при формирането на ГПК и до заблуждение на потребителя какъв реалния разход, който следва да бъде заплатен. Ето и защо поради нарушението на чл.11, т.9 и т.10 и съгласно чл. 22 ЗПК Договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, а като последица от неговата недействителност следва да бъде приет за нищожен и договор за предоставяне на поръчителство „Ай тръст“ ЕООД, който има акцесорен характер и следва правното положение на главното правоотношение – арг. от чл. 138, ал.2 ЗЗД.

Доколкото се признава от ответниците, че задълженията по двата договора са погасени изцяло и се установя от представените от ищеца удостоверения, съдът намира, че платанета сума над предоставената в заем такава от такава от 2829,64 лв. по договора за кредит се явява дадена без основание и подлежи на възстановяване на ищеца.

Предвид недействителността на договора за поръчителство полученото от гаранта възнаграждеине по договора се явява дадено без основание и поделжи на връщане.

Съобразно формираните изводи зар недължимост на платените суми от 643,75 лв. по договора за кредит за лихви и 3014,55 лв. -по договора за поръчителство за възнаграждение съдът намира, че исковете по чл. 55 от ЗЗД са основателни и следва да се уважат.

Уважаването на главния иск е основание за уважаване и на обективносъединения с него акцесорен такъв по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва от завеждане на делото до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищцата следва да се присъдят притендираните от нея разноски, съобразно списъка и доказателствата за сторени такива в размер от 100 лв. за държавна такса.

Тъй като ищцата е представлявана от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адв. М. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от по 200 лв. за всеки от двата тъй като те 3 произтичат от едно и същото основание и делото не се отличава с фактическа и правна сложност предвид наличието на изобилна трайна съдебна практика по идентични спорове. При определяне на възнагражденито на адвоката не следва същото да се разбива на данъчна основа и дължим ДДС, доколкото се посочва, че осъщесвилия правната услуга адвокат е регистриран по ЗДДС, тъй като съдът не се явява задължено лице по ЗДДС за начисляване на данъка.

Това действие следва да се извърши от получателя на възнаграждението при издаване на данъчния документ на доверителя му.

На ответниците разноски не се дължат.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“да заплати на Д. Ю. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж. к.**** бл ** сумата от 100 (сто) лева, недължимо платена по договор за кредит ****** г., ведно със законната лихва от 03.11.2023 г. до окончателното плащане до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 (петдесет) лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А ,представлявано от управителя И. Ш. да заплати на Д. Ю. Д., ЕГН **********, от гр. П., ж. к.*** бл *** сумата от 100 (сто) лева, недължимо платена по договор за поръчителство от ****** г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба в съда -03.11.2023 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 50 (петдест) лева за разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, сграда А, ет.2, Бизнес сграда „България“ да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: гр. П., бул. **** № **, ет.

*, ап. *, сумата от 200 лева (двеста) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на 4 управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес Център „България“, сграда А ,представлявано от управителя И. Ш. да заплати на адвокат М. В. М., с адрес: гр. П., бул. ***** № **, ет.*, ап. *, сумата от 200 лева (двеста) за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.

38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5