Акт от 05.07.2016, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен, 05.07.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ІІ-ри гр.състав, в публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА при секретаря *** като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело № 2121 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Три обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; чл.344, ал.1, т. КТ и чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ.

Прозводството по делото е образувано по подадена искова молба от *** *** ЕГН ********** против *** ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, в която се твърди че ищцата е работила при ответника на длъжността “водач кари“.Твърди се, че ищецът боледува от множество заболявания, прекарал е инсулт, опериран е от херния, има гастрит, високо кръвно налягане, претърпял е инфаркт на миокарда.

Твърди, че за тези заболявания ръководството на предприятието е уведомено тъй като работи там повече от 15 години. Твърди, че от средата на м. 02.2016г. здравословното му състояние се е влошило и не му е позволявало да изпълнява служебните си задължения, поради което на 23.02.2016г. ищецът е подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение по негова инициатива на осн.чл. 327 ал.1т.1 от КТ Твърди, че именно на това основание е отправил заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение, и въпреки постигнатото съгласие работодателят е прекратил трудовото му правоотношение на осн; чл.

325 ал.1 т.1 от КТ. Твърди, че ищецът е останал без работа и е претърпял имуществени вреди в резултат на уволнението му. Моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да го отмени, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му присъди обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода 24.02.2016.-06.04.2016 в размер на 945 лв.

В срокът по чл.131 ГПК, ответника по делото е подал писмен отговор, в който твърди че исковата молба е допустима, но неоснователна. Твърди, че ищецът не е представил решения на здравните органи, съдържащи предписания ца преместване на друга подходяща работа, поради което работодателят е издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 325 ал.1 т.1 от КТ по взаимно съгласие. Моли съда, предявените искове да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищецът не се явява.

Представлява се от

*** – майка с пълномощник по делото поддържа предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните, а и се установява от Допълнително споразумение към трудов договор № 1524/25.07.2007г., че ищецът е работил при ответника на длъжността “водач, кари“ при пълно работно време – 8 часа, място на работа ***, при договорено трудово възнаграждение в размер на 345,00 лв.

Не е спорно и се установява от ТЕЛК-решение № 2/03.01.2005г.

, че на ищеца е определена 55 % трудова неработоспосбност за 2 години, като противопоказни условия на труд са определени системни физически усили, псих. напрежение.Видно от приложеното експертно решение на ТЕЛК № 1893/30.11.08г. е , че на ищеца е определен 50 % неработоспособност за срок от 2 години, поради заболяване. Със същото решение са определени противопоказания на труд: системни физически усилия. Представено е и Експертно решение на ТЕЛК от 29.10.2008г., от което е видно, че на ищеца е определена 30 % неработоспособност за срок от 2 години, поради заболяване. Със същото решение са определени противопоказания на труд: системни физически усилия.

Не се спори между страните, а и се установява от приложената по делото молба от 23.02.2016г., че ищецът е поискал да бъде освободен от работа по здравословни причини.Върху молбата е поставена резолюция „ок“ и подпис.

Не е спорно и се установява от заповед № 2/24.02.2016г., връчена на ищеца на 24.02.2016г., че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на осн. чл. 325 ал.1 т.1 от КТ по молба на работника

Спорен по делото са въпросите законосъобразна ли е заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца и дължи ли работодателя обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.

По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ

От представените доказателства се установява, че ищецът е упражнил субективното си потестативно право да прекрати трудовото си правоотношение с ответника без предизвестие и е отправил молба до ответника, в която като причина за прекратяване на трудовия договор е посочено – поради здравословни причини без да бъде конкретизирано в какво се състои невъзможността ищеца да изпълнява възложената работа. По делото са представени копия от експертни решения на ТЕЛК, които не са актуални и са с изтекъл срок към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, в които не се съдържат предписания относно противопоказни условия на труд свързани с изпълняваната от ищеца работа по трудовия договор. За да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл. 327 ал.1 т.1 от КТ е необходимо да са налице следните предпоставки- работникът да не може да упражнява възложената му работа поради заболяване удостоверено с медицински документи и съответните предписания на здравните органи, работодателят да е уведомен за тази невъзможност и да не може да му осигури друга подходяща работа. По делото не са представени доказателства, че към момента на трудовото правоотношение ищецът е представил актуално решение на ТЕЛК съдържащо предписания относно противопоказания на извършваната от него работа за да може работодателят да прецени дали може да му предложи друга работа съобразена с предписанията на здравните органи или да прекрати трудовия договор. Ето защо съдът приема, че макар в молбата като причина за прекратяване на трудовия договор за да е посочено здравословни причини, работодателят е възприел че до него е отправена молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и затова е издал заповед за прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 325 т.1 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 325 т.1 от КТ страната към която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата в седмодневен срок от получаването му.

Предложението за прекратяване на договора се счита за прието, когато страната, към която е отправено, е изразила писмено съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е уведомила насрещната страна. Срокът от седем дни, визиран в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е свързан с условието приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да позволяват на другата страна да е в известност относно трудово-правния си статут, когато предложението е прието. В конкретния случай предложението е отправено от работника с писмена молба, разгледана и с изразено от работодателя писмено съгласие обективирано в издадената заповед на следващия ден от постъпване на молбата и е връчена на ищеца, който не е направил възражения относно основанието и причините за прекратяване на трудовия договор посочени в заповедта С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен

По искът с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ:

Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344, ал.1 от КТ и уважаването му е възможно, само ако бъде уважен главния - признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, но другата предпоставка е и правоотношението да е било прекратено на основание на отменено незаконосъобразно уволнение. С оглед изхода на делото по главния иск следва да бъде отхвърлен и предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.2 от КТ като неоснователен и недоказан.

По иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:

При този изход на спора по исковите претенции по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, съдът намира че следва да отхвърли като неоснователна исковата претенция за обезщетение за оставането без работа поради незаконно уволнение за периода от 24.02.2016.-06.04.2016 в размер на 945 лв.

По изложените съображения съдът

Р Е

Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***

ЕГН ********** *** *** със седалище и адрес на управление *** ЕИК *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на заповед № 2/24.02.2016г. с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца и ответното дружество като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕГН ********** *** *** със седалище и адрес на управление *** ЕИК *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност като

НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения от *** ЕГН ********** *** *** със седалище и адрес на управление *** ЕИК *** иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за периода 24.02.2016.-06.04.2016 в размер на 945 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд считано от датата на връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: